Определение № 2413 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 82/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. М. срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 816 от 03.10.2024 г. по гр.д.№ 1186/ 2024 г., в частта му, в която след като е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Карнобатски районен съд по гр.д.№ 697/ 2023 г., е определен режим на лични отношения на бащата Д. П. И., ЕГН [ЕГН] и детето Д. Д. И., ЕГН [ЕГН], както следва: през първата година след влизане на решението в сила: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 13,00 часа, в защитена среда – Център за обществена подкрепа, Кризисен център, Контактен център или друга подходяща социална услуга, предлагана в [населено място], а при невъзможност да се осъществят по този начин, личните отношения да се осъществят в присъствие на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Кюстендил; след този период, до навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема всяка втора събота от 10 ч. до 16 ч., всяка четвърта събота от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване при бащата; след навършване на 14 – годишна възраст на детето бащата да го взема всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване, както и две седмици през лятото, определено по взаимно съгласие на родителите и по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а ако споразумение не бъде постигнато – бащата да взема детето от 1-ви до 14-ти август; ако родителите не постигнат съгласие за режима на детето по повод официалните празници, бащата да взема детето всяка четна календарна година - за майските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за великденските и коледни празници; разпоредено е на родителите Д. П. И. и Е. Г. М., както и на техните близки, и на детето Д. И. да оказват съдействие на служителите при ДСП - Кюстендил. Жалбоподателката претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол като недопустимо, тъй като съдът бил сезиран от лице, което няма право на въззивна жалба. Такава жалба подала ДСП – Кюстендил, но тя нямала право на иск, съответно и право на жалба. Решението било недопустимо и защото въззивният съд се произнесъл извън рамките на сезирането си. В мотивите към решението той приел, че е сезиран единствено с жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, в която не е определен конкретен период за свижданията между бащата и детето в защитена среда и в присъствието на социален работник, както и че в останалата част актът на първата инстанция е влязъл в сила. Вместо да се произнесе само по сезиращия го въпрос, въззивният съд изменил вече влязлото в сила решение, като е разширил режима на лични контакти между бащата и детето. Във връзка с тези си доводи формулира и процесуалноправен въпрос - „Може ли въззивната инстанция да отменя решение в необжалваната му част?“, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна Д. П. И. не взема становище. Ответната страна ДСП - Кюстендил оспорва жалбата като поддържа, че има право на въззивна жалба, съгласно разпоредбите на чл.20 ал.1 от Закона за закрила на детето и чл.3 т.1 и чл.9 т.3 от Конвенцията за правата на детето. Освен това счита, че доколкото възражението за липса на право на жалба не е заявено пред въззивния съд, то е погасено. Поддържа също, че въззивната жалба е насочена срещу първоинстанционното решение в частта, в която са определени мерките на лични отношения изцяло и че въззивният съд не се произнесъл извън рамките на сезирането си. Жалбата е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови акта си, въззивният съд приел, че с обжалваното пред него решение районният съд е определил режим на лични отношения на бащата Д. П. И. с детето Д. Д. И. всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 13,00 часа в защитена среда – Център за обществена подкрепа, Кризисен център, Контактен център или друга подходяща социална услуга, предлагана в [населено място], а при невъзможност личните отношения да се осъществяват в предоставяните от ДСП-Кюстендил социални услуги личните отношения да се осъществяват в присъствие на социален работник от ДСП-Кюстендил, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 17,00 до 18,00 часа по телефон или чрез социалните мрежи. Въззивна жалба срещу това решение подала само ДСП - Кюстендил с искане за промяна на режима за лични контакти, като се посочи конкретен период или брой срещи на бащата с детето, които да се проведат в защитена среда, тъй като непосочването на такъв период означавало, че личните контакти между бащата и детето ще се осъществяват в такава среда до навършването на пълнолетие на детето, което не било в негов интерес. Доколкото решението било атакувано само в тази част, с която не е определен конкретен период за провеждане на свижданията с детето в защитена среда, в останалата част решението било влязло в сила. Жалбата на ДСП – Кюстендил била основателна и първоинстанционното решение следвало да бъде отменено относно определеният режим на лични отношения с посочване на конкретен период за провеждане на срещите между бащата и детето в защитена среда и този период да бъде в рамките на една година, а след това, до навършване на 14 – годишна възраст на детето, режимът следвало да се разшири, още повече този режим следвало да се разшири след навършване на 14 – годишна възраст на детето. При тези установени обстоятелства касационното обжалване на постановеното въззивно решение следва да се допусне при условията на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК – с оглед доводите на касатора за вероятната му недопустимост, като в тази връзка служебно се формулира процесуалноправния въпрос „Има ли право на въззивна жалба съответната Дирекция „Социално подпомагане“, дала становище в производство по чл.127 СК, срещу постановеното в това производство първоинстанционно решение по същество на спора?“. Следващите процесуални действия по касационната жалба зависят от разрешението, което този въпрос ще получи. По изложените съображения Върховният касационен съд