Определение № 142 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2311/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Дивас-Стил“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Н. Б. от САК, срещу разпореждане № 304/06.10.2025г. по възз.гр.д. № 183/2025г. на Окръжен съд - Търговище, с което се връща подадената от него касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 78/11.07.2025г. В частната жалба са релевирани оплаквания за липса на мотиви, обосноваващи решаващия извод за недопустимост на касационнната жалба. Оспорва се правилността на извода, че делото е търговско. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и - за връщане на делото на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба. В писмен отговор насрещната страна, ищецът ЕТ „А. А.-Санди“, [населено място], чрез А. А., оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното разпореждане. Съставът на I т.о., след като прецени доводите и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото, гр.д.№ 1293/2024г. на Районен съд - Търговище, е образувано по предявения от ЕТ „А. А.-Санди“, [населено място], против „Дивас-Стил“ ЕООД, [населено място], осъдителен иск за парични вземания за наемна цена в общ размер 8800лв., произтичащи от сключения между страните по делото наемен договор. Сезиран с въззивна жалба на ищеца, въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е уважил иска. Образуваната преписка по подадената от ответника касационна жалба срещу въззивното решение е върната на въззивния съд с разпореждане № 2015/30.09.2025г. на Председателя на I т.о. на ВКС с указания преди всичко за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба, след съобразяване с разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК. С постановеното след това, сега обжалвано, разпореждане касационната жалба е върната, тъй като е прието, че въззивното решение е необжалваемо, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с позоваване на разпореждането на Председателя на I т.о. При извършване на дължимата цялостна проверка на законосъобразност на обжалвания акт настоящият състав намира за правилен извода, че делото е търговско. В мотивите към ТР № 3/23.02.2022г. по т.д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват - първото е с по-широк обхват, който обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес, като търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. Изведена е дефиницията за търговска сделка по см. на Част трета от ТЗ от предвидените в чл.286, ал.1 критерии – обективен и субективен: Обективни (абсолютни) търговски сделки са лимитативно изброени в чл.1, ал.1 ТЗ (застрахователни, банкови, комисионни, спедиционни, превозни и др.), като при тях е без значение дали лицето, което ги извършва, притежава качеството търговец, а субективна(относителна) търговска е сделката, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие, като законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска – достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. В случая делото е търговско, независимо, че негов предмет са вземания, произтичащи от уреден от ЗЗД договор, а делото е образувано и е разгледано по реда на общия исков процес, тъй като негов предмет са вземания, произтичащи от сключения от страните, които и двете имат търговско качество, наемен договор - относителна търговска сделка по чл.286, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ. Тъй като делото е търговско, за въззивното решение е приложимо ограничението за достъп до касационен контрол по търговски дела по чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК. Предвид цената на иска под 20 000лв.(8800лв.), въззивното решение е неподлежащо на касационно обжалване, а депозираната срещу него касационна жалба е недопустима. Поради съвпадане с крайния извод, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: