Определение № 120 от 15.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1722/2020 г.

от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1722 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл.чл. 130 и 126 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3639 от 27.11.2020 г. на двамата постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) А. Н. Д. и К. Хр. М., подадена против определение № 423 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 10.11.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 5622/2020 г., с което е била оставена без уважение тяхната частна въззивна жалба срещу първоинстанционното определение (без номер) от 24.1V.2019 г. на СГС, ТК, с-в VI-15, по т. д. № 1584/2017 г. в частта му досежно прекратяване на исковото производство срещу ответното „Елит Петрол" АД, заведено по искове на търговеца настоящ частен касатор с правно основание по чл. 649, ал. 3 ТЗ /в другата му част със същото определение е била оставена без разглеждане молбата на „Строй-цем" ООД от 6.II.2019 г. за конституирането му като „съ ищец" по това дело/. Оплакванията на двамата синдици частни касатори са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това те претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „за продължаване на предвидените в ГПК съдопроизводствени действия". В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата касационна жалба двамата синдици на „КТБ" АД (в Н.) обосновават приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Р. № 280/22.1.2020 г. на IV-то г.о. по гр. дело № 1509/2018 г., в Р. № 174/4.Х1.2013 г. на II-ро т.о. по т. д. № 798/2012 г., както и в „редица определения" на състави от ТК на ВКС „по отношение на подсъдността на иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД", по следните три материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Следва ли при постановяване на съдебния акт въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които са от значение за делото?"; 2.1 „Промяната на правното основание на предявен иск по реда на чл. 214, във вр. чл. 372 ГПК, представлява ли предявяване на нов иск или същата е изменение на вече предявения с исковата молба иск?"; 3./ „Активно легитимиран ли е синдикът на банка в производство по несъстоятелност да предяви иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на сделка или поредица от сделки, сключена от неин длъжник?" По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното определение на САС, претендирайки за потвърждаването му. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Палилула Трейдинг" АД-София (с предишно фирмено наименование „Недош Трейдинг") писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията да неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Прима Консулт Индъстри" ЕООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията на синдиците Д. и М. за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за оставянето му в сила. Ответниците по касация „Варна Сторидж" ЕООД, „Елит Петрол Л." ЕАД, както и „Прима Консулт Индъстри" ЕООД, не са ангажирали становища на своите представители по допустимостта на касационния контрол или по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение. С писмено твърдение /молба с вх. № 71321/27.VII.2020 г./ за междувременно настъпило вливане в ответното по касация „Прима Консулт Индъстри" ЕООД, другият ответник по касация „Петролна база -Петрол Варна" ЕАД е поискал прекратяването спрямо него на настоящото частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на двамата синдици на „Корпоративна търговска банка" АД-София (в несъстоятелност) - А. Н. Д. и К. Хр. М., ще следва да се преценява като процесуачно допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на прекратителното определение на първостепенния съд по чл. 130 ГПК, въззивната инстанция надлежно е разяснила, че по смисъла на чл. 62 ЗБН пред съда по несъстоятелността на кредитна институция синдикът на такава предявява исковете по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН, по чл. 60 и 60а ЗБН, както и П. иск по чл. 135 ЗЗД, разполагайки в тези лимитативно изброени хипотези със специална активна процесуална легитимация. Същият действа в това си качество не като представляващ банката в несъстоятелност, а в защита интересите на кредиторите на тази несъстоятелност, т.е. като техен процесуален субституент, предявявайки исковете срещу правни действия и сделки, които са извършени от или са сключени с участие на банката в несъстоятелност и които имат за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Стриктно съобразена е била от състава на САС, постановил сега атакуваното определение, константната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, досежно това, че специалната подсъдност по чл. 62, ал. 2 ЗБН е приложима за П. иск, когато той е предявен под формата на отменителен: т.е. като иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на горната категория правни действия и сделки. Докато извън посочената хипотеза попада предявяването на иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД от синдиците в изпълнение на правомощията им по чл. 31, ал. 1, т. 7 ЗБН - вече като представляващи несъстоятелната банка, с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез обявяване на относително недействителни по отношение на самата кредитна институция (явяваща се ищец по иска) на онези действия и сделки, сключени от нейни длъжници, с които те я увреждат като кредитор. Така решаващият правен извод на въззивния съд е, че щом в конкретния случай изрично, на два пъти, е било заявено (в уточнителна молба от 4.VIII.2017 г. и в откритото с.з. на 13.11.2019 г.), че ищци са синдиците на „КТБ" АД (в Н.), а предмет на исковете им с правно основание по чл. 135 ЗЗД е атакуване на сделки и действия, извършени от длъжници на банката, а не такива от страна на самата банка, то не може да се приеме, че Д. и М. са активно процесуално легитимирани да действат като процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността на същата банка. Като допълнително основание за положителната преценка на въззивния съд по чл. 130 ГПК в мотивите към атакуваното определение е визирана констатацията, че с въпросната уточняваща молба на настоящите частни касатори от датата 4.УШ.2017 г., в която те са посочили, че по отношение на атакуваните продажби, осъществени по реда на чл. 37 от Закона за особените залози /303/, исковете им били такива с правно основание по чл. 135 ЗЗД, „е извършено недопустимо последващо съединяване на искове", доколкото сред възможностите по чл. 372, ал. 2, изр. 2-ро ГПК не фигурира и такава за съединяване с първоначално предявените на два нови иска по чл. 135 ЗЗД с предмет относителната недействителност на продажби, реализирани по реда на чл. 37 303, при това евентуално съединени с искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожността на същите разпоредителни сделки. В резултат, изцяло споделен е бил от въззивната инстанция решаващия правен извод на първостепенния съд, че продажби по реда на чл. 37 303, извършени от кредитор с учреден особен залог, могат да бъдат допустим предмет на П. иск, предявен от друг кредитор на длъжника, но само в случаи, при които последният иск бива съединен с друг иск за прогласяване нищожността, респ. на относителната недействителност, на договорите за учредяване на особен залог, въз- основа на които са извършени продажбите от заложния кредитор, докато такива искове в настоящето производство не са били предявени. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият и третият правен въпрос, формулирани в изложението на синдиците Д. и М. по чл. 284, ал.3 ГПК към съвместната им частна касационна жалба, са такива, отнасящ се до правилността на атакуваното въззивно определение. Погрешното отъждествяване от двамата частни касатори на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно а обоснове приложно поле на последния. Докато вторият правен въпрос /с пор. № 21 в изложението към частната жалба е с изцяло хипотетичен характер: не е бил предмет на произнасянето на САС с обжалваното определение, където е констатирано допълнително съединяване на искове с първоначално предявените такива под формата на уточнение на исковата молба, а също и че Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение