Определение № 167 от 26.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1860/2016 г.

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на И. Л. Ц. и насрещна касационна жалба на Н. И. Ц. срещу решение № 1827/05.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2193/2015 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 2132/08.05.2015 г. по гр. дело № 6381/2014 г. на Варненския районен съд (ВРС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателката-ищца Ц. срещу жалбоподателката-ответница Ц. и ответниците С. Г. М. и В. С. М., искове, както следва: иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №., том ., рег. № ., дело №. г. на нотариус И. М., сключен между И. М. И., действащ чрез пълномощника си – ответницата М., и жалбоподателката-ответница Ц. – като продавачи, и ответницата М.– като купувач, по време на брака й с ответника М., с предмет недвижим имот, представляващ апартамент № 9 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г“, ет. 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.55.1.37, ведно с принадлежащите му избено помещение и 1.1307 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за недействителен до размера на квотата на жалбоподателката-ищца от наследството, оставено от И. М. И., а именно – за ¼ идеална част, поради липса на надлежно учредена представителна власт; и обективно съединен в условия на евентуалност, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на същия договор за нищожен, до размер – същата ¼ идеална част, поради противоречие с добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите; и е уважен иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД между същите страни, като е прогласен същият договор за относително недействителен по отношение на жалбоподателката-ищца, до размер – същата ¼ идеална част, поради договаряне от пълномощника във вреда на представлявания. Касационната жалба на ищцата И. Л. Ц. е подадена срещу отхвърлителната част на въззивното решение, като се излагат оплаквания и доводи за неправилност на тази част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Насрещната касационна жалба на ответницата Н. И. Ц. е подадена останалата част от въззивното решение, с която е уважен искът по чл. 40 от ЗЗД, като се излагат оплаквания и доводи за недопустимост на тази част, като постановена по непредявен иск вместо по предявения, както и за неправилност на същата, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са в срок, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо касационно обжалване въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката-ищца, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са изведени следните четири правни въпроса: 1) относно необходимото съдържание на пълномощното за сключване на договор (сделка) за разпореждане с недвижим имот, и в частност – кога следва да се приеме, че е налице валидно съгласие на собственика за разпореждане с имота му, в случаите, когато той действа чрез пълномощник; 2) представлява ли изрично упълномощаване, предоставянето с пълномощното на неограничена власт за пълномощника сам да определи цената, на която да отчужди имота на упълномощителя, и да определи условията на сделката; 3) относно валидността на сделката, според това, дали пълномощникът е разполагал с необходимата надлежно учредена представителна власт; и 4) в кои случаи е налице противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. На настоящия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС е служебно известно, че първите три правни въпроса са включени в предмета на разглеждане по образуваното тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено и обявено тълкувателно решение, преди което по настоящото дело не би могло да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК по допускане на касационното обжалване по трите посочени правни въпроса, изведени в изложението към касационната жалба на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от ГПК, допускането и разглеждането на касационната жалба, от своя страна е от обуславящо значение и за произнасянето по допускането и разглеждането на насрещната касационна жалба. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото касационно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение