Определение № 457 от 21.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 879/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Агенция по заетостта чрез главен юрисконсулт Е. М. обжалва разпореждане № 21 865 от 16.12.2022 г. по т.д. 7605/21 г. по описа на Софийски градски съд, III Б отделение, с което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК касационна жалба вх. № 86 060 от 13.12.2022 г., подадена от Агенция по заетостта срещу решение № 2816 от 18.10.2022 г. по гр.д. 7605/21 г. Излага съображения, че не бил обоснован изводът на въззивния съд, че разглежданото дело е търговско по своя характер, за да приложи нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Счита, че разпореждането е неправилно и следва да се отмени. Ответникът по частната жалба „Успех АБВ“ ЕООД оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че касационната жалба е недопустима и това е обусловило извода му за връщане на касационната жалба. Този извод е направен, след като е прието, че делото е търговско и цената на иска е до 20 000 лв. Приел е, че е въведено ограничение с нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, по дела с цена на иска до 20 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че предмет на исковете, предявени от „Успех АБВ“ ЕООД срещу „Съксес 04“ ЕООД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са основани на споразумение от 05.01.2010 г. за извършване на обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетни оси 1 и 2 на ОП „Развитие на човешките ресурси“ по искания за плащане, конкретно изброени. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по тълк.д.3/19 г. на ОСГТК на ВКС, ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство (облигационно, вещно, семейно, трудово), делото е гражданско. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, както и делата, които се разглеждат от Окръжния съд по реда на глава 32 от ГПК. Търговските сделки, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и чл. 286, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ са всички изброени в първата норма сделки, както и сделките, които са извършени от търговец, извън законодателно посочените сделки, които по естеството си са търговски, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие. Законодателят е въвел и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска – достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. В зависимост от качеството на лицата по правоотношението, търговските сделки могат да бъдат едностранни или двустранни. В чл. 287 ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона. На основание чл. 288 от ТЗ, когато едната страна е търговец, са приложими и уредените от ЗЗД договори, които са част от гражданското право. При наличие на спор относно такъв договор, включително договор за изработка, видът на делото се определя съобразно критериите в чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, т.е. дали е сключена с лице, което има качеството търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, като е налице презумпция за това, че сключената сделка е свързана с упражняваното от него занятие. С оглед тълкуването на посочените норми, следва да се приеме, че при наличие на спорно правоотношение относно сключен договор за изработка, със специфичен предмет, делото е търговско по своя характер. Сделката е сключена от търговеца с оглед упражняваното от него занятие. Следователно е търговска сделка, а породеният спор относно същата определя делото като търговско. Цената на разгледания от съдилищата главен иск е 17 400 лв. Това обуславя приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. С тази норма е предвидено ограничение и недопустимост на касационното обжалване на въззивното съдебно решение, когато цената на иска е под 20 000 лв. В настоящия случай, цената на иска е под 20 000 лв, следователно изводът на въззивния съд за недопустимост на касационната жалба е правилен. Правилно е приложена нормата на чл. 286, ал. 3, т. 1 от ГПК, съгласно която касационната жалба се връща когато въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд