Определение № 254 от 04.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 897/2010 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. Й. З., гражданин на Д., подадена от пълномощника му адвокат М. Т., срещу определение № 1405 от 11.05.2010 г. по ч.т.д. № 708/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 22.02.2010 г. по гр. дело № 10218/2009 г. на Варненски районен съд, 9 състав. С определението на първоинстанционния съд производството по делото е прекратено на основание чл.238 ГПК. Въззивният съд приел, че при разглеждане на делото не са били допуснати нарушения на чл.142 ГПК и при постановяване на определението районният съд стриктно е изследвал наличието на предпоставките на чл.238, ал.2 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос относно задължението на съда в доклада по чл.146 ГПК да указва на страните последиците при непредприемане на указаните от него действия – прекратяване на производството по делото или постановяване на неприсъствено решение по искане на ответника. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп на въззивното определение до касация. Ответникът [фирма] със седалище [населено място] оспорва частната жалба. Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираният от жалбоподателя въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос е разрешен законодателно чрез предписаното с чл.57, т.5 ГПК съдържание на призовката, включващо задължението да се впишат законните последици от неявяване в заседанието. Не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. По повдигнатия въпрос има трайно установена практика, която е съобразена и от въззивния съд, в извода на който за постановяване на прекратителното определение при стриктно спазване на разпоредбата на чл.238, ал.2 ГПК, имплицитно се съдържа и констатацията, че в призовката до настоящия жалбоподател (л.43) изискването на чл.57, т.5 ГПК е изпълнено чрез вписване на последиците от неявяването му – за възможността да бъде постановено неприсъствено решение или да се прекрати делото с присъждане на разноските в полза на ответника. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение