Определение № 2145 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Д. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.2, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв.М. Ш., против Решение №4227 от 11.07.2024г. по в. гр. д. №11580/2023г. по описа на Софийския градски съд, с което е било отменено Решение №6245 от 21.04.2023г., постановено по гр.д. №54472/2022г. по описа на СРС, 56 състав, като вместо това са били отхвърлени предявените от И. А. Д., ЕГН [ЕГН], срещу „Професионален футболен клуб Л.“ АД, ЕИК[ЕИК], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.68, ал.5 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ за признаване за установено в отношенията между страните, че трудовото правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №СЮ2 от 13.06.2014г., изменен с допълнителни споразумения от 29.07.2016г. и от 26.02.2019г. между И. А. Д. и „Професионален футболен клуб Л.“ АД към момента на прекратяването му- 19.07.2021г. е било трудово правоотношение за неопределено време, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11577,30 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 07.10.2022г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение в размер на последното брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестие от 30 дни при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение от страна на служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея „Професионален футболен клуб Л.“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. С. Ч., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е бил сезиран с предявени от И. А. Д. против „Професионален футболен клуб Л.“ АД искове за признаване за установено, че съществувалото между страните трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от 13.06.2014г. и допълнителни споразумения към него, е било сключено за неопределено време, и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 11577,30 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът е изложил твърдения в исковата молба, че по трудово правоотношение с ответника е заемал длъжността „футболист“ съгласно сключен между тях на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.4 от КТ трудов договор от 13.06.2014г., като срокът на договора бил двукратно продължен- с допълнително споразумение от 29.07.2016г. до 31.05.2019г. и с допълнително споразумение от 26.02.2019г.- за още три спортно-състезателни години- 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г. Твърди, че тъй като не били налице условията на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ, то съгласно чл.68, ал.5 от КТ трудовото му правоотношение било трансформирано в такова за неопределено време, като същото било прекратено от него без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради неизплащане на трудови възнаграждения, считано от 19.07.2021г., за което била издадена Заповед №99/23.07.2021г. на изпълнителния директор на ПФК „Л.“. Насрещната страна „Професионален футболен клуб Л.“ АД оспорва иска, като поддържа, че трудовото правоотношение между страните е възникнало и продължавано като срочно в съответствие с правилата, установени в Правилника за договорите и трансферите на футболисти на БФС.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че естеството на правоотношенията между страните сочи на наличието на договор, който не притежава характеристиките на трудов такъв. Посочил е, че трудовият договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна- работник или служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването й от другата страна- работодател, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са договорили извършване на определена работа и постигане на определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника, на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка или услуга и други. В конкретния случай се касае за правоотношение по договор, задължаващ ищеца да упражнява състезателните си права като футболист в полза на клуба съгласно условията на договора и срещу заплащането на възнаграждение. Според съда така възникналото правоотношение се регламентира от специална нормативна уредба, а именно чл.77 от Закона за физическото възпитание и спорта. Съобразно разпоредбата на чл.77, ал.2, т.2 и т.3 от ЗФВС договорът, сключван между професионален спортист и спортен клуб, е възмезден и срочен. Възникналото между страните облигационно правоотношение е породено от изрично уреден в закона договор за извършване на тренировъчна и състезателна дейност от професионален спортист, който е самостоятелен, със специфичен предмет и цел. Поради изложеното и доколкото възникналото между страните правоотношение не представлява трудово такова, съдът е приел, че предявените от ищеца искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди, че въззивното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилно- основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 от ГПК. Твърди и наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като излага доводи че в същото въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и Съда на ЕС по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Допустимо ли въззивният съд служебно да прилага за пръв път определена императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд и невключена в доклада?

2. Длъжен ли е да уведоми страните, че е констатирал обстоятелства по делото, които налагат служебно прилагане на тази норма /т.е. да ги уведоми, че я счита за относима към предмета на делото/, да даде на страните указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест за тях, както и да даде на страните възможност да изложат доводи във връзка с констатираните от съда обстоятелства и във връзка с прилагането на нормата?

3. Представляват ли договорите на професионалните футболисти трудови такива по смисъла на КТ и разпоредбите на Правилника за договорите и трансферите на футболистите на БФС, както и на ДЕС/Договора за Европейския съюз/, ДФЕС /Договора за функциониране на Европейския съюз/, константната практика на съда на общността или са граждански правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка или услуга и други?

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Според настоящия състав на съда са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос от изложението, уточнен от настоящата инстанция съобразно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., а именно- за характера на правоотношението между професионален футболист и футболен клуб. Въпросът е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на съда, като е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с Определение №240 от 03.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№182/2011г., трето г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

По останалите въпроси от изложението съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,