Определение № 432 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1002/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Х. И. и Ю. Р. И., подадена от пълномощникът им – адв.П.Керанова против решение №936 от 21.04.2017 г. по гр.д. № 5070/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №5235 от 22.06.2016г. по гр.д. 6230/15г. на СГС, с което са уважени предявените от А. Х. И. и Ю. Р. И. против ЗАД „ Армеец” АД, [населено място] искове по чл.226 КЗ за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. за всеки едни от тях, в същата част по същество същите са отхвърлени, както и в частта по присъдените разноски. Ответникът по касация- ЗАД „ Армеец” АД, [населено място] е на становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си, са поставили като основен въпрос ,/мотивиран допълнително с поставените други въпроси, имплицитно свързани с детайлното съдържание на преценката на съда по чл.52 ЗЗД/, а именно - „ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя”. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с лаконичните мотиви на състава, изброяващи критерии за преценка на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, възпроизведени от задължителната за него практика, които обаче не са свързани с установените факти по спора. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случая САС не е съобразил релевантните съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните болки и страдания, с оглед загубата на дете, лишаване от близък човек, от морална опора, а вместо това е изброил определените от ППВС № 4 /68г.критерии, без да обоснове приложимостта им към конкретния случай при съществено намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение, без да посочва причините за това, изразена в допуснатите незаконосъобразности при определянето му от страна на първостепенния съд. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора – сега касатори – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите поставени въпроси относими към конкретните показатели за формиране на обезщетението са включени в предметния обхват на релевантния въпрос обсъден по-горе, който ги обобщава. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Касаторите са освободени от заплащането на държавна такса. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение