Определение № 5 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Ц. Н. Т.-Т., с която се иска изменение на определение № 60177 от 12. 11. 2021 г. по гр. д. № 2636/2021 г. на ВКС, 1 г.о., в частта, с която молителката е осъдена да заплати на Х. В. Т. сумата 3000 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Твърди прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на платеното адвокатско възнаграждение и иска намаляване на присъдените разноски. Ответникът по молбата Х. В. Т., чрез адв. Е. В., изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че присъденият адвокатски хонорар е съобразен с цената на иска, както и с фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е постановено на 12. 11. 2021 г., едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК изтича на 13. 12. 2021 г. /понеделник/, а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на 30. 11. 2021 г) и е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. Н. Т.-Т., чрез адвокат С. П., срещу решение № 260947 от 03.11.2020 г. по в.гр.д.№ 7005/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ брачен въззивен състав, с което е потвърдено решение от 30.04.2018 г., поправено с решения от 09.07.2018 г. и 16.04.2019 г., постановени по гр.д.№ 31962/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Н. Т.-Т. против Х. В. Т. иск с правно основание чл.23, ал. 2 СК, за признаване за установено между страните по делото, че 1/4 идеална част от земеделски имот – нива, находяща се в землището на [населено място] – София, район П., в местността ,,Б. кал”, с площ от 3100 кв.м., представляваща имот № ....по картата на землището, осма категория, при граници и съседи: имот № ....- нива на наследници на С. П. В., имот № ....– пасище, мера на Г. Н. К., имот № ....– пасище, мера на наследници на М. Л. Б., имот № ....- местен път на [община], имот № ....- местен път на [община], имот № ....– нива на наследниците на С. П. К., е лична собственост на Ц. Н. Т.-Т., и е обезсилено решение от 30.04.2018 г., поправено с решения от 09.07.2018 г. и 16.04.2019 г., постановени по гр.д.№ 31962/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав, в частта, с която е установено, че описаният имот е съсобствен на страните, като всяка от тях притежава по 1/2 идеална част от него. С определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и Ц. Т.-Т. е осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Х. В. Т. сумата 3000 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Тъй като за администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК и приложенията към тях на касаторите и предвид обстоятелството, че пред Върховния касационен съд не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено след обявяване на определението по чл. 288 ГПК, от което жалбоподателката е узнала за размера на договореното и платено от ответниците по жалба адвокатско възнаграждение, е заявено в рамките на преклузивния едномесечен срок за подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Размерът на уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение от 3000 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция е прекомерно. Общият размер на защитения имуществен интерес на ищцата-касатор възлиза на 1825, 28 лв. (1/4 от данъчната оценка на процесния имот към предявяване на иска – 7301, 10 лв., доколкото спорното право предмет на иска е за 1/4 ид.ч. от правото на собственост). Съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакциите им към подаване на касационната жалба, минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба без договорено процесуално представителство възлиза в размер на 500 лв. Преценявайки тези обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, обема на касационната жалба, изложението на основанията по чл. 280 ГПК и приложената от жалбоподателката съдебна практика, както и извършените пред касационната инстанция процесуални действия от пълномощника на ответника, настоящият състав намира, че от платеното от ответника по касационната жалба възнаграждение в размер на 3000 лв. следва да му се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,