Определение № 3643 от 19.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2356/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Дарья В. Лапинина срещу определение №480/22.08.2025г. по ч.т.д.№350/2025г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение №162/16.05.2025г. по т. д. №95/2024г. по описа на Добрички окръжен съд. С него е оставено без разглеждане искането на Дарья В. Лапинина за конституиране на „Б. -1“ ЕООД като ответник и добавяне на нов петитум – да се признае за установено несъществуването на вписването на „Б. -1“ ЕООД като съдружник в „И. 2011“ ЕООД и несъществуването на вписването на Р. Г. М. като управител на „Б. -1“ ЕООД. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката поддържа, че са налице предпоставките на чл.372, ал.2, пр.2 от ГПК, тъй като разглеждането на иска срещу новопривлеченото лице е от обуславящо значение за изхода на спора. Изтъква, че валидността на оспореното с иска по чл.29 от ТРРЮЛНЦ вписване се предпоставя от потвърждаването или отричането със сила на пресъдено нещо на валидността на вписванията в ТРРЮЛНЦ що се отнася до съдружника „Б.-1“ ЕООД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частната касационна жалбоподателка прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поставя като обуславящ следния правен въпрос: 1/ В хипотезата на предявен иск за установяване несъществуването на вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство по партидата на дружество с ограничена отговорност, в което съдружник е друго юридическо лице и в основанието на исковата претенция са заявени твърдения, че волеизявленията на този съдружник относно оспорените с иска вписвания са формирани от лице, получило формална легитимация да го представлява чрез използване на неистински документи / кражба на фирма/, допустимо ли е по реда на чл.372, ал.2 от ГПК ищецът да поиска този съдружник да бъде конституиран като ответник по предявения иск и да заяви петитум съдът да се произнесе по валидността на вписването на неговите управителни органи? Ответникът „И. 2011“ ЕООД изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Поддържа също, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Дарья В. Лапинина срещу „И. 2011“ ЕООД, в която са изложени обстоятелства относно неправомерни действия на управителни органи на дружеството, накърняващи правата на наследниците на починалия В. А. Лапинин– съдружник и контролиращ приживе непряко (чрез свое чуждестранно дружество) и другия вече прекратен съдружник „Б. – 1“ ЕООД. Изложени са твърдения за придобиването по наследяване на правата върху всички дялове на починалия (общо 100 дяла с номинал от по 1 лв.) от две негови наследници, както и липсата на каквото и да е уреждане на имуществени последици от прекратеното членство. При тези твърдения ищцата е поискала да бъде установено по реда на чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ несъществуването на следните обстоятелства: намаляване на капитала с дяловете на починалия, заличаването на В. А. Лапинин като управител на дружеството, на вписването на Р. Г. М. като управител на дружеството, приемане на нов учредителен акт на дружеството, притежавано вече от едноличен собственик и промяна на седалището, и адреса на управление, които обстоятелства са заявени със заявление №20240516181611 от новоназначения управител въз основа на неистински документи и вписани по партидата на ответното дружеството въпреки постановено спиране на регистърното производство. Наред с това ищцата е поискала и установяване по реда на чл.71 от ТЗ спрямо дружеството на членствени права на наследниците върху всички притежавани приживе от наследодателя В. Лапинин 100 дяла с номинална стойност по 1 лв. всеки от тях, които неоснователно се отричали от дружеството, отказало да ги приеме чрез своя орган (в нелегитимен състав), на осн. чл.71 от ТЗ. С допълнителната искова молба с позоваване на чл.372, ал.2, пр.2 от ГПК ищцата е направила искане за конституиране на „Б. -1“ ЕООД като ответник и добавяне на нов петитум – да се признае за установено несъществуването на вписването на „Б. -1“ ЕООД като съдружник в „И. 2011“ ЕООД и несъществуването на вписването на Р. Г. М. като управител на „Б. -1“ ЕООД. С определение №162/16.05.2025г. по т. д. №95/2024г. по описа на Добрички окръжен съд, са оставени без разглеждане тези искания. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на поисканото конституиране на нов ответник и предявяване на нови искове срещу него. Изтъкнал е, че допълнителното изявление не може да се квалифицира нито като надлежно изменение на предявените и вече редовни искове, нито като предявяване на нов иск с преюдициално значение. Според въззивния съд добавяне на нов ответник по същество разширява предмета на спора с други правоотношения, възникнали с това ново лице, а това не може да се допуска по реда на чл.372, ал.2 от ГПК, тъй като допълнителните възможности на ищците са ограничени само до привличане на подпомагащи трети лица и предявяване на обратни искове спрямо тях (чл.219, ал.3 от ГПК), което не засяга предмета на спора между главните страни, както и обосноваване на инцидентен установителен иск за преюдициални отношения, съществуващи също само между същите страни (чл.212 от ГПК). Привличането на нов ответник винаги изисква както фактическа обосновка на връзката на правата на ищците с неговата правна сфера, така и допълнително искане за съдебна защита и затова не може да се приеме за надлежно изменение (чл.214 от ГПК). Затова и въззивният съд е преценил, че в тази част от допълнителната искова молба се прави недопустимо искане за процесуална защита. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният от частната касационна жалбоподателка въпрос се явява обуславящ за изхода на спора и отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 от ГПК. По същия обаче не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По начина, по който е формулиран, въпросът отразява специфичната за конкретния казус фактическа обстановка. Отговорът на правния въпрос обаче е обусловен от тълкуването на разпоредбата на чл.372, ал.2 от ГПК, което е приложимо към всички търговски спорове, независимо от предмета на спора и от качеството на страните. По приложението на чл.372, ал.2 и чл.214 от ГПК, относно възможността да се въвеждат с допълнителната искова молба едновременно нови обстоятелства и искания, е формирана практика с определение № 362 от 30.04.2010г. по ч. т. д. №156/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 605 от 9.11.2009г. по ч. т. д. №486/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В първото от тях е прието, че разпоредбата на чл.372, ал. 2 ГПК предвижда, че в допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната, както и в срока за предявяването й да измени предявения иск, да привлече трети лица и предяви искове срещу тях и да поиска съдът да се произнесе със самото решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора правоотношение, от което зависи изходът на делото. В изр.2 на ал.2 на нормата са изброени процесуални действия на ищеца, упражняването на които е преклудирано с изтичането на срока по чл.372, ал.1 от ГПК за депозиране на допълнителна искова молба. Общото правило за изменение на иска по чл.214 от ГПК определя срока, в който ищецът би могъл да предприеме изменението, а производството по търговските спорове не предвижда специални изисквания досежно изменението, извън срока за предприемането му - в срока за подаване на допълнителна искова молба. Следователно за наличието на предпоставките и условията, на които следва да отговаря изменението, съдът прилага нормата на чл.214 от ГПК. Действително, в разпоредбата на чл.372, ал.2, изр.1 от ГПК са употребени понятията "да поясни и допълни" първоначалната искова молба. Тези правомощия на ищеца са изрично и самостоятелно регламентирани, извън действията по изр.2 на ал.2, и изводът, който се налага е, че същите не са равнозначни на предоставена възможност на изменение на иска, без спазване на правилото на чл.214 от ГПК. Под поясняване и допълване на исковата молба следва да се разбира уточняване и въвеждане на нови твърдения по обстоятелствата, изложени в първоначалната исковата молба. Уточняването на обстоятелствата би могло да е с характер на пояснение относно наведени твърдения, които не изменят релевантните за спора факти, обуславящи основанието на претенцията. Допълнителните - нови твърдения за факти и обстоятелства също следва да са във връзка с първоначалните, с оглед на отстраняване на неясноти или попълване на пропуски при очертаване на основанието на иска. В светлината на поставения въпрос, поясняването или допълването на първоначалната искова молба по чл.372, ал.2, изр.1 от ГПК се изразява в излагане на нови факти и обстоятелства за уточняване на първоначалната искова молба, но без същите да имат за последица изменение на основанието на иска. В този смисъл е разликата с процесуалните действия на ищеца по чл.372, ал.2, изр.2 от ГПК, при които изменението на иска може да се изразява в промяна или на основанието, или на петитума, т. е. като се съблюдават изискванията на чл.214 от ГПК. На следващо място, съдът разполага с правомощието на извърши преценка за допустимостта на предявения иск по чл.130 от ГПК съобразно и с твърденията в допълнителната искова молба. Ако наведените факти и обстоятелства поясняват първоначалната искова молба, то изводите за липсата на положителна или за наличието на отрицателна процесуална предпоставка могат да се основат на твърденията в допълнителната исковата молба. Ако заявените факти и обстоятелства в допълнителната искова молба се квалифицират като недопустимо изменение на иска, то съдът дължи произнасяне по първоначално предявения иск. В определение №605 от 9.11.2009г. по ч. т. д. №486/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., е дадено разрешението, че законът ( чл.372, ал.2 от ГПК ) предвижда изменение на вече предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов иск. Последващо обективно съединяване законът допуска само в хипотезата на инцидентен установителен иск. Възможно е и последващо субективно съединяване на искове, чрез привличането на трети лица и предявяването на искове срещу тях. Но въвеждането на нов, обективно съединен иск по реда на чл.372, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Не обуславя различно разрешение хипотезата, в която освен нови релевантни факти и нов петитум, с допълнителната искова молба се прави и искане за конституиране на нов ответник, наред с първоначалния. Тогава, когато искането за конституиране на нов ответник предполага твърдение и за друг пораждащ отговорността му факт, то не представлява искане за изменение на първоначалния иск чрез замяна на страна. Това искане е недопустимо, защото представлява предявяване на нова самостоятелна и различна от вече предявената искова претенция, по която е образувано производството. Съгласно разясненията в ТР №1 от 23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС такава възможност не е създадена и с разпоредбата на чл.228, ал.3 от ГПК. С нея е създадена единствено възможност за процесуално приемство по делото, без съгласие на заменяната страна, което предполага продължаване на висящия процес по предявената искова претенция. Следователно сочената процесуална разпоредба не позволява едновременно изменение и на основанието на първоначалния иск, нито създава процесуална възможност за последващо субективно съединяване на искове, или въвеждане на нови искови претенции, наред с вече заявената, респ. привличане и на други ответници, наред с първоначалния. Въззивният акт е постановен в пълно съответствие с практиката на ВКС. Липсва промяна на обществените условия или на законодателството, които да пораждат необходимост от даване от ВКС на ново тълкуване на разпоредбите на чл.372, ал.2 и чл.214 от ГПК, различно от посоченото. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд