Определение № 391 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2814/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3892/29.07.2020 г. на Е. Т. Ш., подадена чрез пълномощника й адв. Е. Т., против въззивно определение № 313/16.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 197/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено протоколно определение от 21.01.2020 г., постановено по гр.д. № 264/2018 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, с което е оставено без уважение искането на Е. Т. Ш. за приемане за разглеждане на установителен иск за установяване на обстоятелството, че към датата на извършване на въвод на купувача на публичната продан не е била изнесла личния си багаж, находящ се в апартамента. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия по установителния иск. Поддържа се, че частната жалбоподателка има интерес от установителния иск за да внесе яснота в отношенията на страните. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частната жалбоподателка не е формулирала въпрос, липсва и позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата М. С. К., чрез процесуалния представител адв. Д. К., в който поддържа, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна и атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Не е постъпил писмен отговор от ЧСИ Г. П. Г.. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу преграждащо определение, от легитимирана страна с правен интерес да го атакува и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първостепенното определение, с което е оставено без уважение искането на Е. Т. Ш. за приемане за разглеждане на установителен иск за установяване на обстоятелството, че към датата на извършване на въвод на купувача на публичната продан не е била изнесла личния си багаж, находящ се в апартамента. Прието е, че в исковата молба жалбоподателката е формулирала петитум, съдържащ и искане за установяване на твърденията й, че към датата на процесния въвод същата не е имала възможност да изнесе намиращо се в продадения на публична продан апартамент нейно имущество, както и че част от вещите й не са били описани и включени в оценката на апартамента. В хода на процеса от съда са давани указания по уточняване на другите искови претенции за обезвреда на претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, но не и такива, касаещи искането за произнасяне с решение и по горните обстоятелства. По повод извършения доклад по чл. 146 ГПК жалбоподателката е депозирала молба с вх. № 3623/12.12.2019г., с която е поискала от съда да допълни същия, като посочи, че е предявен и установителен иск за твърдените от нея обстоятелства, по които първоинстанционният съд е формирал извод за недопустимост на подобна искова претенция и е оставил без уважение искането за допълване на доклада. Посочено е, че по същество с това определение се оставя без разглеждане предявеното с исковата молба искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е била лишена от възможността да изнесе намиращо се в продадения на публична продан апартамент нейно имущество, както и че част от вещите не са били описани и включени в оценката на апартамента, но са предадени на купувача. Въззивният съд е посочил, че съгласно изричната разпоредба на чл. 124 ал. 4, изр. второ ГПК установителния иск за установяването на съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустим само в случаите, изрично предвидени в закон. Прието е, че установяването на исканите от жалбоподателката обстоятелства съставлява искане за признаване съществуването на определени факти, за които обаче липсва изискуемото се процесуално условие – допустимостта на тяхното установяване да е предвидено в закон. Изложено е, че същите ще бъдат предмет на съдебното производство по останалите предявени от нея искове, като част от фактическите основания за претендираните обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, но това не обуславя правен интерес и допустимост от установяването им чрез самостоятелна искова претенция. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателката е изложила доводи за неправилност на постановения съдебен акт, за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на изводите на съда. Не е направен и опит да се формулира конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка с някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те представляват оплаквания относно правилността на атакуваното определение и имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Жалбоподателката е била длъжна да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в който смисъл са и дадените от администриращия съд указания с разпореждане № 588/30.07.2020 г. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение