Определение № 50533 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1981/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

М. Б. К. чрез адв. М. Т. обжалва решение № 169 от 31.03.2022 г. по т.д. 869/21 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след като е отменил решение № 16 от 02.08.2021 г. по т.д. 150/20 г., ОС – Хасково, с което е осъден Гаранционен фонд да заплати на М. Б. К. сумата от 60 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено от неидентифицирано превозно средство на 25.06.2015 г., в землището на [населено място], път II-56, ведно със законната лихва от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 648 лв, обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение, произтичащи от същото увреждане, както и 2 795,92 лв разноски по делото и 2 815,36 лв, адвокатско възнаграждение, вместо него е постановил друго, с което са отхвърлени предявените от касатора искове срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв и 3 648 лв обезщетение за имуществени вреди, причинени в посоченото пътно-транспортно произшествие и касаторът е осъдена да заплати на Гаранционен фонд направените разноски пред първоинстанционния съд 305 лв и 1292 лв пред въззивния съд.

Изложени са основания за отмяна на решението на въззивния съд – съществено нарушение на процесуалните правила, конкретно нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, с твърдение, че въззивният съд не бил обсъдил всички доводи и възражения на страните. Липсвало надлежно обсъждане на релевантните доказателства и липсвали мотиви относно това кои факти приема за доказани.

След като първоинстанционният съд бил обосновал извод за това, че е налице отговорност на Гаранционния фонд, въззивният съд е приел, че липсва основание за това, без да бил изложил конкретни мотиви.

Липсвало обсъждане на релевантно доказателство – писмо по преписка № 59 99/15 г. от 18.02.2022 г., на РП - Пловдив, съгласно което след постановената оправдателна присъда на водача К., Прокуратурата не била повдигнала обвинения на други лица.

Освен това били нарушени правилата за доказателствена тежест, липсвало доказване от ответника, че пътно-транспортното произшествие е причинено от идентифицирано пътно-превозно средство.

Изводът, че пътно-транспортното произшествие е причинено от идентифициран автомобил, бил основан само на косвени доказателства, които не били категорични и не следвал сигурен извод. Изводите били основани на предположение.

Изводът, който следвал от събраните в процеса доказателства, според касатора, бил, че пътно-транспортното произшествие било причинено от неидентифициран автомобил и не били открити данни за него, никой не бил установил идентифициращ номер на автомобила.

Касаторът сочи основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Съдебното решение било постановено в противоречие с доказателствата по делото. Не било доказано напълно, че пътно-транспортното произшествие е причинено от идентифицирано МПС и това е лекият автомобил Мерцедес с рег. № 1FFX882, управляван от лицето Я. Т., гражданин на Кралство Белгия. Единствено бил установен факт, че л.а. с рег. № 1 FFX882 в деня на ПТП, в часовия диапазон около 10 ч бил преминал през контролна камера на АПИ, инсталирана на преброителен пункт „Войводиново“. Макар и преброителният пункт да се намирал на същия път, на който бил станал инцидента, само по себе си това обстоятелство не обосновавало извод, че това е автомобил, за който свидетелите твърдят, че е предизвикал пътно-транспортно произшествие.

Преминаването на автомобила през преброителен пункт „Войводиново“, не водел до категоричен извод, че обезателно бил преминал през мястото на ПТП, още по-малко, че е участник в това събитие. Ответникът не бил ангажирал доказателства относно това на какво разстояние от мястото на ПТП се намира въпросната камера, регистрирала преминаване на посочения лек автомобил и за колко време преминава разстоянието, както и съществува ли техническа възможност посоченият лек автомобил, преди да достигне до мястото на ПТП да се отклони по друг път от републиканската или общинската пътна мрежа и въобще да не премине през мястото на ПТП. Изводът на въззивния съд бил в противоречие с показанията на свидетеля К.. Последният изложил обстоятелства, че според него автомобилът Мерцедес, причинил катастрофата, бил различен от автомобил Мерцедес Е класа. Свидетелят И. Г., в рамките на предварителното производство, бил разпитван относно лек автомобил клас А или Б, които били с по-малки габарити от клас А. Касаторът излага съображения, че не следва да се кредитират показанията на св. Т., на които съдът също основал изводите си.

Касаторът моли да се отмени решението.

Адвокат М. Т. е формулирал искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: 1. Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възраженията н страните, от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и по отделно, и да изложи в мотивите си изводи, по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? По посочения правен въпрос касаторът мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по посочения правен въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в определение № 279 от 05.05.2022 г. по т.д. 1656/21 г, ВКС, II ТО, решение № 113 от 28.02.2011 г. по гр.д. 1062/10 г, IV ГО,решение № 142 /20.06.2017 г. гр.д. 3673/16 г, IV ГО, решение № 163 от 3.2.2021 г. гр.д. 123/20 г, III ГО, решение № 100 от 08.07.202 г. по гр.д. 4564/19 г., IV ГО, решение № 261 от 05.06.2015 г. по т.д. 2857/13 г, I ТО, решение № 75 от 20.06.2016 г. по т.д. 1605/18 г, II ТО, решение № 160 А от 16.12.2020 г. по т.д. 2156/19 г., II ТО.

2. Длъжна ли е въззивната инстанция в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните? По отношение на този правен въпрос мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно твърди противоречие с определение № 154 от 13.04.2021 г. по гр.д. 965/21 г., I ГО на ВКС, както и цитираните в него решения, решение № 129 от 05.03.1986 г. по гр.д. 682/85 г., I ГО на ВКС, ППВС 1/53 г., ППВС 1/85 г, както и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.761/10 г, IV ГО на ВКС, съгласно която съобразно изискванията на чл. 12, чл. 235 и чл. 236 от ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнонрелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях да са установени, а друга за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени всички други доводи на страните. В случая въззивният съд бил се отклонил от тълкуването на посочените правни норми.

3. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Счита, че решението е постановено в противоречие с тълкуването съгласно решение № 60 197 / 23.11.2021 г. по гр.д. 636/21 г., III ГО, решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. 2560/17 г., IV ГО, решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр.д. 4578/15 г., IV ГО, решение № 841 /19.01.2010 г. по гр.д.3530/08 г., IV ГО на ВКС, решение № 226/12.07.2011 г., по гр.д. 921/2010 г., IV ГО, решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр.д. 1764/19 г., I ГО на ВКС. Счита, че по поставения правен въпрос е осъществено допълнителното основание, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като съдът се е отклонил от разрешенията в трайната практика на ВКС.

4. Оправдателната присъда, за разлика от осъдителната такава, има ли сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаване на подсъдимия – решение № 180 от 05.01.2017 г. по т.д. 3155/15 г. на ВКС, II ТО, както и решение по т.д. 3945/13 г, решение по т.д. 211/2011 г., II ТО на ВКС. Счита, че въззивният съд, приемайки извода си за идентификация на МПС, причинило събитието, се е позовал на присъдата на водача К., относно приетото обстоятелство, че л.а. Мерцедес, с посочената регистрация, е причинил удара. Обосновава тезата си, че този извод на въззивния съд, е в противоречие с чл. 300 от ГПК, така както било разяснено в практиката на ВКС, съгласно която констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда относно деянието на лицето, което не е имало качеството на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, нямат доказателствено значение за производството пред гражданския съд.

Формулира и част втора от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като твърди, че е налице и допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните правни въпроси:

1. По процесуалния въпрос за обсъждането на доказателствата, доводите и възраженията на страните в съвкупност и поотделно, който въпрос бил относим към изводите на съда, свързани с обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът бил възприел фактическата обстановка и изградил правните си заключения.

2. За задължението на въззивната инстанция за постановяване на решението в съответствие с правилата на тежестта на доказване.

Счита, че по тези правни въпроси не е налице съдебна практика и допускането на касационно обжалване ще е от значение за развитие на правото, като допускането до касация ще доведе до правилното приложение на съответните нормативни разпоредби, с оглед конкретиката на поставените въпроси, обстоятелствата и доказателствата по делото и приложените правни норми и за правилното приложение на закона. Поставените правни въпроси били включени в предмета на спора и били обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Тези въпроси били от значение за формиране на решаващата воля на съда за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Сочи и основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното решение. Мотивира същата с доводи за липса на мотиви, изложени от съда, както и допуснати съществени процесуални нарушения, установими от самия акт. Формираните изводи не били подчинени на логиката и житейския опит.

Ответникът Гаранционен фонд чрез адв. С. М. оспорва касационната жалба. По отношение на първия посочен правен въпрос излага съображения, че не е налице основание за допускане касационно обжалване. Счита, че липсват релевантни мотиви за допускане касационно обжалване и не е налице липса на произнасяне по спорния предмет на делото. Според ответника по касационната жалба, въззивният съд се е произнесъл по правния спор и е спазил изискванията на процесуалния закон, правилата за обсъждане и преценка на доказателствата. Налице е обсъждане на всички доводи и възражения. Отделно излага съображения, че посоченият правен въпрос не е обуславящ и съответно не представлява общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в ТР 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Счита, че вторият въпрос се припокрива с първия. По отношение на третия въпрос, счита, че не представлява правен въпрос, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него. По отношение на четвъртия въпрос, счита ,че е недоказано наличието на общо основание за допускане касационно обжалване. Счита, че не е налице и допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение искането за допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК излага подробни съображения, основани на разясненията в решение № 15 по конст.д. 10/18 г. на Конституционния съд на Р България, като разяснява приложението на соченото основание.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и от лице, имащо правен интерес да обжалва решението на въззивния съд. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 21.04.2022 г. Касационната жалба е подадена на 20.05.2022 г., в преклузивния срок, предвиден в чл. 283 от ГПК.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли исковете на М. К. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 вр. ал. 5 от КЗ, въззивният съд е приел, че предвидените предпоставки съгласно предявеното правно основание са – да се установи, че е настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на Р България и то е причинено от неидентифицирано пътно-превозно средство. Въззивният съд е приел, че за установяване на механизма на ПТП са обсъдени свидетелските показания на К. К. и М. Чернашка. От показанията на свидетелката Чернашка е прието, че като очевидец е видяла, че пред колата, в която е била, е пътувал товарен автомобил – тир, след него лек автомобил, а след него бял лек автомобил, зад който е била колата на свидетелката. Автомобилът зад товарния тир се опитал да го изпревари, но в същото време в насрещното платно се движела друга кола. Колата от насрещното движение се опитала да избегне удара, като свила надясно, след това завила наляво и навлязла в насрещната лента за движение. Там се ударила в движещия се преди тях лек автомобил, бял на цвят. От показанията на свидетеля К. е прието, че непосредствено преди ПТП се е движел в колона от МПС, с нормална скорост на движение около 90 км/ч. В насрещната лента за движение се движел тир. При разминаването изведнъж зад товарния автомобил изскочил лек автомобил, който тръгнал рязко да изпреварва товарния автомобил. Почувствал удар в задната лява част на автомобила, след което загубил контрол над него и навлязъл в насрещната лента за движение, като там се ударил в друг, насрещно идващ автомобил. Възприети са показанията на свидетеля, че нямал възможност да избегне удара и завил надясно. Прието е, че автомобилът, който се опитал да изпревари товарния камион, тир, бил марка Мерцедес, без да се установи дали е управляван от мъж или жена.

Възприето е заключението на вещото лице С. П., като според него причина за пътно-транспортното произшествие е навлизането на автомобил Мерцедес,в източната лента за движение, в момент, когато в нея се е движел л.а. Пежо, в който е била ищцата. Била е необходима светкавична реакция от водача на л.а. Пежо, за да се избегне удара, като се завие надясно. При тази маневра на водача на л.а. Пежо, автомобилът е бил ударен от л.а. Мерцедес. Така л.а. Пежо е изгубил устойчивост, спрял е контролът на водача върху автомобила и той безконтролно се е отклонил наляво, в лентата за насрещно движение, когато по нея са се движили автомобили, като е осъществил удар с л.а. „Ауди“. Никой от двамата водачи и на л.а. Пежо, и на л.а Ауди не е имал техническа възможност да предприеме екстрено спиране. Въззивният съд с оглед на техническите данни от експертизата е направил извод, че причина за пътно-транспортното произшествие е противоправното поведение на водача на л.а. Мерцедес, с посочена регистрация, който се е движил в западната лента и е навлязъл внезапно в източната, насрещна лента.

Прието е, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 25.06.2015 г. около 10:30 ч, както се твърди в исковата молба.

С оглед приетото като писмено доказателство в процеса, писмо от АПИ, относно детайлна справка от регистрираните движения на МПС от преброителен пункт Войводиново, разположен на път II – 56, за 25.06.2015 г., в часови диапазон около 10 ч, в диапазона от 10.15.14 до 10.15.59 било регистрирано движение на лекотоварен автомобил с ДК [рег.номер на МПС], както и леки автомобили л.а. с ДК РВ 3732 МДС, (в който се е движела свидетелката М. Чернашка), както и л.а. ДК № 35 HIG08, установено като Ауди А 4, с турска регистрация, за което е прието, че се е ударило в л.а. Пежо 406. От писмото на АПИ въззивният съд е приел, че другият преминал автомобил в сочения часови диапазон, е установеният в наказателния процес като лек автомобил Мерцедес, с белгийска регистрация 1PPX882, със собственик и водач Я. Т.. Тези данни са приети и от показанията на свидетеля К.. Прието е, че такъв автомобил е минал през България с оглед справката от Гранична полиция и се е движел в посочения часови диапазон, по посочения път. Обсъдени са показанията на свидетеля Т. Т., разследващ полицай, разпитан в процеса пред въззивния съд, като свидетел. Съгласно тези показания, е прието, че е преминавал л.а. Мерцедес, като е установено кой е собственик и данни за друг автомобил, с марка „Мерцедес“, който да е преминавал по същото време и същото място, не са установени.

Допълнително е посочено, че в решение по нохд 1456/20 г. на ОС – Пловдив, наказателният съд е приел, че лицето, на което е повдигнато обвинение, водача на л.а. Пежо, К., не е извършител на деянието и има данни, че се е движел автомобил с белгийска регистрация, Мерцедес и именно неговият водач е навлязъл в източната лента, на място и в момент, когато това не е било безопасно.

Обобщени са изводи, че с оглед анализа на доказателствата, не може да се направи извод, че процесното ПТП е причинено от неидентифициран автомобил. Установено е, че съпричастен към пътно-транспортното произшествие, е водачът на лекия автомобил Мерцедес с белгийска регистрация, със собственик и водач Я. Т.. Установено е, че гражданската отговорност на водача на този автомобил е застрахована при застраховател и има валидна застраховка, с оглед представена застрахователна полица и от бюрото на белгийските автомобилни застрахователи. Така е обобщен крайният извод, че искът с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ, не е основателен, тъй като липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки: да е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е вредоносно за ищеца и то от неустановен извършител. При наличие да доказателства и установен факт, че поведението на водача на идентифицирания л.а. Мерцедес е било противоправно и от него пряко е причинено ПТП, от което са настъпили вредите на ищцата, е прието, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд. Това е обосновало и изхода на спора, като е отхвърлен искът, основан на правото на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищцата.

Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 288 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 288, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставените първи и втори правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че в случая касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно задължителната и трайна практика на ВКС, относно тълкуването на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви към решението си, в които следва да се произнесе по спорния предмет, като разреши материалноправния спор между страните, съобразно доводите, изложени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Според разясненията по т. 1 и 2 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В решението си въззивният съд е длъжен да изложи кратки мотивите, в които да посочи кои факти и въз основа на кои доказателства, приема за установени, както и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните. Така посоченият правен въпрос представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Въпреки така обоснованото от касатора общо основание за допускане касационно обжалване, не е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което касаторът се е позовал. В конкретния случай, въззивният съд не се е отклонил от тълкуването на посочените норми, при постановяване на процесното решение и като инстанция по същество се е произнесъл по правния спор, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните. Доводите в касационната жалба са свързани с правилността на съдебното решение и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 от ГПК. Не може да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от правилото на чл. 236, ал. 2 от ГПК в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, поради това, че е променил изхода на спора. Изходът на спора е обусловен от даденото разрешение с оглед обсъждане на доказателствата и преценка на логическата връзка между отделните установени в процеса факти. Твърдението, че не е обсъждан установения, според касатора, факт, че липсва повдигане на обвинение след постановената оправдателна присъда спрямо св. К., не е факт, от значение за предмета на делото. Обсъдени са всички доказателства, като е определена тяхната доказателствена стойност и е преценено какви факти се установяват от тях. Поради това, поставеният правен въпрос от касатора не е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС, както и трайната практика на ВКС, посочена от касатора и служебно известна на съда.

По отношение на поставения трети правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото, като е разгледал възражението на ответника за изключване на отговорността му поради наличието на доказателства за извършването на деянието от лице, чиято отговорност е застрахована при застраховател. Въззивният съд действително е разрешил правния въпрос, тъй като относно факта кой е извършител на противоправното деяние, довело до пътно-транспортно произшествие, съответно причинило вреди на ищцата, няма преки доказателства. Въззивният съд е приел за доказан факта, че съпричастен към настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което са настъпили вредите за М. К., е водачът на л.а. „Мерцедес“ с белгийска регистрация, въз основа на логически заключения, в тяхната последователност, в която е включил анализа на доказателства - както свидетелство за местонахождение на лек автомобил, заснет като преминаващ през преброителен пункт Войводиново, така и свидетелски показания относно настъпване на произшествието. Липсва отклонение от трайната практика на ВКС, съгласно която за доказан може да се приеме факт, за който не съществуват преки доказателства, когато има доказателства, които в своята съвкупност, логично проследени, водят до извод за настъпване на твърдения факт. В случая въззивният съд е анализирал доказателствата, и е обосновал своите изводи, като е направил връзка между установените в съвкупността от косвени доказателства факти - преминаването на лекия автомобил през преброителен пункт на АПИ, където е заснет и идентифициран посредством регистрационния номер и установяване наличието на регистрация и съответно застраховка, както и свидетелските показания относно поведението на водача на този лек автомобил „Мерцедес“ непосредствено преди удара между л.а. „Пежо“ и л.а. „Ауди“. Не може да се приеме, че съдът е действал в отклонение от посоченото тълкуване. Съдът е приложил опитните правила и е приел в логическа последователност наличието на осъществени факти, водещи до обобщения извод за съпричиност на известен автомобил към причинените на ищцата вреди, обосноваващи извод, че липсва основание за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд, поради това, че произшествието не е причинено от неизвестен извършител. По изложените съображения не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на посочения, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК четвърти правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че така формулираният правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд действително е изложил мотиви, основавайки се на решение № 260079/22.10.2022 г. по ВНОХД № 1456/20 г., ОС - Пловдив, потвърждаващо присъда, с която К. е приет за невиновен, за това, че на 25.06.2015 г. в землището на [населено място], на път II-56, източнообходен път, в района на 92+500 км от началото на пътя, при управление на МПС, лек автомобил „Пежо 406“ с ДК [рег.номер на МПС], е нарушил правилата за движение по пътищата, като е приел, че в мотивите е посочено, че причина за пътно-транспортното произшествие на посочената дата са противоправните действия на водача на л.а. „Мерцедес“ с белгийска регистрация ДК № 1PP X 882x. Тези мотиви са допълнително изложени и не са обусловили изхода на спора, те са изложени наред с решаващите мотиви на въззивния съд относно установяване на противоправното деяние на водача на л.а. „Мерцедес“. Поради това посоченият правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Не следва да се обсъждат допълнително сочените основания.

По отношение на втората част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, относно наличието на допълнително основание съгласно чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените първи и втори правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че при наличие на задължителна и трайна практика на ВС и ВКС по така формулираните въпроси, не е налице допълнително соченото основание. По отношение на първия правен въпрос бе посочено какво е значението на този правен въпрос и каква е задължителната и трайна практика на ВС и ВКС при неговото разрешение. По отношение на втория правен въпрос, от този раздел, настоящият съдебен състав намира, че също въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС по приложение на чл. 154 от ГПК. Предвид наличието на практика по посочените правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че е изключено приложението на чл. 280, ал. 1,т. 3 от ГПК. Касаторът не е обосновал предпоставките, предвидени в тази норма, така както са разяснени в т. 4 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, дали съдебната практика, която въззивният съд се е съобразил, е неправилна поради неправилно тълкуване и следва да бъде изменена или създадената практика е съобразена с обществени отношения, които не са съответни на действителните обществени отношения и поради това следва да бъде изменена или е неясна или непълна правната уредба и следва да бъде създадено тълкуване или да се осъвремени тълкуване, за да се разреши правния спор. Касаторът не е обосновал допълнително соченото основание и не следва да се допуска касационно обжалване.

По отношение на посоченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице. От мотивите на съдебното решение не може да се направи извод, че въззивният съд е постановил решението при особено тежък порок, който може да се установи, без извършване на същинска проверка по реда на чл. 290 от ГПК при основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 от ГПК. Не се установява особено тежко нарушение на опитните правила и на правилата на формалната логика. Не се установява явно противоречие на материалния закон или допуснати съществени процесуални нарушения, които могат да се установят от самия акт на въззивния съд.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Така мотивиран Върховният касационен съд