Определение № 286 от 20.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1631/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] срещу решение № 251 от 22. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 3468/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4282 от 16. 07. 2020 г., поправено с решение № 5254 от 4. 09. 2020 г., на Софийски градски съд по гр. д. № 10221/2019 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. П. Николаев сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. П. Николаев при ПТП на 1. 08. 2016 г., ведно със законната лихва от 1. 08. 2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че въззивният съд е определил завишено обезщетение за неимуществени вреди, като е приложил неправилно нормата на чл. 52 ЗЗД и не се е съобразил с критериите за определяне на справедливо обезщетение. Твърди, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си при ПТП, тъй като не е доказана особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между тях, както и настъпили в резултат на смъртта сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, и в този смисъл въззивното решение противоречи на задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Касационният жалбоподател релевира доводи за приложимост в случая на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./, установяващ лимит на обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв. Твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли решаващият съд, при определяне на елементите за имуществено репариране от значение за приложение на чл. 52 ЗЗД, да заяви мотиви относно обществено възприеманото разбиране за понятието обичайни характеристики на житейските и емоционални връзки между роднини, съответно – да извърши съпоставка спрямо съдържанието, вложено от решаващия съд в разбирането за понятието „особени“ обстоятелства и кои се определят като такива, като задължителна предпоставка за формиране на определящия извод относно наличието на право на обезщетение?; 2. Следва ли дадената оценка да се основава само на установени конкретни факти и обстоятелства, обсъдени при преценка на строго въведени от нормата критерии за това, и допустимо ли е даденото обсъждане да се основава на общи оценъчни понятия, с оглед определяне на вложеното съдържание, за да се приеме наличие на право на обезщетение и спрямо отделните критерии за приложение на чл. 52 ЗЗД?; 3. Дали с оглед правилното приложение на материалния закон е допустимо при формиране на правните изводи относно изхода на спора и относно обема на спорното право, съдът може да обоснове определянето на елементите на имуществено репариране, съответно – конкретното им съдържание с оглед прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД върху разбиране за фактите по допускане?“. Касаторът поддържа, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а по третия – в противоречие с ППВС № 4/1968 г., като същевременно сочи, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт. Ответникът по касационната жалба А. П. Николаев я оспорва, като изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат близнак Й. Николаев вследствие ПТП, настъпило на 1. 08. 2016 г. Позовал се е на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, като е намерил за установени релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близки отношения на ищеца и загиналия му брат, при които смъртта на Й. Николаев е причинила на ищеца морални страдания с интензитет и времетраене, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. Съобразявайки съществувалите отношения между ищеца и брат му приживе, търпените от ищеца болки и страдания, негативните последици за психиката му и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2016 г., съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 70 000 лв. Счел е, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018 г./ не намира приложение в случая, по който застрахователната полица е от 23. 08. 2015 г., съответно отношенията се регулират от отменения Кодекс за застраховането. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият и вторият въпрос в изложението на касатора могат да бъдат обобщени и уточнени като въпрос относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг. Този въпрос е значим за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице обаче допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, на които се позовава касационният жалбоподател. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Решаващият състав е обсъдил всички събрани доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства, и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на особено близки отношения на загиналия и неговия брат близнак, както и че вредите надхвърлят обичайните за родствената им връзка. Въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства по делото въззивният съд е приел, че двамата братя близнаци са имали много силна връзка помежду си, били са като „едно цяло“, живели са заедно до заминаването на загиналия да работи в [населено място], като и след този момент са поддържали интензивни контакти. След новината за смъртта на брат си ищецът побелял. Променил се, като не поддържал връзки с приятелите си, изолирал се от всичко, работел нощни смени, всеки ден ходел на фитнес, за да се справя с напрежението и не празнувал рождения си ден. Съдът е установил, че след смъртта на брат му на ищеца е поставена диагноза тревожно-депресивно разстройство. При тези констатации изводът на въззивния съд, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищецът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, се явява в съответствие със задължителната практика на ВКС, което изключва въведените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Що се отнася до доводите на касатора, че заключението за активна материалноправна легитимация на ищеца с оглед възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки не съответства на доказателствата по делото, то същите са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да обосноват достъпа до касация при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът по т. 3 от изложението на касационния жалбоподател относно приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е включен в предмета на конкретното дело и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се доказва наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност / решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищеца въззивният съд е съобразил изяснените в посочената практика критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства. При формирането на изводите относно размера на обезщетението въззивният съд е отчел изключително близките отношения на ищеца и неговия брат близнак приживе, негативното отражение на смъртта на брат му върху ищеца, характера и интензитета на търпените от него болки и страдания, както и конкретните икономически условия към момента на увреждането. Изложеното сочи, че изводите на съда са изградени при съобразяване на задължителната практика на ВС и формираната последователна практика на ВКС, поради което не е обосновано приложното поле на касационния контрол. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. В изложението си, при аргументиране на тезата за очевидна неправилност на въззивното решение, касаторът поддържа, че не е налице основание за присъждане на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му и определеното обезщетение е прекомерно с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ГПК. Изтъква, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон - § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ, доколкото присъденото обезщетение е над лимита, установен в цитираната разпоредба. Доводите представляват оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да обосноват достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Дали съдът правилно е издирил приложимия закон, дали го е тълкувал и приложил правилно, както и дали изводите му са обосновани е извън предмета на фазата по селекция на касационните жалби. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. С оглед изхода на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., чието договаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 14. 07. 2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение