Определение № 561 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 598/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „РИНГ ГЕЙМИНГ“ ООД против решение № 797/14.12.2022г. по т. д. № 867/2022г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 1001/17.08.2022г. по т. д. № 1677/2021г на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Ринг Гейминг“ООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“АД /с ново наименование „Електроразпределителна мрежа Запад“ АД/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че „Ринг Гейминг“ООД не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сума в размер на 26 525,80 лева по фактура № [ЕГН]/06.08.2021г. за електроенергия, начислена служебно по констативен протокол от 28.07.2021г., като са му възложени и разноските по делото. Касаторът счита че обжалваното решение е неправилно, като незаконосъобразно и с оглед допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на разноските по делото във всички инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, „Електроразпределителна мрежа Запад“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно установено е между страните по делото, че на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е била издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004г. С договор за наем от 10.12.2015г. третите за спора лица В. Д. Д. и Р. Д. Д. са предоставили на ищеца за срок от 10 години за временно и възмездно ползване собствения им недвижим имот, представляващ игрална зала в партерния етаж, изградена на първи етаж, съгласно одобрените архитектурни проекти, построена в урегулиран поземлен имот с площ от 308 кв.м., намиращ се в [населено място] на административен адрес [улица]. На 08.02.2016г. ищецът е подал заявление до „ЧЕЗ Електро България“ АД за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди за обект - игрална зала, находящ се на адрес в [населено място], [улица], по клиентски номер 200162269843. По делото е кредитиран констативен протокол № 2000291/28.07.2021г., съставен от „ЧЕЗ Разпределение България“АД, в присъствие на трима служители и свидетел от Федерация на потребителите, за извършена проверка на обект - игрална зала в [населено място], [улица]. В него е отразено, че при направената проверка на обекта с аб. № [ЕГН] се установява, че за обекта има монофазно захранване и електромер с фабричен № [ЕГН] за съответния абонатен номер; направено е директно присъединение /подземно/ с кабел тип СВТ 4х10кв.м. /И., S, Т, N/. Присъединението /Т-муфа/ е направено от захранващия кабел между РК и кабелна кутия от ТП Център- Драгоман, водещо към обекта. Присъединеният трифазен кабел е неузаконен по Наредба 6, вследствие на което има променена схема на измерителната система с нерегламентиран трифазен кабел без СТИ. След проверката присъединението е прекъснато, правилната схема на свързване е възстановена. По делото е установено, че до ищеца е изпратен на 29.07.2021г. съставеният констативен протокол, като в разписката е отбелязано, че няма никой на адреса в [населено място], [улица]. На 05.08.2021г. „ЧЕЗ Разпределение“ АД е изпратило писмо до ищеца „Ринг Гейминг“ ЕООД, с което го уведомява за начислената сума в размер на 26 525,80 лева, във връзка с извършената проверка и съставения констативен протокол, като към писмото е приложена процесната фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия. По делото е приета фактура № [ЕГН]/06.08.2021г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение“ АД, с получател „Ринг Гейминг“ ЕООД, с предмет на сделката: дължима сума по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ /ДВ,бр.35 от 2019г./ с наименование: сума по констативен протокол съгласно приложението, на обща стойност с ДДС 26 525,80 лева. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният обект на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез монофазно захранване и двоинотарифен електромер. До електромера се пренася и разпределя електрическа енергия. Обектът ползва електрическа енергия, без която не е възможно да извършва дейността си. Вещото лице е обяснило, че директното присъединение, без средство за търговско измерване, представлява неправомерно въздействие, водещо до неотчитане на потребена електрическа енергия. Според вещото лице изчисленията по реда на чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са извършени математически вярно. Преизчислението на сметката е извършено по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно изискванията на чл.56 ПИКЕЕ. Моментът - датата, от която има неточно отчитане/неизмерване, не може да бъде определен. Съответно, не могат да бъдат определени периодът от неизвестната дата до 28.07.2021г. и количеството неотчетена енергия. Корекцията - преизчисляването на количество електрическа енергия, се извършва по реда на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019г. Точният момент, от когато е започнало неточно отчитане и реално присъединените консуматори, поради това, че няма как да бъдат определени, не се използват при изчисляване на корекция. Размерът на корекцията, съобразен със стойността на „допустим продължителен ток“ на проводник от типа СВТ 4х10 кв.мм - 90 ампера при полагане в земя, според вещото лице възлиза на 748,25 kWh/ден, съответно 134 684 kWh. В клиентската система на ЧЕЗ, процесният обект Игрална зала в [населено място], [улица] е с абонатен номер [ЕГН] и точка на доставка 32Z1030016226980. Клиентът на този обект е „Ринг Гейминг“ ЕООД. Абонатният номер и точката на доставка съвпадат с посочените в констативния протокол № 2000291 от 28.07.2021г. От приетото допълнително заключение към съдебно-техническата експертиза е установено, че размерът на корекцията при стойност на допустимия продължителен ток 50 ампера, определена при съобразяване Таблица 1 на Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии на МЕЕР, таблица 1- 50А, е 74 824 kWh. От разпита на свидетеля Д. В. Д., по професия електроинженер, е установено, че той е сътрудник към Федерацията на потребителите и като такъв съобразно установената между Федерацията и ЧЕЗ практика, участва в проверките, които извършват служители на ЧЕЗ на обектите, ползвани от потребителите на доставена електрическа енергия. Същият е посочил, че на 28.07.2021г. е присъствал на проверка от служителите на ЧЕЗ И. Н., Б. Б. и М. М. обекта на ищеца в [населено място]. Обектът представлявал казино, игрален дом. На проверката било проверено таблото с двата електромера. След измерване с уред, разкопали и намерили муфа, което означавало, че от кабела, идващ от към отсрещната страна, е била направена връзка посредством с токови клеми с помещението стопанисвано от ищеца. Този кабел влизал под земята и осъществявал връзка с обекта на ищеца посредством автоматичен трифазен прекъсвач. От този прекъсвач слизал кабел надолу под земята и отивал в казиното, което представлявало нерегламентирано ползване на електрическа енергия. След като открили нарушението, бил съставен протокол, който свидетелят като участник в процедурата подписал. През цялото време при извършване на проверката имало полиция. По-късно дошли дознатели, които си правили техни протоколи и описвали нарушенията. На място имало и един млад мъж, който казал, че е управител на казиното, не собственик. В началото на проверката вратите при казиното били отворени и там видели този трифазен прекъсвач. След това представителят на ищеца агресивно ги подканил да напуснат помещението. Свидетелят уточнил, че кабелът минавал под земята. Муфата била от другата страна до сградата под тротоара. От двата електромера, единият е за казиното и е бил изправен. Прекъснатият кабел захранвал казиното. Това било второ захранване, незаконно, за казиното. При разпита пред първоинстанционния съд свидетелят А. В. Г. заявил, че на 28.07.2021г. бил в Драгоман на обучение за крупие в „Ринг Гейминг“ ЕООД. Спомня си, че някъде около обяд влезли четирима, петима души и накарали момчето да отвори някаква врата. Той казал, че няма възможност да отвори, тъй като нямал ключ и станало скандал. Запознали да викат и да крещят. След това задържали момчето и излезли навън. Посочва, че след около двадесет минути си тръгнал. При разпита му свидетелят Б. Х. Б. заявил, че работи като техник ел. системи, контрол, нетехнически загуби в ЧЕЗ Разпределение България. Работата му се състояла в извършване на проверки на средствата за търговски измервания - електромерите на абонатите на ЧЕЗ. Свидетелят си спомня за извършената проверка в [населено място]. Един от ръководителите им в отдел МТЗ П. С. се обадил на колегата му Н. и казал да отидат с него в Драгоман и да направят проверка на обект - игрална зала. Намерели обекта и там се видели с ръководителя им П. С.. Първо проверили таблото на обекта и електромера. Електромерът си имал захранване. На място на обекта имало големи врати, които отворили и видели, че на вътрешната стена имало монтирано едно малко табло с един автоматичен прекъсвач, до който отивал захранващ кабел и от него излизало друг кабел, който се виждало как подземно влиза в игралната зала. След това, П. С. извадил уред, с който по принцип се откриват тези незаконни присъединявания и след като минал трасето на този кабел, казал, че има отклонение Т-муфа на кабела, който излиза на фасадата на сградата, долу под земята. В същото време се показал някой от самата игрална зала и казал, на него и колегата му, да напуснат имота и те напуснали. След това човекът заключил вратите и те излезли. Обидили се на екип, за да дойдат да копаят, както и на МВР. Пристигнала група и след разкопаването на тротоара се видяло, че действително отдолу под земята е направено отклонение Т-муфа на този кабел, който минава от касата под земята до кутията на фасадата. Било направено присъединение, което е без електромер. Дошли на място и полицаи. На място през цялото време имало представител на потребителите - другият свидетел Д. Д., който видял гореописаното и подписал протокола. Свидетелят уточнил, че било установено, че казиното имало две захранвания - едното редовно с електромера и едно незаконно, което открили. Заявява, че не са копали цялото трасе. Кабелът минава под земята през пътя. Кабелът не го виждали, но имали уред, който да го проследи къде минава. Заявява, че се вижда как е положен кабелът и отгоре е сложен пресен бетон. Кабелът не е в игралната зала, а под фасадата на стената до игралната и се вижда как влиза в нея. При така установената фактическа обстановка апелативният състав е приел следното от правна страна: На първо място, съдът е намерил за неоснователно твърдение, че за ответника не е налице материалноправна легитимация да получи претендираната сума. Съставът се е позовал на действащите към момента на извършване на проверката и съставяне на констативния протокол Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. Счел е, че по силата на същите следва да се приеме наличието на подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи това възлагане, като това предписание не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт освен специалния характер на последния, е посочен и начина, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическата енергия. Счетено е, че материалноправната легитимация на електроразпределителното дружество следва и от разпоредбите на чл.50-56 от ПИККЕ, които уреждат правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, какъвто е ЧЕЗ Разпределение, при установяване на несъответствие между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Също така по силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 от ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с процеса, част от който са и тези дължими суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИККЕ. Поради изложеното съдът е заключил, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа, като потребител на енергийна услуга по смисъла на чл. 41б, б. „а“ ДР на ЗЕ. Позовал се е и на следната съдебна практика - решение № 85/27.06.2022г. по гр.дело № 2528/2021г. на ВКС, решение № 115/17.06.2022г. по гр.дело № 3817/2021г. на ВКС и решение № 77/30.05.2022г. по гр. д. № 2708/2021г. на ВКС, като е намерил изводите на първоинстанционния съд за изцяло съобразени с тази практика на касационната инстанция. Също така апелативният състав е намерил за неоснователни и твърденията, че ищецът не е клиент на енергоразпределителното дружество. В тази връзка съдът се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, както и на заключението на вещото лице, от които е установено, че обектът на ищеца, представляващ игрална зала в [населено място], е присъединен към електроразпределителната мрежа. Решаващият състав се е позовал на сключения между ищеца и доставчика на електрическа енергия „ЧЕЗ Електро България“ АД договор за продажба на електрическа енергия, въз основа на подадено заявление от ищеца от 08.02.2016г., като същият е сключен от ищеца в качеството му на наемател на помещението, представляващо игрална зала в [населено място], с административен адрес на [улица], като към преписката са приложени и две декларации от двамата наемодатели на обекта, че изразяват съгласието си правата и задълженията като потребител по този договор да бъдат поети от наемателя „Ринг Гейминг“ ЕООД. Същевременно съдът е счел, че между ищеца и ЧЕЗ Разпределение също е налице облигационна връзка на основанието чл.4, ал.1 от Общите условия на ЧЕЗ Разпределение, според които, всяко лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство и е приело общите условия за продажба на крайния снабдител, може да ползва електроразпределителната мрежа за снабдяване на обекта с електрическата енергия при тези общи условия. От друга страна, въззивният състав е намерил за установено по делото наличието на хипотезата по чл.51, ал.1 ПИККЕ, която се отнася до неправомерно присъединяване към мрежата, каквото в случая е налице по отношение на незаконно присъединения трифазен кабел. Въз основа на кредитираните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Б. и Д. и съдебно-техническата експертиза на вещото лице Н. Балкански, въззивният съд е намерил за установено, че обектът е бил присъединен с монофазно захранване, като преди това не е била проведена задължителната процедура по чл.4, ал.1, т.5 от Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на потребители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. Предвид, че такава процедура не е установена и изобщо не се твърди да е била извършвана, съдът е счел, че това потвърждава и констатациите в оспорения констативен протокол (частен свидетелстващ документ), че е налице нерагламентирано свързване и черпене на ел. енергия от преносната мрежа на ответника, което консумирана енергия не е била разплатена от ищеца и поради това е дължима от него. Съдът е намерил за ирелевантно твръдението на ищеца, че не бил надлежно уведомен за наложената му корекция, тъй като само на него не може да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Позовал се е на решение по гр. д= № 2991/2018г. на 3 - то г.о. на ВКС. Относно твърдението му за неустановеност на вината за действията по нерегламентираното свързване в електроразпределителната мрежа, въззивният състав е споделил цитираната още от първата инстанция съдебна практика, че в случаите на корекции по реда на ПИККЕ вина не се изисква, тъй като е налице нормативно установена обективна отговорност- решение № 118/18.09.2017г. по т.д.№ 961/2016г. на ВКС. Счетено е за неоснователно и оплакването, че точното консумирано количество за точно определен период не е установено. В тази връзка е посочено, че именно защото не може да бъде точно установен периодът през който заради нерагламентираното свързване в енергопреносната мрежа е ползвана неоснователно ел. енергия с оглед това, че електромер не е замервал точното й количество, ПИККЕ е фингирал като е приел, че изчисленото съгласно правната норма количество ел. енергия е това, което следва да бъде заплатено като потребено за посочения в нормата срок. В допълнение е посочил, че нормата на чл.51, ал.1 от ПИККЕ не въвежда изисквания да се правят други изчисления освен тези, посочени в текста на нормата, вкл. не предвижда да се изследва въпроса какво реално е можел да потреби ползвателя на енергията. Намерил е, че ответникът в случая е направил изчисленията си за дължимата потребена енергия съобразно тези предписания на нормата, като съответстват на размера на сумите, установени от заключението на вещото лице СТЕ. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Какви са последиците от неизясняване на твърденията и възраженията на страните в процеса? Твърди се противоречие с решение на ВКС по т.д.№ 870/2011г. на 1 - во т.о.; 2/ Следва ли електоразпределителното дружество да фактурира и получава суми по ПИКЕЕ или има хипотези при които дори съгласно новите ПИКЕЕ това право е делегирано само на крайния снабдител? Кой субект е имал предвид законодателят при посочване на субекта на фактуриране в ПИКЕЕ?; 3/ Представляват ли начислените суми по реда на чл.50 -чл.56 ПИКЕЕ, 2019г. вземания за пренос на електрическа енергия - т.44 ДРЗЕ. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г., в сила от 08.09.2006г.), при положение, че начисленото количество по ПИКЕЕ не отговаря на реално транспортираното такова?; 4/ Липсата на мотиви и пълното необсъждане на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение?; Следва ли съдът да приеме констатациите на СТЕ, направени само по оспорения КП, по който липсват други доказателства, установяващи твърдените в него факти? Твърди се противоречие с: решение № 42/05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, определение № 1006/15.10.2010г. по гр.д.№ 619/2010г. на ВКС, решение № 11/21.04.1994г. по адм. дело № 4900/1993г., решение № 87/04.09.1958г. по гр.д.№ 55/1958 на ВС.; 5/ Фикция или оборима презумция е размерът по ПИКЕЕ, доколкото правото, въведено с оглед принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, като това следва да важи не само за мрежовия оператор, но и съответно срещу поставената нему страна - подавателя на мрежата?; Твърди се противоречие с решение № 118/18.09.2017г. по т.д.№ 961/2016г. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (по въпроси 1,4 и 5) и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (по въпроси 2, 3 и 5), както и на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване предвид следното: В постановената от ВКС практика по чл.290 ГПК, формирана с решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021г., решение № 60269/27.05.2022г. по гр. д. № 1054/2021 г. и решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на III-то гр.о.; № 85/27.06.2022г. по гр. д. № 2528/2021г., решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021г. и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на IV-то гр. отд., постановени след изменението на Закона за енергетиката със ЗИД ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., и приемане на действащите от 2019г. ПИКЕЕ от КЕВР, съобразно делегацията по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, която практика се споделя и от настоящия състав, е прието следното: Уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 от ЗЗД ), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на доставчика (крайния снабдител) и на разпределителя на електрическа енергия (оператора на електроразпределителната мрежа). Изведено е, че разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ не противоречат на чл. 98а, ал. 2, т. 6, чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98в от ЗЕ и тези разпоредби на ПИКЕЕ не са извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, предвид следните съображения: Крайният битов клиент (потребител) се намира в облигационни правоотношения, както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ), така и с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът (потребителят) е присъединен и я използва също при публично известни общи условия (чл. 104а от ЗЕ). Корекцията на сметка по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ (съгласно и общите правила на чл. 183, чл. 200 от ЗЗД) поначало съставлява корекция на продажната цена на потребената (продадената, доставената) електрическа енергия в случаите, посочени в тези разпоредби: неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; както и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; Корекцията на цената е в полза на едната от двете страни по продажбеното правоотношение – в полза на крайния снабдител (доставчика), когато клиентът (потребителят) не е заплатил изцяло цената на количеството потребена от него (доставена му) електроенергия; или в полза на клиента (потребителя), когато му е начислено по-голямо количество електроенергия от реално използваното и той е надплатил цената. Последното правило, – че на потребителя (ползвателя) се възстановява надвзетата сума, е възпроизведено в разпоредбата на чл. 57 от ПИКЕЕ. Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по продажбеното правоотношение – доставчика (продавача) на електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ – когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; като в тези случаи преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа, т.е. – по продажна цена. Във всички останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ от ПИКЕЕ с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа. В тези случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото правило, а именно – че преизчислените количества електрическа енергия се заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Без съмнение, стойността на технологичните разходи е включена като компонент при формирането на продажната цена (също регулирана от КЕВР), но тези технологични разходи са за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа, който има задължението да я поддържа. Поради това, заплащането на тяхната стойност от крайния потребител, в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа – директно на мрежовия оператор, с когото той също е в облигационно правоотношение (вместо на и чрез доставчика на електроенергия – по продажбеното правоотношение), е установено в интерес както на потребителя, така и на енергийните дружества, и не е в противоречие с разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а подзаконовите норми на чл. 56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ, с които това заплащане е регламентирано в посочените случаи на преизчисляване на количествата електрическа енергия, са специални спрямо общата нормативна регламентация. Разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ уреждат императивно единствено задължителното включване в съдържанието на съответните общи условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но не и реда и начина на извършване на самата корекция на сметка, които са предмет на подзаконовата регламентация с ПИКЕЕ – съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 98в от ЗЕ (съгласно която, отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия), нито пък с приемането на подзаконовите разпоредби на чл. 56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ КЕВР е излязла извън правомощията, делегирани ѝ от ЗЕ, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 21, т. 9 и на чл. 83, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в нейните правомощия е приемането както на правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), така и на ПИКЕЕ, т.е. законът е делегирал на КЕВР цялостната подзаконова регламентация на отношенията между крайните клиенти, крайните снабдители и операторите на електроразпределителни мрежи. В случая е извършена корекция във връзка с неизмерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, поради което въззивното решение е постановено в пълно съответствие с посочената практика на ВКС, с оглед на което въпрос № 2 от приложението не може да предпостави допускането му до касационно обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществена както допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и тази по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва необходимост от промяна на даденото от ВКС тълкуване. Видно от цитираната практика на ВКС, въпрос № 3 не е относим към предмета на спора и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е взел предвид всички доказателства по делото, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, поради което по отношение на процесуалноправните въпроси № 1 и 4 не е налице, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се отбележи, че противно на твърдението на касатора, съдържащо се в един от въпросите, съдът е кредитирал констатациите на СТЕ, тъй като те са на база не само на оспорения констативен протокол, но и се основават на събраните по делото гласни доказателства, вкл. от независим свидетел, по професия електроинженер, сътрудник към Федерацията на потребителите, участвал в проверката, при която е съставен протоколът. Фактът, че съдът е достигнал до различни фактически и правни изводи от тези на касатора, не може да се приравни на необсъждане на доказателствения материал или на твърденията на страните. Пети въпрос също не може да обуслови допускането на решението до касационно обжалване. По делото е установено, че има неправомерно присъединяване към мрежата чрез кабел, посочен в констативния протокол, потвърдено от показанията на свидетелите, като е съобразена ½ от неговата пропускателна способност, съобразно приложимия в случая чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, а в допълнителното заключение на СТЕ е разяснено, че таблица 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, на която се основават възраженията на ищеца, е за проводници и шнурове, но не и за кабели, какъвто е настоящият случай. Доколкото спорът е каква е пропускателната способност на кабела съобразно цитираната наредба, с която пропускателна способност ПИКЕЕ обвързва размера на корекцията, въпросът на жалбоподателя, дали е фикция или оборима презумция размерът по ПИКЕЕ, не е обуславящ за изхода на конкретния спор, поради което по отношение на него не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изхода на делото, на ответника по касацията, на основание чл.78, ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд