Определение № 3020 от 17.06.2024 г. на ВКС по д. № 1019/2024 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на А. Х. и Р. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №707/23 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение, след прекратяване с развод на брака на страните, родителските права за малолетното им дете Р. Х., род. през 2016 г., са предоставени за упражняване на бащата и при него е определено местоживеенето на детето, а на майката е определен режим на лични отношения с това дете и тя е осъдена да му заплаща месечна издръжка, чрез неговия баща и законен представител в размер на 195 лв. Родителските права за второто малолетно дете на страните – И. Х., род. през 2022 г. са предоставени на майката и местоживеенето на детето е определено при нея, а на бащата е определен режим на лични отношения с това дете и той е осъден да му заплаща, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 220 лв. Семейното жилище на страните, на посочения в решението адрес в [населено място], е предоставено за ползване на А. Х.. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. За допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която родителските права за малолетното дете Р. Х. са предоставени на бащата и местоживеенето на детето е определено при него, а на майката е определен режим на лични отношения с това дете и тя е осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка, касаторката А. Х. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС / ППВС №1/74 г., т.2 и решения по чл.290 ГПК/ по въпросите за предоставянето на родителските права в интерес на децата и задължителното изслушване на родителите в производствата по чл.59 СК. Въпросът за пълното изясняване на делото от фактическа страНа с цел установяване на най-добрия интерес на децата и длъжен ли е в тази връзка въззивният съд служебно да събере доказателства за родителския капацитет, отговорността и възможностите на всеки от родителите, според касаторката е решен в противоречие с ТР №1/13 г., т.3 ОСГТК. Касаторката намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са въпросите, свързани с постановеното от съда разделно живеене на двете малолетни деца: съобразена ли е вредата, която може да настъпи / евентуална психологическа травма/ от извеждането на детето от семейната му среда и дома, в който се е родило и е отглеждано до момента като се чувства спокойно, защитено и обгрижено; длъжен ли е съдът да назначи съдебно –психологическа експертиза, която да изследва въпросите, свързани с вредите, които биха настъпили при раздялата на децата с другия родител и с братя или сестри и при смяната на семейната среда; за подходящия режим на лични отношения на детето с другия родител, за да се поддържат контактите с него и следва ли да се предпишат и други мерки за съхраняване на връзката между двете деца. Позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК касаторката обосновава с твърденията, че въззивният съд не е обсъдил пълно и всестранно всички факти и обстоятелства, релевантни за спора и не е мотивирал решаващите си изводи. За допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която упражняването на родителските права за малолетното дете на страните И. Х. е предоставено на майката и при нея е определено местоживеенето на детето, като й е предоставено и ползването на семейното жилище, а на бащата е определен режим на лични отношения с това дете и той е осъден да му заплаща месечна издръжка, касаторът Р. Х. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че по въпроса за приложението на критериите, които следва да се вземат предвид при извършване на преценката кой от родителите да упражнява родителските права и за задължителното изслушване на родителите в производството по чл.59 СК въззивното решение противоречи на ППВС №1/74 г., т.2 и цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Въззивното решение противоречи на ТР №1/13 г. ОСГТК, т.1, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да следи и служебно за приложението на закона с оглед защитата на интересите на малолетното дете в производството за предоставяне упражняването на родителските права. В противоречие с ППВС №12/71 г., т.10, според касатора, е разрешен от въззивния съд въпросът за разпределяне на ползването на семейното жилище, ако жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища. При общо ползване на жилището е необходимо отношенията между съпрузите и в семейството да са търпими и съобразени с морала. Във връзка с ползването на семейното жилище този касатор поставя в контекста на осн. по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК въпросите за интереса на децата от общото ползване на семейно жилище с голяма жилищна площ, което може да бъде поделено между бившите съпрузи в хипотеза, когато всеки от тях упражнява родителски права върху малолетно дете; за критериите за предоставяне на семейното жилище за ползване от единия съпруг, и ощетен ли е другият, който също упражнява родителски права и само той изплаща кредита за покупка на жилището; определящ критерий за предоставяне на родителските права на майката ли е фактът, че детето е момиче в ниска възраст, при наличие на доказателства за по-висок родителски капацитет на бащата и полагани от него по-адекватни и всеотдайни грижи? При данните по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване по жалбите и на двете страни. Касационното обжалване следва да се допусне по поставения и от двамата жалбоподатели в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК въпрос за задължението на въззивния съд да следи и служебно за интереса на малолетните деца и да събере доказателствата, необходими за установяването на най-добрия им интерес в производството по чл.59 СК, както и по поставените от касаторката Ан. Х. в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК значими за спора и за точното прилагане на закона въпроси, свързани с постановеното в случая разделно живеене на двете малолетни деца и извеждането на по-голямото от познатите му семейна среда и жилище; за вредата, която може да настъпи от това за детето и за доказателствата, които съдът следва да събере, за да вземе обосновано решение по тези въпроси в интерес на децата. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.