Определение № 15 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3532/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. К. срещу решение от 27.01.14г. по г.д.№.3960/13 на Софийски градски съд, ІV Дс. Ответната страна ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” не взема становище. С определение №.272/10.10.2014г. производството е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение /ТР/ по т.д.№.10/2013г. на Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд. Тълкувателно дело №.10/13 е приключило с приемане на ТР от 27.11.2014г. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.252 ЗМВР /отм./ за неоснователен и, като е отменил първоинстанционното решение, го е отхвърлил. За да достигне до този извод е приел, че ищецът е работил в различни формирования на Гражданска защита на Република България, като е придобил право на пенсия докато е изпълнявал държавна служба -„старши спасител” в сектор „Пожарогасене и спасителна дейност” към „ОУ”Пожарна безопасност и защита на населението”, [населено място], при ГД „ПБЗН”-МВР, през последните две години преди пенсионирането си. Посочил е, че предвид горното релевантните за случая разпоредби са тези на чл.252 ЗМВР /отм./ и чл.253 ЗМВР/отм./, като за определяне на дължимото обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение от значение е само времето, прослужено като държавен служител – не и предходния стаж по трудово правоотношение. Отразил е, че разпоредбата на пар.57 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр.44/12г., в сила от 1.05.2012г./ вр. с пар.64, влязла в сила след уволнението, не променя този извод - доколкото няма обратно действие, не приравнява трудовия стаж на служебния и касае зачитане на положения стаж като при работа при един и същ работодател само ако предходното и последващото правоотношение са от един и същи вид /трудово или служебно/. Заключил е, че при това положение ищецът няма право на обезщетение съразмерно на времето, прослужено преди да стане държавен служител /1.04.01г.-28.12.11г./, и претенцията му е неоснователна. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос дължи ли се еднократно обезщетение на държавни служители от органите на МВР, които са прослужили трудово-служебния си стаж при един и същ работодател-правоприемник /Гражданска защита на Република България към Министерството на отбраната, Държавна агенция „Гражданска защита”, Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР/ при едни и същи условия на труд и на едно и също място – по който е на лице противоречива практика и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - вкл. предвид технологично краткия период считано от влизането в сила на разпоредбата на § 57 от ПЗР към З. (обн. ДВ бр.44/12.06.2012г.) до сега - като едно решение на ВКС би спомогнало за тълкуването и прилагането й при определяне размера на обезщетенията по чл.252 и чл.253 от ЗМВР/отм./. Настоящият състав на ВКС намира, че основание на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице – доколкото то предпоставя противоречиво разрешаване на въпроса с влезли в сила решения /т.3 от ТР №.1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/, а липсват доказателства представените такива да са влезли в сила. Налице е, обаче, основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изведения правен въпрос – който е от значение за изхода на спора и за формиране на решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи, страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС. Предвид изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъда допуснато. Мотивиран от горното, и доколкото жалбоподателят не дължи държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,