Определение № 50104 от 17.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 651/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Й. Г. и С. Й. Г.,чрез техния законен представител – М. М. И., М. Й. Г. и В. Й. Г. срещу решение №106 от 17.12.2021г. по т.д.307/21г. на Ямболски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗАД „ Армеец“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника им – адв. С. Ч. са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, като са поставили въпросите – „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли да изложи мотиви за това.“ и 2 / „Спадат ли внуците на починалия към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищцата и починалия?“ Страната е поддържала противоречие при разрешаване на първия въпрос с две решения на ВКС, цитирани и приложени.Страната е изложила и кратки оплаквания за неправилност на решението като е посочила, че съдът не е отчел установените по делото факти указващи особена близост между пострадалия и ищците, както и обстоятелствата относно състоянието им след неговата смърт. Поставен е въпрос № 3 – „ Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това“. Направено е оплакване за неправилност на изводите на състава. След възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторите са поставили въпросите: „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри без да отчете спецификите на процесния случай“ и „ Допустимо ли е да не се определи като трайна и дълбоко емоционална връзката между внуци и дядо, при положение че дядото е полагал изключителни грижи за пострадалия и е установено, че е била силно привързана към него, само поради многолюдността на семейството и наличието на повече от едно внучета“. Страната не е развила по този въпрос поддържаното основание, а се е задоволила с това лаконично да заяви, че изясняването на тези въпроси щяло да допринесе за развитие на правото. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият въпрос не е релевантен, поради това, че касаторът не го е обосновал с конкретни доводи, свързани с посочване на необсъдените доказателства от състава и тяхната рефлексия върху постановения правен резултат. Противно на оплакванията на страната, които по своето съдържание са такива по правилността на акта, въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания и също така подробно е мотивирал в каква степен ги кредитира. В този контекст е обсъдил подробно наличието на други родственици от същата степен, които също са имали връзка с ищците т.е. установени са нормални и близки отношения между дядото и всички внуци, като ищците също са имали такива отношения с пострадалия, неотличаващи се с изключителност на връзката, поради което общо поставеният въпрос / относим към всяко съдебно производство/ при липса на конкретика не може да бъде възприет като релевантен. Следва да се отбележи и това, че към посоченото основание за допускане на касационно обжалване е неотносимо несъгласието с правните изводи на съда, направени след обсъждане на неудовлетворението на страната от постановения резултат. Вторият поставен въпрос, също не релевантен, тъй като съдържателно е обоснован с твърдението на касатора / неустановено по спора/, че е налице доказана особена близост между пострадалия и ищците. Доколкото от него, обаче може да бъде изведен правен въпрос, който може да бъде възприет като относим към общото основание, то следва да се обсъди поддържаното общо противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /18г. С това твърдение, страната, не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Касаторите, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната им теза,са поддържали, че е установена емоционална връзка между дядо и внуци, надхвърляща обичайната, като са развили разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил доказателствата. Съдът, обаче, както вече бе отбелязано с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения.Позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между дядо и внуци. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на дядото до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между дядо и внуци съставляват обичайните отношения между лица от едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищците и починалия,надхвърляща нормалните отношения на привързаност между дядо и внуци, съдът не е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Наличието на тази практика изключва приложението на соченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дори и да се приеме че някой от поставените в края на изложението два въпроса / с еднаква насоченост като разгледаните, а и основани на неверни фактически твъредния/ по това основание въпроси е релевантен. Третият поставен въпрос съставлява обобщение на първите два и всичко изложено по-горе е изцяло относимо към него. Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78,ал.8 ГПК при този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 300лв.