Определение № 673 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 488/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Ч. А. А. против определение № 236 / 23.04.2012 год. по т.д.№ 194 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 695 / 10.02.2012 год. по т.д.№ 2222 / 2010 год. на Варненски окръжен съд .С потвърденото определение е оставена без уважение молбата на Ч. А., за освобождаването му от заплащане на дължима държавна такса по въззивно обжалване от същия на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1628 / 30.12.2011 год. по т.д.№ 2222 / 2010 год., на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като счита че постановявайки отказ съдът не е съобразил, че притежаваното от него имущество е запорирано, респ. възбранено в обезпечаване принудителното изпълнение на издадената на основание чл.417 ГПК заповед № 9692 / 28.10.2010 год. за изпълнение на парично задължение, на Варненски районен съд, обусловила предявяването на иска на кредитора [фирма], с правно основание чл.422 ГПК. Счита, че не са съобразени в съвкупност всички представени доказателства за материалното му състояние, вкл. не е отчетено обстоятелството, че от така запорираните и възбранени имущества, както и наложени запори върху дружествени дялове,, притежавани от страната в търговски дружества, предвид наложените обезпечителни мерки, не е възможно генериране на доходи. Намира направените от въззивния съд изводи - относно имотно състояние на съпругата, в резултат на реализирана публична продан на имоти - СИО, с оглед правните последици уредени в чл.504 ГПК и за възможна печалба от търговските дружества, с установено в същите участие на жалбоподателя като съдружник и акционер - за основани на презумпции за имотно състояние на страната, изключващо приложението на чл .83 ал.2 ГПК. Във всички случаи, според страната е подлежало на съобразяване съотношението между стойността на установеното като притежавано имущество спрямо размера на дълга и дължимата по въззивната жалба държавна такса / 94 659 лв. /, което изключва и в този случай възможност за заплащането й. Съобразяването на притежаваното от съпругата – недлъжник имущество, вкл. в резултат на изкупуване от същата на дела на съпруга - недлъжник, за част от недвижимите и движими имущества, според жалбоподателя следва да отчита и задоволяването на жилищните и нуждите по издръжката на семейството на Ч. А.. В обосноваване допускане на касационното обжалване, страната сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по отношение на следните материалноправни въпроси, които, с оглед правомощието си по т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав конкретизира както следва: 1/ Съобразимо ли е при преценка на материалното състояние на страната, с оглед освобождаването й от държавна такса, на основание чл.83 ал.2 от ГПК, запорирано и възбранено имущество на същата, вкл. такова в обезпечаване вземането на взискател, което е предмет на установяване в производството по което се претендира освобождаване от държавна такса ?; 2 / Не е ли оправдано прилагането на чл.83 ал.2 ГПК, когато затруднението на страната в заплащането на държавната такса е последица на принудително създаденото положение на затруднение, в резултат на предприети от взискателя - страна по спора - действия ? 3/ Допустимо ли е преценката по чл.83 ал.2 от ГПК да се гради на предположения за имущественото състояние на страната ?; 4 / Допустимо ли е отказът за прилагане на чл.83 ал.2 от ГПК да се основава единствено на установено за съпругата - недлъжник факти по притежавано в индивидуална собственост имущество и не следва ли да се отчита обстоятелството, че тази собственост осигурява жилищните нужди на семейството ?; 5/ Не подлежи ли на преценка при произнасяне по молбата по чл.83 ал.2 ГПК, съотношението между стойността на констатираното като притежавано имущество и размера на дължимата такса, за да би била обоснована възможност за заплащането й от страната ?. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е съобразил, че вследствие наложените възбрани и запори жалбоподателят действително е лишен от възможност да се разпорежда с това си имущество. Паралелно, обаче, е съобразил притежание от ищеца на дялове в 7 търговски дружества, за които няма данни да са преустановили дейност. Дори да би се приело, че страната не разполага с имущество и доходи, съдът се е позовал на недекларирано от Ч. А. имуществено състояние на съпругата му, за значителност на което е направил извод от факта на изкупени от съпругата – недлъжник ,за значителна сума, идеални части от имоти - СИО, изнесени на публична продан за съответната им идеална част, в удовлетворяване вземането срещу съпруга - длъжник. Съдът е съобразил, като относим към имущественото състояние на семейството на жалбоподателя, и факта на изнесени на публична продан значителни на стойност недвижими и движими имущества, от които съпругата и след реализиране на публичната продан, по силата на чл.504 ГПК би следвало да е получила, съответна на притежаваната от нея 1 / 2 ид. част, значителна парична стойност. В обобщение: за да потвърди първоинстанционния отказ за освобождаване от държавна такса на жалбоподателя - ответник Ч. А., съдът е съобразил няколко кумулативно съществуващи факта, навеждащи на извод за непълнота на предоставената от Ч. А. декларация за семейно и имотно състояние, доколкото тежест на същия, а не на ищеца е посочване обхвата на притежаваното имущество, частта от същото обременена със запори, възбрани или предмет на реализирано принудително изпълнение и последиците му по отношение правата и имуществото на семейството, вкл. съпруга – недлъжник, с оглед чл.83 ал.2 т.1 пр. второ ГПК. Формулираните от страната въпроси нямат характер на правни, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ВКС. Същите не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд по обосноваване на отказа на основание чл.83 ал.2 ГПК и в по-голямата си част са фактологично обусловени, предпоставяйки преценка за правилността на определението на основание конкретните съобразени доказателства за имущественото състояние на страната. Съдът не е обосновал извода си въз основа на притежанието на запорираното и възбранено имущество, поради което първия от поставените въпроси е изцяло неотносим към съображенията на отказа. Разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК не съдържа изискване за субективна преценка на затруднението и в резултат на правни действия на кредитора –страна по спора, по който се претендира освобождаването от държавна такса и разноски, а преценка на обективно съществуващи факти по смисъла на т. 1 – 7. До преценка на съотношението между действително установена стойност на доходи / имущество / и размера на дължимата държавна такса, за да би се дал отговор за възможност за заплащане на последната с оглед същите, съдът изобщо не е стигнал, тъй като от непълнотата на подадената от жалбоподателя декларация и доказателствата в подкрепа на извода за тази непълнота, е била изключена тази възможност .Предвид така изложеното, отговори на въпросите по п.2 и п .5 не са обуславяли решаващите изводи на съда, защото не са съществували визирани от закона / п.2 / или предполагани от доказателствата / п.5 / предпоставки за това. Съдът не е обосновал отказа си с приложение на презумпции за имуществото на страната, защото както се посочи от преждеизложеното, от представените от ищеца доказателства за имущественото състояние на ответника – настоящ жалбоподател е съобразил непълнота в декларираното от същия имотно състояние, вкл. това на семейството и конкретно на съпругата. В този смисъл съдът дори е изключил възможността да презумира, че запорираното и възбранено имущество, вкл. запорирани дружествени дялове в търговски дружества, изчерпват цялото имущество на страната и семейството й, отчитайки факта на разпореждане със значителна сума при изкупуване изнесения на публична продан дял на съпруга – длъжник от съпругата - недлъжник. и възможното реализиране на парични средства от реализирана публична продан на недвижими имоти - СИО. Следователно въпросът по п. 3 не кореспондира с логиката на отказа на решаващия съд и в този смисъл е напълно неотносим към решаващия му извод. Въпросът по п. 4 е непрецизно поставен, тъй като предполагаемото имуществено състояние на съпруга не е изведено като единствена предпоставка за отказа. Дори да би се приело, че поставените въпроси покриват общия критерий за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателят не е обосновал допълнителния критерий на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК - значение на отговора на така поставените въпроси кумулативно - за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се установява противоречива практика по приложението на чл.83 ал.2 ГПК, нито непротиворечива, но неправилна и подлежаща на преодоляване съдебна практика по същата, обусловени от неяснота, непрецизност или непълнота на нормата на чл.83 ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение