Определение № 223 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2175/2017 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. П. И. срещу въззивното Решение № 940 от 13.06.2017 год. по гр.д.№ 800/2017 год. на Варненския окръжен съд. С него е отменено Решение № 665 от 20.02.2017 год. по гр.д.№ 12108/2016 год. на Варненския районен съд и е уважен предявеният от [фирма] срещу И. И. иск с правно основания чл.92 ЗЗД. Искът е предявен за сумата 3000 евро. Първоинстанционният съд е приел, че е неоснователен. Сезиран с въззивната жалба на едноличното дружество, съставът на ВнОС е приел, че искът е изцяло основателен. Ответникът по касация [фирма] е представил писмен отговор в който сочи, че жалбата е недопустима. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното на адв.С. С. възнаграждение в размер на 500 лв. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: Ищецът по делото има качеството на търговец, а договорът от който произтича вземането, макар наименован „Договор за поръчка”, има правната характеристика на договор за търговско посредничество при закупуването на недвижим имот – чл.49 и сл.ТЗ. Спорът произтича от клауза за договорна неустойка, предвидена в случай, че клиентът закупи пряко недвижим имот за който е получил информация и му е бил показан от изпълнителя. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на решението на ВнОС, че то подлежи на обжалване, не създава висящност на спора пред ВКС. Разноски от ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.4 ГПК и ще следва да бъдат присъдени в посочения по-горе размер, съобразно платеното адвокатско възнаграждение. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.