Определение № 236 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3609/2020 г.

ВКСIII гражданско отделение26.03.2021 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1459/20г., постановено по в.гр.д. 5991/19г. на САС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на Е. И. Г. срещу решение № 1459/20г. на САС. Излагат се доводи, че въззивният съд неправилно е отхвърлил искането за предоставяне на информация за биологичния и произход по чл. 105, ал.1 СК, тъй като тя имала субективно право да иска разкриване на тайната на осиновяването, заради превенция срещу кръвосмешение между нейни низходящи с биологични родственици и поради право на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в чл. 8 от ЕКЗПЧ, включително поради необходимост да узнае за генетичната си предразположеност към заболявания и фамилна обремененост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Кои са „важните обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, заради които се допуска разкриване на произхода и включват ли се „изграждане на собствена идентичност“, „предотвратяване на възможността от обвързване или сключване на брак с биологични родственици“, „узнаване на генетична предразположеност или фамилна обремененост с цел превенция“? 2. Следва ли в производството по чл. 105 СК съдът да прилага нормата на чл. 8 от ЕКЗПЧ? Въззивният съд е отхвърлил молбата по следните съображения: Проявеният интерес към разкриване на биологичен произход не е право на личен и семеен живот по смисъла на чл. 8 ЕКЗПЧ, тъй като представлява несъобразяване със същото право на родителите по произход. А вероятността от кръвосмешение е нищожно малка и не може да е основание за разкриване на информация. Като аргументи срещу молбата въззивният съд на основание чл. 272 ГПК възприема и следното: желанието за разкриване на тайната на осиновяване само по себе си не е „важна причина“, защото иначе би се премахнала тайната на осиновяване, а тя е защитена и с чл. 145,ал.2 НК. „Важни обстоятелства“ по чл. 105 СК са конкретни факти от здравословното състояние на осиновения или децата, както и опасност от кръвосмешение при предстоящи конкретни брачни или фактически семейни отношения. Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, защото отговорът на поставените въпроси няма да има значение за изхода на делото. За да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са необходими следните кумулативни предпоставки: да се постави въпрос, отговорът на който обуславя изхода на делото и този отговор да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото. Първият въпрос е неотносим за изхода на делото, защото молителят не е посочил нито един конкретен факт в молбата, който да бъде установен в производството чрез доказателства и след това да се квалифицира като „важна причина“ по смисъла на чл. 105, ал.1 СК. А въззивният съд е отхвърлил молбата точно поради тази причина. Освен това доводите за „изграждане на собствена идентичност“, „предотвратяване на възможността от обвързване или сключване на брак с биологични родственици“, и „узнаване на генетична предразположеност или фамилна обремененост с цел превенция“, не са конкретни факти от действителността, а представляват правна квалификация, описание на общите белези на юридическите факти от хипотезата на правната норма, но за да се стигне до правна квалификация на фактите и приложение на правната норма, преди това молителят следва да е направил твърдения в молбата и да е доказал наличието на конкретни факти от действителността, за да може след това съдът да изтълкува и приложи правната норма. Вторият въпрос също е без значение за изхода на делото, защото молителят не е упражнил право по чл. 8 ЕКЗПЧ, тъй като производството по чл. 105 СК е охранително производство, в което искането за разкриване на тайната на осиновяване е правна възможност, а не упражняване на потестативно или притезателно субективно право. При осъществяване на правна възможност, за разлика от упражняването на субективно право, няма насрещен задължен правен субект, не се формира СПН и съдът следи служебно да не бъдат накърнени интересите на трети лица (биологичните родители), както е отбелязано от въззивния съд. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

Цитирани разпоредби

8