Определение № 1102 от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 692/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. Г. А., чрез пълномощника й адвокат В. Д.-В., против решение от 8.02.2010 г., постановено по гр.д. № 3553 по описа за 2009 г. на С. градски съд, с което оставено в сила решение от 13.10.2008 г. по гр.д. № 16748/2006 г. на С. районен съд за извършване на съдебна делба по реда на чл.292 ГПК /отм./, като на Т. Г. А. се предоставя нива от 4.996 дка в м.”Р. п.”, а на В. И. П. – нива от 3.401 дка в м.”К. л.” и нива от 3.201 дка в местността „Ч.” и В. И. П. е осъден да заплати на Т. Г. А. за уравнение на дела й сумата 550 лв. Ответникът по касационната жалба В. И. П. не е изразил становишще по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Страните не са спорили, че делбата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК /отм./. Ищцата е претендирала да й се предостави имота в м.”Р. п.” и още един имот – в м.”К. л.”, евентуално в м”Ч.” като уравни парично дела на ответника. Ответникът е претендирал на ищцата да се предостави само имота в м.”Р. п.”, а останалите два имота да му се предоставят на него, като уравни парично дела на ищцата. Въззивният съд е обсъдил трите варианта и обстоятелството, че ищцата има 2/3 ид.ч. от имотите в м.”Р. п.” и „К. л.”, а ответникът – 2/3 ид.ч. от имота в м.”Ч.”. Счетено е, че с оглед факта, че се делят съществено различаващи се по площ и стойност имоти, по отношение на които страните имат различни идеални части, то най-подходящ е вариант Б от експертното заключение, възприет от първоинстанционния съд, който е съобразен в най-голяма степен с дяловете на страните. Претендираният от ищцата вариант е несправедлив за ответника, който би получил реален дял, значително по-малък от идеалната му част от имотите, а реалният дял на жалбоподателката би се явил прекомерно голям. Касаторът Т. А. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на ППВС № 7/73 г. по въпроса следва ли при извършване на делба по реда на чл.292 ГПК /отм./ съдът да съобрази разпределяне на имотите съобразно по-високия дял на един от съделителите. В точка 5, б.”а” на посоченото ППВС се дават указания, че при разпределение по чл.292 ГПК /отм./ не се съставя разделителен протокол, в б.”б” – кога тегленето на жребий е неудобно и делбата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК /отм./, а в б.”в” – за условията съсобствена сграда или жилище да бъдат разделени по съдебен ред в самостоятелни обекти. Липсва тълкуване по поставения от касатора въпрос, а в този смисъл няма противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС. В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение