Определение № 285 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5576/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. и Е. П. и П., Д. П., В. П. с искане за допълване на определение № 519 от 31.10.2016 г., постановено по делото, с присъждане на разноските, които са направили за касационното производство. Ответницата по молбата А. Б. Б. намира, че претендираните разноски са прекомерни. Прави искане за съобразяване на адвокатското възнаграждение с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения и това, че искът по чл. 38а ЗЖСК е неоценяем. След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намери следното. Молителите са били ответници по гр. д. № 5576/2016 г. на ВКС, І г. о., което е образувано по касационна жалба от ищцата по иска А. Б. Б.. С определение № 519 от 31.10.2016 г. жалба е оставена без уважение като не е допусната касационна проверка на въззивното решение по гр. д. № гр. д. № 20766/2014 г. на Софийски градски съд. За това производство молителите са направили разноски в размер на по 1200.00 лв. всеки един от тях, което се установява с представените четири договора за правна помощ и съдействие, сключени на 08.10.2015 г. с адв. Н. Б. от АК-София. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът (ответниците) също има право да иска заплащането на направените от него разноски. При този изход на касационното производство искането за допълване на определението с присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи. Направеното от касаторката Б. възражение за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение е основателно. Обжалваното с касационна жалба решение е постановено по иск по чл. 38а ЗЖСК, който иск е неоценяем. Молителите са подали общ отговор на касационната жалба, изготвен от повереника им адв. Б., с когото са сключили отделни договори за правна помощ. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. След преценка на това, че отговорът по касационната жалба е изготвен от името на четиримата ответници по касация, идентичността на предмета на исковете, предявен от всеки от тях, сложността на правния спор, релевираните основания за допускане на касационна проверка и обема на правната работа, извършена от повереника на ответниците по касация, съдът намира, че уговорените и платени възнаграждения от всеки един от ответниците са прекомерни. Налице е основание те да бъдат намалени, като касаторката ще бъде осъдена да заплати на всеки един от ответниците по касация разноски за правна помощ в размер на по 500.00 лв. Налице е основание по чл. 248, ал. 1 ГПК постановено по делото определението, с което не е допусната касационна проверка на въззивното решение, ще бъде допълнено с осъждането на касаторката да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за касационно производство в размер на по 500.00 лв. за всеки един. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.