Определение № 4495 от 09.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3467/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КОНПИ, чрез главен инспектор М. И. против определение № 215/07.06.2024 г. на Апелативен съд П., постановено по в.ч.гр.д. № 256/2024 г., с което оставена без уважение частна жалба вх. № 2369/22.01.2024 г. на Комисията против определение № 31 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 3256/2021 г. на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която КОНПИ е осъдена да заплати на ответниците на основание чл.78, ал.4 ГПК сторените от тях разноски в производството, както следва: на Н. Д. М. – 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение и 5,00 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение; на С. Ж. М., А. Н. М. и Н. Н. М. – 17 000 лв. – адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено. Излага становище, че в случаите когато производството по делото е прекратено на основание чл.231, ал.1 ГПК, отговорността на ищеца за разноски при прекратяване на делото, не следва да бъде ангажирана. В изложението към частната касационна жалба касаторът е формулирал два въпроса в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ В случаите когато делото е спряно по общо съгласие на страните и в 6 месечен срок нито една от тях не поиска възобновяване, презумира ли се, че са се спогодили и интересът от водене на делото е отпаднал и за двете страни и следва ли по аналогия да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.9, изр.2 ГПК и 2/ Следва ли да бъде ангажирана отговорността на ищеца за разноски и предвид факта, че доказателства от защитата са ангажирани едва след като е настъпило прекратителното основание – след изтичане на 6 месечния срок по чл.231 ГПК, като след този момент са направени и разноските за адвокатско възнаграждение. По сочения допълнителен критерий не е изложена надлежна обосновка. Насрещната страна по жалбата М. Й. П., чрез адв. С.-А. е депозирала отговор, в който поддържа, че частната жалба е недопустима поради липса на правен интерес от търсената защита, евентуално-неоснователна и моли същата да бъде оставена без разглеждане, съответно - оставена без уважение, като не се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Насрещните страни по жалбата, чрез своите пълномощници – адв. Гарова и адв.Р., са депозирали отговор, в който поддържат, че частната жалба е неоснователна, като са изложили подробни аргументи в тази връзка. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото приема, че обжалваното определение следва служебно да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, тъй като същото е недопустимо, като съображенията за това са следните: С определение № 31 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 3256/2021 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.231, ал.1 ГПК, а на основание чл.78, ал.4 ГПК е осъдил ищеца - КОНПИ да заплати на ответниците сторените от тях разноски в производството, както следва: на Н. Д. М. – 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение и 5,00 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение; на С. Ж. М., А. Н. М. и Н. Н. М. – 17 000 лв. – адвокатско възнаграждение. В срока за обжалване на определението, ищецът е депозирал частна жалба срещу същото единствено в частта относно присъдените от първата инстанция разноски с доводи, че такива не следва да се присъждат, т.е. жалбата има характер на молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът, постановил съдебния акт, чието изменение в частта за разноските се иска, т.е. първоинстанционният съд. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК постановеното от него определение по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване определението му за прекратяване на производството, т.е. пред въззивния съд с частна жалба. В конкретния случай, първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата за изменение на определението му от 04.01.2024 г. в частта за разноските. Последната е разгледана от въззивния съд като частна жалба по реда на чл.274, ал.1 ГПК, вместо да бъде върната на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по реда на чл.248 ГПК. Постановеното от въззивния съд определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдебният акт на първоинстанционния съд в частта за разноските не попада в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния въззивен съд. Делото следва да се изпрати на Окръжен съд Пловдив, който е компетентен да се произнесе по молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,