Определение № 4200 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4059/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 303741 от 23.09.2022г., подадена от Г. К. С. против разпореждане 269080 от 21.07.2022г. по въззивно гр.дело № 10073/2017г. на Софийския градски съд, с което са върнати, подадените от Г. С. касационна жалба, обективирана в молба с вх. № 329745/18.06.2021г., и частна жалба с вх.№ 286386 от 17.05.2022г. Жалбоподателят иска да бъде отменено разпореждането, като незаконосъобразно. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: С решение № 260345 от 15.01.2021г. по въззивно гр.дело № 10073/2017г. на СГС, Брачно отделение, е потвърдено решение № 115647/11.05.2017г. по гр.дело № 5617/2013г. на СРС, 92 състав, с което е отхвърлен искът на Г. К. С. с правно основание чл. 59, ал.9 СК, предявен против Н. С. С. за изменение на начина на упражняване на родителските права по отношение на детето на страните М.-Ж. Г. С.. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Г. С., обективирана в молба с вх. № 329745/18.06.2021г., в която се съдържа и искане за предоставяне на правна помощ, поради липса на средства за заплащане на адвокатска защита. С влязло в сила определение № 260269/14.01.2022г. въззивният съд е оставил без уважение искането по чл. 95 ГПК, поради неизпълнение на указанията за деклариране на имуществени права. Същевременно на Г. С., поради грешка в деловодството, е връчено влязло в сила разпореждане от 14.10.2020г., с което е върната друга подадена от него частна жалба против определение на СГС по хода на делото, като това разпореждане е обжалвано с частната жалба с вх.№ 286386 от 17.05.2022г. С разпореждане от 27.05.2022г. съдът е дал на страната едноседмичен срок да отстрани нередовностите на подадената касационна жалба против въззивното решение, като представи мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, доказателства за платена ДТ в размер 30 лева по сметка на ВКС; указано е да се приподпишат от адвокат КЖ и изложението на основанията по чл. 280 ГПК. Съдът е указал на страната и, че следва да обоснове правния си интерес от подадената частна жалба от 17.05.2022г., при положение, че по делото има постановено въззивно решение, както и да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лева. Съдът е предупредил страната, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок касационната жалба и частната жалба ще бъдат върнати. За да постанови атакуваното разпореждане, съставът на СГС е приел, че указанията, дадени с разпореждането от 27.05.2022г. са редовно връчени на страната, на основание чл. 41, ал.2 ГПК, доколкото съобщенията са изпратени на адреси, на които Г. С. е получавал книжа по делото. Съдът е констатирал, че указания не са изпълнени в законния срок и е върнал касационната жалба и частната жалба на С.. Частната жалба срещу това разпореждане първоначално е изпратена на Софийския апелативен съд, който е препратил същата по компетентност на ВКС, като е съобразил дадените разяснения в т. 1 от ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК, а не пред съответния апелативен съд. Върховният касационен намира, че атакуваното разпореждане на СГС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Изискванията на чл. 285 ГПК и на чл. 262, във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК са императивни. Въззивният съд, получавайки касационна жалба, е длъжен служебно да провери редовността й с оглед изискванията на чл. 283 и чл. 284 ГПК и ако констатира нередовности, да даде указания за отстраняването им. В случая касационната жалба на Г. С. не е отговаряла на изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК, а частната му жалба - на изискванията на чл. 260, т.3 и т.4, на чл. 261, т.3, във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК. Софийският градски съд е дал на страната ясни, точни и правилни указания за отстраняване нередовностите на постъпилите жалби, но указанията са останали неизпълнени. Страната е предупредена и за неблагоприятните последици от неизпълнението им в срок. При неизпълнение на указания в срок въззивният съд е длъжен да върне жалбата - разпоредбите на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК и на чл. 262, ал.2, т.2, във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК също са императивни. След като страната не е отстранила нередовностите на жалбите си, нито е отправила искания да й бъде осигурена допълнителна възможност за това, в изпълнение на императивно вменените му задължения, въззивният съд правилно е върнал жалбите. Предвид това разпореждането за връщането им е законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение