Определение № 855 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3435/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 686/ 07.06.2019 г. по гр.д. № 309/ 2019 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 5070/ 07.12.2018 г. по гр.д. № 19262/ 2017 г. на Варненски районен съд, е отхвърлил исковете на „Ассем“ ООД срещу „Ассем 25“ ООД. Решението се обжалва от „Ассем“ ООД с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК (общо и допълнително). Касаторът се позовава на всички касационни основания по чл. 281 ГПК и претендира разноските по делото. Ответникът „Ассем 25“ ООД, ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с недопустим предмет. Съображенията са следните: В молба от 09.01.2018 г. ищецът „Ассем“ ООД е уточнил, че плащанията, които е извършвал в погашение на задължения на ответника „Ассем 25“ ООД за обслужване и поддръжка на общи части на сграда-етажна собственост в [населено място], в която всяко от дружествата е собственик на индивидуален обект, възлизат: · за периода 21.12.2014 г. – 21.05.2015 г. на обща сума 834.75 лв.; · за периода 21.06.2015 – 21.05.2016 г. на обща сума 1 919.60 лв.; · за периода 21.06.-21.07.2017 г. на обща сума 1 752.00 лв. и · за периода 21.06.2017 г. – 21.12.2107 г. на обща сума 1 022 лв. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което множеството кумулативно обективно съединени искове по гражданското дело, всеки с цена под 5 000 лв., са квалифицирани по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и са отхвърлени. Чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не допуска касационното обжалване на такова въззивно решение. Въпреки изхода на делото искането по чл. 78, ал. 4 ГПК е неоснователно. Липсват доказателства ответникът по касация да е направил разноски пред настоящата инстанция.