Определение № 65 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 298/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.283/3.07.18 по ч.т.д.№.181/18 на Окръжен съд Русе е потвърдено разпореждане №.1085/5.02.18 по ч.г.д.№.727/18 на Районен съд Русе, с което е постановено незабавно изпълнение на издадена срещу касатора заповед за изпълнение от 5.02.18г. Постъпила е частна касационна жалба от В. М. П., подадена чрез пълномощника му адв.З. З., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Налице е общо позоваване на противоречие с практиката на ВКС - основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /без да се сочи конкретна практика/, чл.280 ал.1 т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Ответната страна „Първа инвестиционна банка”АД не взема становище. Частната жалба е недопустима. Съгласно приетото в т.8 на Тълкувателно решение №.4/18.06.2014 по т.д.№.4/13 на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. По съществото си това производство е двуинстанционно - арг. от чл.413 ал.2, чл.418 ал.4, чл.419 ал.1 ГПК - като законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо от това дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. При това положение съгласно чл.274 ал.4 ГПК изобщо не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в заповедното производство определения, включително и преграждащите. Основание за обжалваемост не може да бъде изведено и от нормата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК - съгласно която подлежат на касационно обжалване определения, даващи разрешения по същество на други производства. Заповедното производство не е "друго производство" по смисъла на закона, защото е уредено като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковия процес. Предвид изложеното следва да се приеме, че частната жалба, като подадена срещу окончателен съдебен акт, е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,