Определение № 2214 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 529 от 03.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 225/2023 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, е отменено решение № 260044 от 28.11.2022 г. по гр.д. № 1197/2018 г. на Районен съд – Несебър, с което е извършена делба на съсобствен имот с идентификатор * чрез изнасянето му на публична продан и е постановено извършване на делба по реда на чл.353 от ГПК, чрез разпределяне в дял на Т. В. Т. на недвижим имот, представляващ дял втори (оцветен в синьо на скица- приложение № 5 – вариант 2 от заключението по комплексната съдебно техническа и оценъчна експертиза, л.171 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от решението) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ на този дял 119,29 кв.м. и със стойност на дела 312 662 лв. и разпределяне в дял на В. К. Н. на недвижим имот, представляващ дял първи (оцветен с жълто на скицата приложение № 5 – вариант 2 от заключението по комплексната съдебно техническа и оценъчна експертиза, л.171 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от решението) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ на този дял - 41,22 кв.м. и със стойност - 108 038 лв., като Т. В. Т. е осъден да заплати на В. К. Н. за уравняване на дела в съсобствеността, сумата в размер от 55 337 лв.

Против така постановеното решение е постъпила касационна жалба от Т. Т., представляван от адвокат С., с оплакване за незаконосъобразност. Касаторът поддържа, че имотът е преустроен в съществуващия си вид от Т. Т., а В. Н. получава дял по справедливост с лица към улицата в противовес с правата на собственост. Поддържа, че решението противоречи и на влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което до делба е допусната и тераса, която сега е изключена. Счита, че делбата следва да бъде извършена съобразно вариант № 3 от заключението на вещото лице, тъй като той отговаря на правото на собственост на страните, отразява начина на трайно установена фактическа власт свързана с извършените преустройства в имота. Поддържа, че следва да бъде поделена и терасата над сутеренния етаж.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на решението до касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:

1. На какви критерии следва да отговарят образуваните дялове от делбения имот като условия за разпределението им?- поддържа се противоречие с решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 1580/2018 г. на ВКС, І г.о., решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 744/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС.

2. Задължително ли е решението по допускане на делбата за втората фаза по извършването й и може ли същото да бъде променяно? Поддържа се противоречие с решение № 60 от 05.07.2016 г. по гр.д. № 6619/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 6 от 08.03.2013 г. по гр.д. № 655/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС.

3. По какъв начин следва да бъде определена стойността на всеки от дяловете при подялба на съсобствен имот?- твърди се противоречие на решението с решение № 98 от 17.07.2017 г. по грп.д. № 3685/2016 г. на І г.о. на ВКС.

В писмен отговор ответникът по касация В. К. Н. възразява, че поставените въпроси нямат характер на правни, а касаят оспорване правилността на въззивното решение. Посочва, че цитираната практика на ВКС касае различни от фактическа страна спорове. Моли обжалваното решение да не бъде допускано до касация. По същество поддържа, че решението е правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- съделител, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение въззивният съд е посочил, че с влязло в сила решение по делото е допусната съдебна делба между В. К. Н. и Т. В. Т., на съсобствения им недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на [населено място] със застроена площ от 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ, кухня, склад и други спомагателни и сервизни помещения, второ ниво – открита търговска площ – тераса-покрив с площ от 50,14 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място], с предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, с описани съседи, при квоти: 77,20/198,80 кв.м. ид.части за В. К. Н. и 121,60/198,80 кв.м. ид.части за Т. В. Т..

Посочил е, че в първоинстанционното производство е приета СТЕ, вещото лице по която е дало заключение, че функционалното разпределение на СО „Заведение за обществено хранене“ не позволява създаването на два отделни самостоятелни обекта за „Заведение за обществено хранене“, които да отговарят на изискванията за ЗОХ, поради което процесният имот е неподеляем. Вещото лице е допълнило, че процесният имот би могъл да бъде поделяем, ако се създадат нови самостоятелни обекти с друго предназначение.

Съдът е посочил, че пред въззивната инстанция е изслушана комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, която дава заключение, че е възможно от процесния недвижим имот да бъдат обособени два дяла, съобразно квотите на страните в съсобствеността, като са взети предвид предназначението на всички помещения, техническото и експлоатационното им състояние, възможностите за извършване на необходимите СМР при ремонт и преустройство, без да се създават неудобства, по-големи от обичайните по смисъла на чл.203 ЗУТ. Съобразявайки изброените обстоятелства, вещите лица са предложили три варианта за разделяне на имота. След изслушване на страните, с определение от откритото съдебно заседание на 08.10.2024 г., съдът е изпратил на Главния архитект на Община Несебър за одобряване, съгласно чл.203, ал.1, изречение второ от ЗУТ, вариант 2 и вариант 3 от КСТОЕ, както и постъпилите инвестиционни проекти по тези два варианта. По делото се установява, че с решения по т.31 и по т.32 от Протокол № 1 от 12.02.2025 г. на ОбЕСУТ, е изразено становище, че и двата варианта (вариант 2 и вариант 3) са приети за допустими и следва да бъдат одобрени съгласно чл.203, ал.1, изр.последно от ЗУТ. В съдебното заседание на 28.04.2025 г., съделителят Т. Т., чрез процесуалния си представител адв. С., е изразил становище, че желае делбата да бъде извършена по вариант 3 от заключението на КСТОЕ, тъй като този вариант е съобразен с действителните права на собственост, както и поради обстоятелството, че в продължение на 45 години имотът се е ползвал по този начин. Съделителят В. Н., чрез процесуалния си представител адв. С., е изразил становище, че желае делбата да бъде извършена по вариант 2 от експертното заключение, тъй като обособените съгласно този вариант два магазина съответстват на правата на собственост на страните и само в този вариант и двата магазина имат лице към улицата. Съдът е приел, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, доколкото във въззивното производство се установява, че имотът е поделяем и за всеки от съделителите може да се обособи дял, съобразно квотата му в собствеността. С оглед заключението по КСТОЕ, съдът е приел, че делбата следва да се извърши по вариант 2 от експертното заключение, по следните съображения: и при двата варианта (вариант 2 и вариант 3), обособените два дяла са съобразени в максимална степен с квотите на съделителите в съсобствеността, разликата в квадратурите е малка, а дължимите се уравния на дялове – сходни. Разликата между двата варианта е в това, че вариант 3 съобразява преустройствата, разрешени в годините за първия етаж с възложител Т. Н., които са започнали от южната страна на сградата, а след това са обхванали другото гаражно помещение. Съдът е посочил още, че според изслушването на в.л. инж.К. количеството на необходимите за преустройството СМР при вариант 3 е най- голямо. Освен тези разлики, при двата варианта е налице основна разлика между обособените два нови имота – при вариант 2 и двата нови имота, предвидени за търговски цели, имат лице към улицата, а при вариант 3 лице към улицата има само имотът обособен като дял 2, а имотът, обособен като дял 1 е ситуиран изцяло в дъното на дворното място, без лице към улицата. Предвид така изложените особености, съдът е приел, че делбата следва да се извърши по вариант 2 от КСТОЕ, като се съобразява, че този вариант в максимална степен отговаря на целта, заложена в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2021 г., ОСГК – при наличието на възможност да се обособят еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите, на всеки съделител да се постави в дял еднороден имот – в случая - търговски обект с лице към търговската улица. При тези мотиви съдът е приел, че в дял на съделителя Т. Т. следва да се постави дял втори (оцветен с синьо на скицата приложение № 5 от заключението по КСТОЕ, от първоинстанционното дело) с площ от 119,29 кв.м., а в дял на съделителя В. Н. следва да се постави дял първи (оцветен с жълто на скицата приложение № 5 от заключението по КСТОЕ, л.171 от първоинстанционното дело) с площ от 41,22 кв.м. при съответните дължими се уравнения на дялове.

Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение и е постановила свое, с което е извършила съдебната делба по реда на чл.353 от ГПК.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция Върховният касационен съд, при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива се установяват по делото.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Съдебният състав намира, че поставеният от касатора въпрос под № 2 в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК / Задължително ли е решението по допускане на делбата за втората фаза по извършването й и може ли същото да бъде променяно? / покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода от спора, тъй като по делото се установява, че допуснатият до делба имот е различен от този, по отношение на който е извършена делбата с обжалваното решение, без налично произнасяне от съда на какво се дължи разликата в предмета на делбата. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №6 от 08.03.2013 г. по гр.д. № 655/2012 г. на ВКС и решение № 60 от 05.07.2016 г.по гр.д. № 6619/ 2015 г. на ВКС, както и на служебно известните на състава решение № 377/2010 г. по гр.д. № 742/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 49/2013 г. по гр.д. № 549/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС, в които е изяснено, че делбеното производство, макар и двуфазно, е единно производство за осъществяване на правото на делба на съсобственици посредством способите и процедурите, предвидени в ГПК, като втората фаза протича в рамките на решението по допускане да делбата. Делбата се извършва за имотите, между лицата и при правата, посочени с решението по чл.344, ал.1 от ГПК. При настъпили промени с обектите на съсобствеността следва в решението да е посочено какви са, до какви фактически и правни последици водят и да е налично съответно произнасяне за всички вещи допуснати до делба. Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Останалите поставени въпроси в изложението към касационната жалба касаещи образуването на делбените имоти и остойностяването на дяловете следва да получат своя отговор в акта по същество на касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.