Определение № 1675 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4879/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. чрез пълномощника им адвокат И.-А. Н. и на ответника Н. Г. Д. чрез пълномощника му адвокат К. М. против решение № 262359 от 14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 5102 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 30804 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 18287/2015 г. на Софийски районен съд

• е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещание от 5.05.2011 г. на М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г., с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Н. Г. Д., като на основание чл. 34 и чл. 36 ЗН е върнат в наследството недвижим имот – вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. "К. х.", съставляващо УПИ *, кв.15“ на стойност 31230.00 лв.;

• възстановена е запазената част на О. Г. Д. и М. Г. Д. от наследството на тяхната баба М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г. с реален дял от наследството, съставляващ вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. "К. х.", съставляващо УПИ X.*, кв.15“ на стойност 31230.00 лв.

• постановено е на основание чл. 36, ал. 1, изр. второ ЗН заветникът Н. Г. Д. да задържи апартамент № 31, на трети етаж, вх. Б, състоящ се от две стаи и кухня с гаражна клетка № 11 с адрес съгласно Заповед № УК-3458/30.08.1974г. на Председателя на ИК на СГНС: [населено място], м. "С. р.“ и с адрес към днешна дата; [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. "В", ет. 6“ на стойност 77363.00 лв.

• осъдени са О. Г. Д. и М. Г. Д. да заплатят на Н. Г. Д. на основание чл. 36 ЗН сумата 8818 лв.;

• отхвърлени са предявените от О. Г. Д. и М. Г. Д. против Н. Г. Д. иск по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН иск за обявяване нищожност на саморъчното завещание от 5.05.2011 г. на М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г. и за допускане на делба на апартамент № 31, на трети етаж, вх. Б, състоящ се от две стаи и кухня с гаражна клетка № 11 с адрес съгласно Заповед № УК-3458/30.08.1974 г. на Председателя на ИК на СГНС: [населено място], м. "С. р.“ и с адрес към днешна дата; [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. "В", ет. 6 и – вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. "К. х.", съставляващо УПИ *, кв.15.

Ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. атакуват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за обявяване нищожност на саморъчното завещание, въпреки тяхното противопоставяне е възстановена запазената им част с реален дял от наследството, съставляващ вилната сграда и е отхвърлен иска за делба на апартамента, гаражната клетка и вилната сграда.

Ответникът Н. Г. Д. атакува въззивното решение в частта, с която запазената част на ищците е възстановена с реален дял от наследството като парично е уравнена разликата между стойността на тяхната запазена част и стойността на вилната сграда и то по цени към момента на откриване на наследството вместо по цени към момента на разглеждане на спора, вместо запазената част да бъде възстановена с идеална част от вилната сграда и да се допусне делбата й.

Всеки от касаторите в подаден отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна, като претендира възстановяване на направените разноски.

Въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на районния съд и е прекратено производството по иска за делба на дворно място с площ от 1183 кв. м. в [населено място], СО, м. "К. х.", съставляващо УПИ *, кв.15, при граници по скица: път, парцел * и терен отреден за озеленяване, е влязло в сила като необжалвано.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. поддържат, че датата и годината на съставяне на завещанието са поставени след подписа на завещателя, независимо, че се съдържат и в началото му. Поставянето им в края на завещанието буди съмнение относно коректността на тези реквизити, задължителни за завещателните разпореждания, които следва да са несъмнени. Поддържат, че поради това и така съставено завещанието е нищожно, тъй като не отговаря на формалностите, обективирани в чл. 25, ал.1 от ЗН. Евентуално молят за разглеждане на исковете по чл. 30, ЗН, като излагат доводи, че със саморъчното завещание наследодателката се е разпоредила в полза само на един от наследниците с право на запазена част - ответника, с цялото си движимо и недвижимо имущество, като от това следва, че е извършено универсално завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, с което го е направила свой универсален наследник. Това означава, че от момента на откриване на наследството лицето, в чиято полза е извършено универсалното завещание, придобива и става титуляр на целия комплекс наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя. С този си разпоредителен акт приживе Д. се е разпоредила над разполагаемата си част от 1/3 ид. ч., с което е накърнила запазената им част. Съответно, поради това че е извършено с универсално завещание, възстановяването следва да се извърши в обема на определените права по чл. 29 ЗН. Намалението следва да се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която в случая е 1/3 ид. ч. за ищците, съответно по 1/6 ид. ч. за всеки от тях и да се допусне делба на апартамента, гаража и вилната сграда.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Н. Г. Д. е оспорил като неоснователни исковете по чл.42, б. “б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание, оспорил е като неоснователни исковете по чл. 30 ЗН и е направил възражение, че при определяне запазена и разполагаема част следва да бъде съобразено извършеното от М. Д. по нот. акт № 133/1967 г. дарение в полза на прекия наследодател на ищците Г. Д. на 1/2 ид.ч. от дворно място с къща в [населено място], [улица], срещу които последния е получил в обезщетение апартамент № 57 и гараж № 3.

С постановеното решение СРС е отхвърлил всички искове, като е приел, че са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН при съставяне на саморъчното завещание от страна на общия наследодател М. Д., липсва накърняване на запазената част на ищците от наследството на й с извършеното разпореждане по саморъчното завещание в полза на ответника и съответно липса на съсобственост по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. са наследници по закон на М. Н. Д., починала на 06.10.2012 г. в [населено място], като синове на Г. Г. Д., поч. на 31.08.2010 г. Ответникът е брат на починалия Г. Д. и син на общия наследодател М. Д., поради което се явява нейн наследник по закон.

Със саморъчно завещание от 05.05.2011 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.08.2013 г. на Нотариус Ц. С., с № * в НК, с район на действие - района на PC – София, М. Н. Д. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника Н. Г. Д..

Със Заповед № ИК-3458/30.08.1974 г. на СГНС - ИК, М. Д. е придобила процесните апартамент № 31 и гараж № 11 в [населено място]. С нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПВННИ № 182, том X, дело № 1804/07.06.1961 Г. Г. Д. (съпруг на завещателката М. Д.) и Р. Г. Ю. придобиват дворно място от 1183 кв. м., находящо се в землището на [населено място], [населено място], м. „К. х.”, съставляващо парцел X.-* кв. 15 по плана на с К.. Със съдебноразделителен протокол от 24.04.1988 г. на PC - София, 2 състав, по гр. д. № 1247/1988 г. в дял на Г., Н. и М. Д. при квоти по 1/3 за всеки е поставено вилно място, съставляващо парцел * кв. 15 по плана на с К. с площ на новообразувания парцел 591.50 кв. м., заедно с построената на това място на западната му граница на калкан със съседа, вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в етажа и кухня, столова в сутерена

С нотариален акт за № 32, том X., дело № 2156/03.06.1982 г. М. Д. е дарила на ответника Н. Д. гараж № 11, а с нотариален акт № 133, том X., дело № 2179 от 1967 г. е дарила на прекия наследодател на ищците Г. Г. Д. 1/2 ид. ч. от дворно място с къща в [населено място], [улица], който имот е бил отчужден и Г. Г. е обезщетен с тристаен апартамент и гараж № 3 в построената в имота сграда.

Съдът е посочил и какви други сделки са извършвани между роднините, но тези обстоятелства се явяват неотносими към настоящия спор, доколкото не касаят имущество, с която М. Д. да се е разпоредила безвъзмездно или което да се е върнало в нейния патримониум и да е предмет на завещателното разпореждане.

По отношение иска за обявяване нищожност на саморъчното завещание, съдът е посочил, че същото е съставено във формата по чл. 25, ал. 1 ЗН. Не е налице неяснота относно датата, на която същото е съставено, тъй като датата е посочена и в началото на завещанието и е идентична с поставената дата след подписа на завещателя. До нищожност би се стигнало само при различие на двете посочени дати и същевременно при неустановяване, че първата дата е такава, на която завещателя е започнал да съставя завещанието, а втората – да завършва съставянето му.

По отношение на евентуалния иск за възстановяване на запазена част съдът е посочил, че макар съставеното завещание да е с универсален характер и с него наследодателката се е разпоредила с цялото си имущество в случая следва да бъде формирана наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като, са налице и извършени от наследодателката дарения. Въз основа допусната и изслушана във въззивното производство съдебна експертиза е приел, че към момента на откриване на наследството на М. Д. пазарната стойност на апартамент № 31 е 68 100.00 лв., на вилната сграда – със застроена площ от 27 кв. м. в [населено място] – 31 230.00 лв. и на гаражна клетка № 11 – 9260.00 лв., съответно пазарната стойност на 1/2 ид.ч. от дворно място и едноетажната масивна сграда [населено място], [улица], дарена от общата наследодателка на праводателя на ищците, е била 20 680.00 лв.

Софийски градски съд е посочил, че съгласно чл. 29 ЗН запазената част на ищците като наследници на Г. Д., единия син на М. Д., е 1/3 от имуществото на наследодателката и в този случай разполагаемата част е равна на 2/3 ид.ч. Стойността на наследствената маса към момента на отриване на наследството е 129 276 лева. Поради това при разполагаема част 2/3 ид.ч. – 86 184 лв. и получени имоти от ответника на стойност 108 596 лв. превишението е с 22 412 лв. съответно доколкото запазената част на ищците е 1/3 ид. ч. или 43 092 лв., а те са получили имущество на стойност 20 680 лв., то, накърняването е с 22 412 лв., поради което искът по чл. 30 ЗН следва да бъде уважен.

Счел е, че доколкото стойността на вилната сграда е 31 230 лв., то, стойността й е достатъчна за възстановяване на запазената част на ищците. Останалите два имота, предмет на производството завещани на Н. Д. с универсалното завещание следва да останат у последния. Приложими са правилата на чл. 34 и чл. 36 ЗН. В случая съдът не е дал срок на заветника да посочи кой от имотите, които са му завещани и са предмет на настоящето производство желае да задържи. Със своя молба от 06.12.2021 г. Н. Д. е заявил по реда на чл. 34 ЗН, че желае да задържи апартамента и гаражната клетка, а възстановяване на запазената част на ищците да бъде извършено с вилната сграда, която е близка по стойност на стойността на накърнението.

Въззивният съд е приел, че искането по чл. 34 ЗН е основателно. Завещателното разпореждане следва да бъде намалено с посочената по-горе част, като възстановяването следва да бъде извършено с посочения имот – вилна сграда, която се върне в наследството на М. Д.. Спорът следва да се разреши при прилагането на чл. 34 и чл. 36, ал. 1 ЗН, като завещаните имоти се разделят в две групи, съответстващи максимално на запазената част /при отчитане и на наличните имоти в наследството/ и на разполагаемата част /при отчитане на дарението в полза на праводателя на ищците на 1/2 ид. част от имота в [населено място], [улица], което не е предмет на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН/. Всяка от страните по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да получи отделни имоти, без създаване на съсобственост между тях. В групата на имотите, които следва да бъдат върнати в наследството след направения избор по чл. 34 ЗН, е вилната сграда в [населено място] на стойност 31 230.00 лв. Този имот максимално съответства на стойността на запазената част от наследството на ищците в размер на 22 412.00 лв. Останалите завещани на Н. Д. имоти – апартамент № 31 и гаражна клетка № 11 възлизат на сумата 77 363.00 лв. при разполагаема част възлизаща на сумата 86 184 лв., поради което следва да се задължат изцяло от заветника Н. Д., вместо да се създава съсобственост върху тях. На основание чл. 36 ЗН ищците следва да възмездят ответника за сумата, която надвишава възстановената им запазена част от наследството – 8818.00 лв.

С оглед уважаването на иска по чл. 30 ЗН и възстановяване на накърнената запазена част на ищците по реда на чл. 34 и чл. 36 ЗН не е налице съсобственост между страните по отношение на имотите, които са въведени като предмет на спора. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., І г. о. на ВКС, когато в резултат на уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично отменяване на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ, възможностите са две – или намалението да се извърши в дробна част, само по правилата на чл. 32-34 ЗН, при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника или при прилагане на правилата на чл.36 ЗН, които целят избягване на съсобствеността, а оттам и на последващата делба на вещта. Едновременно намаление в дробна част и връщане на същата вещ в наследството е недопустимо, тъй като това би довело до противоречие в диспозитива.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите-ищци се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставят следните въпроси:

1) дали когато дадено лице има установен подпис в класическия смисъл на думата и вместо да го положи изпише две от имената си, може да се приеме, че по този начин са потвърдени описаните в дадено завещание завещателни разпореждания или това завещание съставлява само проект за завещание;

2) следва ли съдът, ако действително счита, че следва да се приложи чл. 34 ЗН, на основание тази разпоредба да даде срок на лицето, в чиято полза е направено дарението, да посочи спрямо кой от имотите следва да се извърши намалението.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставят следния въпрос: следва ли при възстановяването на запазена част от наследство и липса на заявление от ответника по реда на чл. 34 ЗН за възстановяването на запазената част, съдът да приложи разпоредбите на чл. 32-33 ЗН и да допусне делба на всички наследствени имоти или запазената част от наследството следва да се възстанови с реален дял от наследството с близка по преценка на съда стойност, като в полза на заветника се присъди заплащане на парични суми, представляващи разлика между размера на запазената част и стойността на реалния дял от наследството към момента на откриването му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ответник се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставят следните въпроси:

1) дали въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза, в случай, че за правилното решаване на делото са необходими специални знания, дори страната да не е поискала такава;

2) при уважаване на искане по чл. 34 ЗН по каква цена следва да бъде извършено изплащането на частта от имота, която остава собственост на титуляра по завещателното разпореждане – по цени към момента на откриване на наследството, по които се изчислява запазената и разполагаемата част от наследството или по цени към момента на извършване на делбата (евентуално по този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя следния въпрос: дали в първата фаза на делбата при уважаване на заявено от титуляра по завещанието желание да запази част от завещанието имоти и възстановяване запазената част на ищците от определен имот, съдът следва да постанови решение по допускане с определяне квотите на съсобственост в имота, върнат в наследството и да насрочи втора фаза за извършване на делбата по цени към момента на извършването й или следва да приключи делото с решение, осъждащо лицата, на които е възстановена запазената част да заплатят частта на лицето, ползващо се от завещанието по цени към момента на откриване на наследството.

Касационният съдебен състав констатира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част и по двете касационни жалби.

По поставения от касаторите-ищци при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК първи въпрос липсва тълкуване в практиката на ВКС, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.. Въпросът обаче не е коректно формулиран, доколкото позитивната нормативна уредба не борави с понятието „проект за завещание“. Затова поставеният въпрос следва да бъде уточнен с оглед даденото тълкуване на правомощията на касационния съд във фазата по селекция на касационните жалби в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС до въпроса: дали когато дадено лице има установен подпис в класическия смисъл на думата и вместо да го положи изпише две от имената си, може да се приеме, че по този начин са потвърдени описаните в дадено завещание завещателни разпореждания. Макар въззивният съд да не се е произнесъл по този въпрос, той е относим към формата на саморъчното завещание, а съответно е в предмета на иска по чл. 42, б. “б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и следва с оглед разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. да се прецени имал ли е въззивният съд задължение служебно да прецени дали завещанието не е нищожно поради липса на подпис.

Останалите въпроси, поставени от касаторите-ищци, както и въпросите, поставени от касатора-ответник са свързани с изводите на въззивния съд как следва съвместно да се приложат чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН. Разликата в тезата на насрещните страни е следва ли да се зачете изявление на облагодетелствания по чл. 34 ЗН без за този избор да е даден изрично срок от съда и при изрично противопоставяне на наследниците с накърнена запазена част, както и относно начина, по който съдът е извършил възстановяването на запазената част – при отделяне на част от завещано имущество дали възстановяването следва да се извърши с права в съсобственост (за цялото завещано имущество или за част от него, отделена с оглед избора по чл. 34) и по какви цени (към момента на разглеждане на спора или тези към момента на откриване на наследството) следва да се компенсира несъответствието между стойността на накърнението на запазената част и стойността на имота, който се предоставя в собственост на тези наследници като реална част от наследството, с която им се възстановява запазената част.

Касационният съдебен състав приема, че не следва да се разглеждат сочените от страните предпоставки за допускане на касационно обжалване по всеки от поставените въпроси (като доводите, с които са обосновани ще бъдат разгледани при постановяване на касационното решение), доколкото всички те касаят извода на съда как следва да се възстанови в конкретния случай запазената част на ищците. Въпросите следва да бъдат обобщени и уточнени с оглед фактите по делото (които не се оспорват в касационните жалби) до въпросите: Какви са правомощията на съда, ако не е дал срок на облагодетелствания да направи избор по чл. 34 ЗН, но пред въззивния съд е постъпила молба, с която изборът е направен, на който избор насрещната страна се е противопоставила. Какви са правомощията на съда при съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН в хипотеза, в която е оставено универсално завещание в полза на наследник със запазена част, предхождано от дарения извършено в полза и на двамата наследници със запазена част, когато всички наследници със запазена част участват по делото. По така обобщените въпроси липсва тълкуване по чл. 290 ГПК в практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение