Определение № 710 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2063/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Д. Х., против решение № 1045 от 04.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1153/2025 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 595 от 29.01.2025 г. по гр. д. № 7887/2022 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на А. Г. С. сумата 80 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Г. Н. С., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.02.2020 г. в [населено място] по вина на водача на трамвайна мотриса с инв. № ТМ 661 П. А. В., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност“ със ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и допуснати при постановяването му нарушения на закона - материален и процесуален, и за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Излагат се оплаквания срещу изводите на въззивния съд, че произшествието е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на трамвайната мотриса и че с оглед обстоятелствата, при които е настъпило, не е налице хипотеза на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Поддържа се, че неправилно и в противоречие с житейската логика, както и с постановките в Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, въззивният съд е приел, че водачът на трамвая е могъл да спре трамвайната мотриса към момент, в който пешеходецът е навлязъл на пътното платно, без да отчете, че последният е бил длъжен да не предприема пресичане на платното при забранителен сигнал на светофарната уредба и да спре на разделителния остров, преди да навлезе върху трасето на трамвайната мотриса. Навеждат се и оплакване, че съдът, интерпретирайки превратно доказателствата по делото, е въвел хипотетична конструкция на дължимо от страна на водача на мотрисата поведение, която не кореспондира с установените факти по делото, и като последица от това е достигнал до погрешен правен извод за виновно причиняване на произшествието от водача. Според касатора, релевантен от гледна точка на възможността водачът да възприеме пешеходеца като опасност за движението е моментът на навлизане на пешеходеца върху трамвайните релси, спрямо който ударът е бил непредотвратим за водача на мотрисата, а не момента на навлизане на пешеходеца върху пътното платно, спрямо който въззивният съд неправилно е преценявал предотвратимостта на инцидента. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с повторение на оплакванията за неправилност на въззивното решение, във връзка с които са формулирани следните въпроси: „ 1. Дали ватманът е имал основание да приеме пешеходеца за препятствие в собствения му коридор на движение в момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно за движение на МПС; 2. Дали водачът на мотрисата е могъл и дали е бил длъжен да предвиди, че неправомерното действие на пешеходеца, който е пресичал пътното платно, съставено от три ленти за движение и разделителен остров, на забранен сигнал на светофара, няма да изчака на разделителния остров и ще продължи въпреки горното, вместо да предприеме престой на острова и да изчака, след което да продължи движението си; 3. Дали задължителните разяснения и указания, дадени с ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, следва да се тълкуват изолирано едно от друго; 4. Следва ли съдът да извърши съвкупна преценка на релевантните постановки от ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС и да съобрази установеното по дело на база съвкупното им приложение; 5. Следва ли решаващият състав да тълкува и прилага задължителните разяснения и указания, дадени с ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, в светлината на конкретиката на казуса и осъвременената обществена обстановка, включително пътната инфраструктура; 6. В кой момент пешеходецът се явява непосредствена и предвидима опасност за водача на моторно превозно средство и от кой момент пътно-транспортно произшествие би било предотвратимо за него; 7. Следва ли съдът да формира мотиви на формални постановки, за които по делото няма фактически твърдения или събрани доказателства; 8. При преценка за наличие на случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, допустимо ли е съдът да формира мотивите си, базирайки се на факти и обстоятелства, обуславящи противоправност на деянието, без да изследва конкретно установени факти и обстоятелства от значение за преценката соченият за делинквент дали е могъл или е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици; 9. В светлината на Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. следва ли моментът на възникване на опасност за движението да се преценява за всеки конкретен случай и съобразно установените безспорно по делото факти и обстоятелства, съобразно приетото от практиката схващане, при преценка дали има виновно поведение на водача и нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението, като е необходимо да се даде обоснован отговор дали водачът на ППС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение; 10. Постановената задължителна съдебна практика на ВС, вкл. ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, допустимо ли е и следва ли при тълкуване и прилагане, съдът да адаптира същата, съобразно осъвременената обществена обстановка, включително пътната инфраструктура“. Допускането на касационно обжалване по въпроси от № 1 до № 6 е аргументирано с твърдения, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ОСНК на ВКС, решение № 249 по н. д. № 988/2016 на ВКС, I н. о., решение № 50052 от 13.07.2023 г. по т. д. № 648/2022 г. на ВКС, II т. о., определение № 645 по гр. д. № 2505/2023 г. на ВКС, IІІ г. о., решение № 33 по гр. д. № 1787/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 149 по т. д. № 60322/2016 г. на ВКС, I г. о., и решение по т. д. № 1758/2024 г. на ВКС, II т. о. За останалите въпроси се поддържа, че е налице „касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“, тъй като „предвид неправилното прилагане на закона, както и неправилното тълкуване и приложение на задължителната практика на ВС и ВКС“ е необходимо да бъде даден отговор на въпросите „за правилното разрешаване на възникналия спор и за точното прилагане на закона и за развитието на правото“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация А. Г. С. от [населено място] - чрез адв. Р. Г., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, без да са представени доказателства за извършени разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд - София е съобразил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. Г. С., с която е поискано осъждане на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на ищцата обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Г. Н. С., настъпила при ПТП на 07.02.2020 г. в [населено място], ведно със законната лихва от 07.02.2022 г. до окончателното плащане. В исковата молба са поддържани твърдения, че произшествието е причинено виновно и противоправно от водача на трамвайна мотриса с инв. № ТМ 661 П. А. В., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. В срока по чл. 131 ГПК ответникът - застраховател не е подал отговор на исковата молба и въззивният съд е споделил преценката на първоинстанционния съд, че въведеното след срока за отговор възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е преклудирано и не следва да се взема предвид при преценката за основателност на иска, квалифициран с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. От съдържанието на въззивната жалба и на отговора по чл. 263 ГПК въззивният съд е извел като спорни във въззивното производство въпросите относно механизма на реализиране на произшествието и причините за неговото настъпване, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК е извършил самостоятелен анализ и преценка на относимите в тази насока доказателства. От фактическа страна не е имало спор, че по повод на инцидента срещу водача на трамвайната мотриса П. В. е внесен обвинителен акт за причиняване на смърт по непредпазливост - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б.“в“ и чл. 342, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и е образувано НОХД № 2030/2021 г. по описа на Софийски градски съд, което е прекратено поради настъпилата в хода на делото смърт на подсъдимата В.. След настъпване на произшествието служители на ОПП на СДВР са съставили констативен протокол и протокол за оглед на местопроизшествието, в които е отразено, че на 07.02.2020 г. в [населено място], около 13.30 ч., в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време и добра видимост, движейки се по обособено трамвайно шосе по [улица]от [улица]в посока към [улица], управлявана от П. В. трамвайна мотриса с инв. № ТМ 661, модел “ВЕ4/6S“, е реализирала ПТП в района на кръстовището с [улица]с пресичащия по пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална пътна маркировка М 8.1, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотрисата пешеходец Г. С. (починал на 03.05.2020 г.). В хода на първоинстанционното производство е назначена автотехническа експертиза, чието заключение - в неговия първи вариант, е кредитирано от въззивния съд като обективно и компетентно. За да възприеме първия вариант на заключението, въззивният съд е преценил, че съдържащите се в него констатации за механизма на произшествието кореспондират с показанията на свидетеля Б. М. - пряк очевидец на инцидента. Свидетелят, който е бил спрял от дясната страна на трамвайното трасе и е изчаквал на червен светофар, за да премине през кръстовището, е обяснил, че е видял тръгналия да пресича от десния тротоар в посока към трамвая пешеходец. Въз основа на констатациите в заключението и на свидетелските показания съдът е приел за установено, че произшествието е настъпило при ясно и сухо време, в условия на добра видимост, и че то е реализирано по следния механизъм: Приближавайки се към кръстовището с [улица], трамвайната мотриса е намалила скоростта си до около 25 км/ч, като сигналът на светофарната секция на трамвая е светел и е разрешавал движение направо през кръстовището; В същото време и на същото място от десния тротоар пешеходецът Г. С. е предприел пресичане на [улица]при червен за него сигнал на светофара за пешеходци; Пешеходецът е бил видим за водача на трамвайната мотриса, който се е намирал на по-голяма височина спрямо тази на водача на намиращия се отдясно лек автомобил (свидетелят М.) и е имал неограничена от други превозни средства възможност да наблюдава пътната обстановка; Към момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение и е тръгнал да пресича, мотрисата се е намирала на 74 м. преди мястото на последвалия удар и спрямо този момент ударът е бил предотвратим за водача на мотрисата, който е имал техническа възможност след възприемане на пешеходеца да спре трамвая и да преотврати сблъсъка, доколкото съобразно скоростта на движение опасната му зона за спиране е била 22 м.; При навлизане на пешеходеца на трамвайното трасе мотрисата е била на разстояние 14.5 м. преди мястото на удара и спрямо този момент водачът не е имал възможност да спре, респ. да предотврати произшествието; Пресичащият пешеходец не е спрял на междинния остров, след като почти е успял да премине пред стеснената част на трамвая, и е бил ударен със скосената навътре предна част на лявата страница на трамвая, вероятно с относително малка сила, и е паднал странично наляво от трамвая. Предвид приетия за доказан механизъм на произшествието, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че водачът на трамвайната мотриса е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП като в конкретната ситуация на пътя не се е съобразил с характера и с интензивността на движението, а също и с условията на видимост, и не е управлявал трамвая със скорост, която да е съобразена с факта, че приближава и следва да пресече пешеходна пътека - обстоятелства, налагащи преминаване с по-ниска скорост и с повишено внимание. Въззивният съд не е отрекъл нарушенията на правилата за движение от страна на пешеходеца, който е предприел пресичане на червен сигнал на светофара за пешеходци и преди навлизане на платното за движение не се е съобразил с приближаващия трамвай, а впоследствие не е спрял на междинния остров, разделящ пътното платно от трамвайното трасе, но с оглед липсата на своевременно противопоставено от ответника възражение за съпричиняване не е отдал на нарушенията решаващо за изхода на спора значение. Като неоснователни въззивният съд е преценил доводите на ответника, обосновани със задължителните указания в Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, че възможността водачът да предотврати произшествието следва да се преценява спрямо момента на навлизане на пешеходеца в района на трамвайното трасе, а не спрямо момента, в който пешеходецът е навлязъл в платното за движение на превозни средства и е започнал пресичането му. Изхождайки от разясненията в т. 6 от съобразителната част на цитираното тълкувателно решение, въззивният съд се е произнесъл, че с оглед конкретните факти по делото пешеходецът С. е поставил началото на възникване на опасност за водача на трамвайната мотриса още в момента, в който е предприел пресичане при червен сигнал на светофарната уредба на [улица]в посока към трамвайното трасе, в който момент мотрисата се е намирала на разстояние 74 м преди мястото на инцидента и водачът е имал техническа възможност да спре, т. е произшествието е било предотвратимо за него. Съдът е акцентирал върху показанията на свидетеля М., че пешеходецът е бил видим за участващите в движението превозни средства, и е приел, че водачът на трамвайната мотриса обективно е могъл да го възприеме като опасност още при навлизането му на платното, включително поради липсата на други участници в движението в района на трамвайното трасе. Изложил е съображения, че при конкретната пътна обстановка единствената възможност за възникване на опасност за движението, която логично е следвало да бъде съобразена от водача на трамвая, е произтичала от появата на пресичащи пешеходци, а поведението на пострадалия, който е преминал през платното за движение с насочване към трамвайното трасе и е започнал преминаване през трасето, е демонстрирало явно намерение за навлизане върху трасето; След като пешеходецът е бил видим за водача на мотрисата още преди да предприеме пресичане на трамвайното трасе, водачът е имал възможност да намали скоростта и да спре преди мястото на удара, но поради неизпълнение на задълженията си да управлява мотрисата със скорост, съобразена с конкретните условия на пътя и позволяваща да спре при възникване на опасност за движението, е реализирал пътния инцидент с причиняване смъртта на пешеходеца. Въззивният съд не е възприел защитната теза на ответника, че пострадалият е увреден в опасната зона за спиране на превозното средство в резултат на собственото му противоправно поведение, поради което е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, изключващо вината на водача на трамвайната мотриса. С мотив, че пострадалият пешеходец не само е имал намерение, но явно е обективирал с поведението си, че ще пресече трамвайното трасе, по което се е движил управляваният от застрахования водач трамвай, въззивният съд се е произнесъл, че пешеходецът е представлявал опасност за движението и че това е налагало водачът да намали своевременно скоростта и да спре; Неизпълнението на посочените задължения е довело до пресичане на траекториите на движение на трамвая и на пешеходеца и до настъпване на удар между тях, от което е последвала смъртта на пешеходеца; Възможността за своевременно възприемане на пешеходеца като опасност за движението и възможността за предотвратяване на удара при спазване на правилата за движение от страна на водача изключва хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В съответствие с фактическите и правни изводи, до които е достигнал, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата като пряка последица от виновно и противоправно причинената от застрахования водач на трамвайна мотриса смърт на нейния баща. След преценка на установените от доказателствата и релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД факти по делото въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за понесените от ищцата морални болки и страданията от загубата на баща й възлиза на сумата 80 000 лв., поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ в пълния предявен размер. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не са осъществени поддържаните от касатора - ответник основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са осъществени някои от специфичните селективни критерии по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, в чиято тежест е и обосноваването на допълнителните селективни критерии, специфични за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, в зависимост от които Върховният касационен съд извършва селекцията на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК, и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение и са предмет на проверка в производството по чл. 290 ГПК след допускане на касационно обжалване. Разяснено е, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, за преценката на доказателствата и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ответник е обосновал приложното поле на касационното обжалване с оплаквания за неправилност на въззивното решение и наред с тях е формулирал множество въпроси, които - преценени в аспекта на разясненията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение, не могат да бъдат подведени под общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Част от въпросите (т. 1, т. 2, и т. 6) не са правни, тъй като произнасянето по тях е обусловено от преценката на фактите и доказателствата по делото и от възприемането на фактическата обстановка по спора от страна на решаващата съдебна инстанция, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и е безпредметно да се обсъждат твърденията за разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Последният въпрос е абсолютно неясен и не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, а обосноваването на допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК със съображения за разрешаването му при неправилно прилагане на закона и на задължителните постановки в Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. изключва възможността да бъде разглеждан като правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното се отнася и за другите два въпроса, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, неправилно означено като „касационно основание“. Останалите въпроси отразяват несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, че произшествието, от което е последвала смъртта на бащата на ищцата, е причинено виновно и противоправно от водача на трамвайната мотриса и че с оглед на конкретните обстоятелства, при които е реализирано произшествието, не е налице хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Във въпросите се съдържат доводи за неправилно възприемане на фактите по делото от въззивния съд и за погрешното им интерпретиране от гледна точка на указанията в т. 6 от Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ОСНК на ВС. В стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд в обжалваното решение са правилни - обосновани и законосъобразни. Отговорът на поставените от касатора въпроси предполага извършване на такава проверка, поради което касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. По отношение на обжалваното решение не се установява и твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВС, обективирана в Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ОСНК на ВС. Според т. 6 от цитираното тълкувателно решение моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии; За начало на възникване на опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствие за движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него; За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение; Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това. При постановяване на обжалваното решение, изхождайки от конкретно възприетата от доказателствата фактическа обстановка по време на реализиране на пътнотранспортното произшествие, въззивният съд е формирал извод, че за водача на трамвайната мотриса опасност за движението е възникнала в момента, в който пешеходецът е навлязъл от тротоара върху платното за движение на превозни средства и е предприел пресичане въпреки забранителния (червен) сигнал на светофара за пешеходци, тъй като още тогава той е демонстрирал явно намерението си да пресече платното, а съответно и трамвайното трасе. В зависимост от този извод и с оглед приетия за доказан факт, че водачът на мотрисата е имал неограничена видимост и е могъл обективно да възприеме пешеходеца като опасност за движението от момента на навлизането му върху платното, въззивният съд се е произнесъл, че водачът е могъл да избегне произшествието в случай, че към така определения момент на възникване на опасността е изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре управляваната от него трамвайна мотриса. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с постановките в цитираното тълкувателно решение, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Произнасянето в останалите цитирани в изложението решения на ВКС относно момента на възникване на опасност за движението е обусловено от спецификата на фактите по съответното дело, поради което от съдържанието на решенията също не може да се изведе релевантно за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречие. Посочените в изложението определения на ВКС са постановени в производство по чл. 288 ГПК и не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГК на ВКС - т.1). По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1153/2025 г. на Апелативен съд - София. Разноски за производството по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат на ответницата по касация поради непредставяне на доказателства за реалното им извършване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,