Определение № 42 от 28.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 191/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №204 от 09.02.2015г. по гр.д. №1053/2011г. на Варненски окръжен съд, с което по молба на Ж. Д. Ж. е извършено тълкуване на постановеното по същото дело решение № 324 от 22.02.2012г. в частта му, с която съдът е определил дължимите от молителката в полза на останалите съделители суми като е посочено, че във всяко едно от вземанията на съсобствениците, в полза на които се дължат суми, Ж. Д. Ж. участва с квотата си в съсобствеността, определена с решението по допускане на делбата в размер на 54/1080; след това тази квота 54/1080 е съотнесена към сумите, дължими на всеки един от двадесетте съделители, на които е присъдена паричната стойност на дела им. Касационната жалба е подадена от М. Г. Т. чрез пълномощника й адв. Д.. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като по недопустим начин изменя тълкуваното решение. Изтъква се, че при прилагане на дадените от съда разяснения за разпределението на дълга между седемте длъжника се получава така, че вместо присъдената й с влязлото в сила решение сума 36 143,20 лв., тя ще има право на по-малка сума - 10 842,97лв. За обосноваване допускането на касационно обжалване се сочи недопустимостта на акта, както и се поставя въпроса за обхвата на тълкуването на съдебно решение и възможността по пътя на тълкуването да се постанови резултат, различен от този по основното решение. Навежда се противоречие с практика по чл. 290 ГПК. Ответницата по жалбата Ж. Ж. е подала насрещна касационна жалба. Поддържа неправилност на решението за тълкуване, тъй като съдът е определил размера на нейното задължение, без да отчете, че тя е един от наследниците на разпоредилата се с имота С. Ц. и следва да отговаря до размера на наследствената си част, която е 1/24 от общо определената за плащане сума. Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните при постановяване на решението си. Сочи практика по чл. 290 ГПК. Останалите ответници по жалбата не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени съответно в срока по чл. 283 ГПК и в срока по чл. 287, ал.2 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт са допустими. О. акт е постановен в производство по чл. 251 ГПК за тълкуване на съдебно решение. С решението си от 22.02.2012г. по гр.д. № 1053/2011г. Варненски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение по извършване на съдебна делба на нива от 2,799 дка в местн. „Стопански двор” в землището на кв. В., [населено място] чрез изнасяне на публична продан и вместо това е постановил съделителите Ж. И. Ж., Д. И. П., Д. Н. К., С. Ж. Ж., М. Ж. П., Ж. Д. Ж., Д. К. Н., А. П. Н. и И. В. К. да заплатят на останалите двадесет съделители конкретни суми, представляващи стойността на притежаваната от тях квота в съсобствеността при пазарна цена на целия имот 542 148лв.; включително на М. Г. Т. е присъдена сумата 36 143,20 лв., съответстваща на квотата й 72/1080. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 23.06.2014г. Ж. Д. Ж. е поискала да бъде извършено тълкуване на решението, а именно как се разпределя задължението между деветте осъдени лица, тъй като с диспозитива на решението те са осъдени общо да заплатят сумата. С обжалваното решение съдът е приел, че решението е ясно, но за прецизност е извършил тълкуване, като е постановил, че във всяко едно от вземанията на съсобствениците, в полза на които се дължат суми, Ж. Д. Ж. участва с квотата си в съсобствеността в размер на 54/1080; след това съдът е посочил дължимите суми на отделните съделители, с отбелязване, че молителката участва в дълга с 54/1080 части; в това число по отношение вземането на М. Г. Т. задължението й е 54/1080 от 36 143,20 лв. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице по жалбата на М. Т.. Поставеният правен въпрос за обхвата на тълкуването на съдебно решение и за възможността по пътя на тълкуването да се постанови резултат, различен от този по основното решение, има отношение към решаващите изводи на съда в атакувания акт, тъй като с извършеното уточнение на припадащата се на Ж. Ж. част от общо задължение, се получава промяна в размера на дълга. Съгласно представеното Решение № 769 от 17.01.2011г. по гр.д. № 236/2010г. на ІІІг.о. на ВКС е недопустимо по пътя на тълкуването да се признават нови факти, респективно да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. Изложеното обосновава основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По насрещната касационна жалба на Ж. Д. Ж. не може да се допусне касационно обжалване. Соченият в изложението въпрос за задължението на съда да се произнесе по доводите на страните, е неотносим към производството по тълкуване на решение, тъй като при тълкуването не се обсъждат доказателствата и доводите на страните, а се изяснява волята на съда. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.