Определение № 4371 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ж. К. и И. Й. К., и двамата представлявани от адвокат К., против решение № 229 от 04.08.2025 г., постановено по в.гр.д. № 546/2025 г. по описа на Окръжен съд- Хасково, с което е потвърдено решение № 130 от 30.04.2025 г. по гр.д. № 1624/ 2021 г. на РС- Димитровград, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Н. И. Т. иск с правно основание чл.109 от ЗС, да бъде осъден ответникът да премахне струпаните строителни отпадъци в ъгъла, заключен между сграда 1 в неговия имот с идентификатор * и общинския път с идентификатор *, представляващ пресечка на [улица], непосредствено пред вратата на имота на ищците, с което пречи да се отвори и ползва същата, с което смущава упражняването на правата им върху ПИ с идентификатор * по КККР, както и да бъде осъден да им осигури достъп до общински път, пресечка на [улица], с идентификатор* и намиращия се там ел.стълб с номер 236 и намиращото се на него ел.табло, с всички законни последици.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Посочват следните въпроси като правни:

1. Следва ли собственикът на имот, в който има обект на енергийната инфраструктура /ел.стълб и ел.табло/ да осигурява достъп през имота си на собствениците на съседни имоти, които се захранват от този ел.стълб, и пречейки на това, неосигурявайки достъп на тези лица през имота си, допуска ли неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС? По този въпрос поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 140 от 10.04.2020 г. по гр.д. № 4594/2018 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., както и на решение № 312 от 10.04.2014 г. по гр.д. № 4055/2013 г. на ВКС, І г.о.

2. Кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост в съседния имот ? Поддържа се противоречие по този въпрос с решение № 1108 от 05.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946/2009 г., I г. о., в което е прието, че негаторният иск е средство за правна защита от всяко пряко или косвено неоснователно действие, или създадено състояние, имащо вредно отражение върху имота и създаващо пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост.

Касаторите поддържат още, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като възприетите правни изводи противоречат на правната регламентация за защита на вещните права.

Депозиран е отговор на касационната жалба от Н. Т., представляван от особен представител адвокат Д., с който се заявява неоснователност на искането за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. По същество се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищец по иск за защита на право на собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е тълкувал разпоредбата на чл.109 от ЗС и е приел, че двете задължителни условия за уважаване на този иск са неоснователни действия на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Приел е за безспорно от фактически страна, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *, а ответникът е собственик на съседните на този имот ПИ с идентификатори *, * и *. Приел е, че липсва законово основание да бъде задължен собственик на един имот да осигурява достъп на трети лица, собственици на съседни имоти, до собствения му имот, както и да осигурява на трети лица възможност да преминават през имота му, за да получат достъп до улица- в случая на юг - [улица]. Посочил е още, че наличието на ел. стълб, на който се намира поставено електрическо табло, от което се захранвали различни обекти, включително такива в имота на ищците, също не било основание да се приеме, че ответникът пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Според съдебния състав нямало установено сервитутно право, което да задължава ответника да предоставя достъп до собствения си имот на трети лица. Поставеното електрическо табло би могло да бъде преместено на друго, достъпно място и това били действия, които следвало да бъдат извършени от електроснабдителното дружество, по молба на ищците. Отделно от това съдът е приел, че според показанията на свидетеля Й., имало възможност да се стигне до електрическия стълб и за ищците не бил единственият достъп до ел.таблото през съществуващата врата, водеща към имота на ответника. От изложеното съдът е направил извод, че с действията си ответникът не препятствал възможността на ищците за достъп до таблото. Въззивният състав е посочил още, че наличието на строителни отпадъци в имота на ответника също не пречело на ищците да упражняват в пълен обем своето право на собственост върху собствения си имот. От разпита на свидетеля Й. съдът е установил, че наличието на строителните отпадъци в имота на ответника възпрепятствало да бъде отворена врата откъм имота на ищците, но тази врата осигурявала достъп до имота на ответника, поради което не можело да се приеме, че с тези действия ответникът пречи по някакъв начин на ищците. С оглед на така изложените съображения, въззивният състав е приел, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен и по тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение изцяло.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Поставените в изложението към касационната жалба въпроси, не са обуславящи изводите на въззивния съд, поради което нямат характер на правни въпроси, съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото тълкуване правният въпрос следва да бъде изведен от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият поставен въпрос в изложението към касационната жалба е решен от състава на ОС- Хасково при съобразяване, че ответникът е собственик на имота, в който се намират електрически стълб и табло, обслужващи и имота на ищците. Въпросът не е обуславящ, защото въззивният съд е приел в мотивите си, че ищците имат достъп до този електрически стълб, макар и влизайки в имота на ответника не през вратата между двата съседни имота. Изводът е, че със своето поведение ответникът не възпрепятства ищците да достигнат до стълба, поради което и техните твърдения за неоснователно пречене, въззивният съд е приел за недоказани. Поставеният въпрос предпоставя, че на ищците се пречи от ответника да достигнат до обектите на енергийната инфраструктура, каквото пречене въззивният съд не е установил. Независимо от това, следва да се посочи, че въззивният съд е обосновал извод, на основание събраните по делото доказателства, че ищците нямат основание да претендират за такъв достъп до имота на ответника. Те нямат учредено сервитутно право върху имота на ответника. Съдът е направил обоснован извод, че ответникът не дължи предоставяне на ищците на право да преминават през неговия имот. Този извод на съда е съобразен със същността на правото на собственост като абсолютно право, даващо основание на титуляра да иска от всеки да се съобразява с неговото право. Ограниченията на правото на собственост са изрично уредени в закона- чл. 50-54 ЗС, сервитутните права в отделни закони- ЗЕ, ЗВ, ЗУТ. В този смисъл, въззивният съд обосновано е приел, че ответникът няма задължение- договорно, възникнало по силата на закон или административен акт, да даде достъп до своя имот, за да преминават ищците и да достигат до електрическия стълб. Посочените от касаторите съдебни решения на ВКС не навеждат на друг извод. Решенията са постановени при различна фактическа обстановка, страна по тях е дружество- енергийно предприятие, в полза на което законът предвижда сервитутни права за експлоатация на енергийни обекти. Страните и фактическата обстановка по настоящото дело са различни, поради което не може да се направи извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС.

Вторият поставен въпрос в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е обуславящ, защото е поставен при предпоставки, които не са установени от въззивния съд. Въпросът предпоставя неправомерно състояние в имота на ответника. Такова въззивният съд не е установил. Установил е, че ответникът е натрупал строителни отпадъци в собствения си имот. Те действително затискат врата на границата между имота на ищците и на ответника, но тази врата е водеща единствено към имота на ответника, а както беше посочено, той няма задължение да предоставя на ищците достъп до своя имот. Ето защо, поставеният въпрос не е обуславящ изводите във въззивното решение.

Не е налице и специалната предпоставка за допускане на въззивното решение до касация по поставения въпрос. Липсва противоречие между решението и практиката на ВКС, цитирана от касаторите. Решение № 1108/05.07.2010 г. по гр.д. № 946/2009 г. на ВКС е постановено при друга фактическа обстановка, когато ответникът въздейства пряко върху имота на ищеца, навлиза в него и с това осъществява неправомерно въздействие върху него, с което пречи на собственика. По настоящото дело не се установяват такива обстоятелства. Поради липсата на противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС не е налице основание за допускане на решението до касация по поставения въпрос.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

Предвид изложеното, липсват предвидените в закона основания за допускане на въззивното решение до касация.

На адвокат Б. следва да бъде определено възнаграждение за защита на ответника по касация, ответник по иска, пред касационната инстанция, тъй като такова не е определено от въззивната инстанция при постъпване на касационната жалба. С оглед осъществената защита по делото, фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че възнаграждението, което се дължи на адвокат Б. възлиза на сумата от 600 лева, която следва да бъде възложена за заплащане върху ищците- касатори.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на I г.о.