Определение № 50044 от 16.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 876/2022 г.

Подадена е касационна жалба от синдика на „КТБ“ АД (н), чиито функции се упражняват от А. Д. и К. М. срещу решение № 6 от 07.01.2022 г. по т.д. 1073/21 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 6 състав, с което е обезсилено решение № 261 056 от 02.07.2021 г. по т.д. 901/20 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав, с което е отхвърлен предявеният от синдика на „КТБ“ АД (н) срещу „Архео Логика“ ЕООД иск с правно основание чл. 60, ал.1 т. 3 от ЗБН да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите договор за дарение от 16.08.2011 г. за сумата от 10 000 лв и е оставен без разглеждане иска за връщане на сумата от 10 000 лв, като след обезсилване на решението е прекратено производството по делото, поради неговата недопустимост.

В касационната жалба се сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните правни въпроси, които били основание съгласно чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Имат ли действие (в какво се изразява това действие) решенията на Конституционния съд на РБ, с които се обявяват за противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на конституционното решение правни норми, спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при правоотношенията, които не са приключени по време на влизане в сила на това решение?;

2. Обявяването на противоконституционността на нормата на § 7 ПЗР ЗИДЗБН обн. ДВ бр. 22/2018 г. (съгласно с Решение № 8/27.05.2021 г.постановено по к.д. № 9/2020 г.) засяга ли прилагането на нормата на § 3 ЗИДЗБН обн. ДВ бр. 22/2018 г., с която е променен преклузивният срок за предявяването на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност по чл. 62, ал. 1 ЗБН, след като самите § 3 ЗИД ЗБН и чл. 62, ал. 1 ЗБН не са обявени за противоконституционни и остават непроменени?;

3.При липсата на нормата на § 7 ПЗР ЗИД ЗБН обн. ДВ бр. 22/2018 г., придаваща обратно действие на закона, следва ли да се счита, че към предявените искове е приложима редакцията на чл. 62, ал. 1 от ЗБН от преди измененията с ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., където срокът за предявяване на искове е 2 годишен от откриване на производството по несъстоятелност?

Ответникът „Архео-логика“ ЕООД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно е от данните по делото, че цената на отменителния иск е 10 000 лв., който е евентуално съединен с иск за връщане на сумата. Законодателят в чл. 280, ал. 3 от ГПК е определил допустимостта на касационното обжалване в зависимост от предмета на делото и цената на предявените пред съда искове. От значение е цената на обективно съединените искове, а не сбора от цената на обективно съединените искове. Законодателят с нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е изключил от обхвата на касационно обжалване въззивните съдебни решения по дела, чиято цена на иска за търговски дела е до 20 000 лв, а за граждански дела е до 5 000 лв.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 3/ 23.02.2019 г. по тълк.д. 3/19 г. на ОСГТК на ВКС, търговски са делата, които се разглеждат по реда на особеното производство по търговски спорове, глава 32, чл. 365 и сл. от ГПК. Съгласно т. 4 от чл. 365 от ГПК, всички искове относно право или правоотношение относно попълване масата на несъстоятелността се разглеждат по посочения ред на особеното исково производство. Исковете относно попълване масата на несъстоятелността не са легално дефинирани, но съгласно трайната съдебна практика на ВКС, изразена в множество определения, такива искове могат да бъдат както отменителните искове, уредени в производството по несъстоятелност съгласно ТЗ, чл. 646, ал. 2, чл. 647 от ТЗ, така и исковете за нищожност или искове за вземания към трети лица или искове за отмяна действия и сделки, извършени от длъжника, с които се цели определено имущество да бъде предмет на изпълнение в универсалното изпълнително производство. От значение е искът да е насочен към увеличаване на масата на длъжника, от което би се получила възможност всички кредитори да се удовлетворят, независимо от вида на иска. Същите правила следва да се приложат и към производството за банкова несъстоятелност, уредено в ЗБН. Съгласно чл. 59, ал. 3 и ал. 5, чл. 60, чл. 60а и чл. 135 от ЗЗД тези искове са насочени към увеличаване на масата на несъстоятелния длъжник.

Предмет на въззивното решение, обжалвано в настоящето производство, е именно разгледан по реда на особеното производство иск относно отмяна на дарение, на основание чл. 60, ал.1, т. 3 от ЗБН, обективно съединен с осъдителен иск за връщане на даденото по договора за дарение. Така разгледаният отменителен иск е именно иск за попълване масата на несъстоятелността и като такъв следва да се приеме, че е включен в особеното производство съгласно чл. 365, т. 4 от ГПК. Съответно осъдителният иск е за връщане на даденото по този договор. От значение е цената на всеки от обективно евентуално съединените искове. Следователно и така разгледаното производство, предмет на въззивното съдебно решение, следва да се приеме за образувано по търговски спор и да се определи, че делото е търговско. При така направения извод, при приложение на чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК, следва, че касационната жалба срещу решението, постановено при цена на всеки от исковете, по търговско дело в размер на 10 000 лв, е недопустима.

Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение е прието, че необжалваемостта се прилага в случаите когато се обжалват решения на въззивния съд, постановени при искови производства, когато цената на иска е до 20 000 лв за търговски дела. Това изключва обжалваемостта на въззивното съдебно решение пред касационната инстанция, на предвиденото правно основание, чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК. Ще следва да се остави без разглеждане касационната жалба и производството по делото да бъде прекратено.

Върховният касационен съд на Р България