Определение № 413 от 15.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2017/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Манти Ко”ООД срещу решение № 602/13.03.2019г. по т.д. № 3282/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 709/05.04.2018г. по т.д. № 1446/2017г. на СГС за осъждане на касатора да заплати на „Загорка”АД сума в размер на 25948,80лв., платена без основание по девет фактури за доставени 216,24 тона натриева основа за второто тримесечие на 2016г.; сума в размер на 58 320 лв., платена без основание горница над договорената между страните цена от 360лв./тон, без ДДС, за доставка на 15 тона азотна киселина по осем фактури за второ тримесечие на 2016г., както и сума в размер на 19 440 лв., платена без основание над договорената между страните цена от 360 лв./тон, без ДДС, за доставка на 5 тона азотна киселина по три фактури за трето тримесечие на 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.04.2017г. до окончателното им плащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евент. неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Загорка”АД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Обсъдил е, че в исковата молба се навеждат твърдения за сключване между страните на три договора за доставка на азотна киселина и натриева основа за второто тримесечие на 2016г. и един договор за доставка на азотна киселина за третото тримесечие на 2016г. при цена 265 лв. за тон натриева основа и 360лв. за тон азотна киселина. Ищецът е поддържал, че при конкретните доставки „Загорка”АД е допуснало грешка при въвеждане на цените в автоматичната електронна система, като те са били фактурирани погрешно на по-висока цена – вместо 265лв. за тон натриева основа е въведена цена от 365лв. за тон и за азотната киселина вместо 360лв. за тон е въведена цена от 3600лв. за тон. За безспорно установени САС е приел следните факти: съществуването на трайни търговски отношения между страните за процесния период, наличието на договори за доставка и продажба на спомагателни материали за производството на пиво, както и че процесните количества материали са били доставени и приети от „Загорка”АД и са осчетоводени и при двете страни, съответно са били заплатени от ищеца на касатора. Според въззивната инстанция спорни са били въпросите относно начина на възникване на облигационните отношения по повод продажбата и доставката на процесните стоки и на каква цена е било постигнато съгласие, съответно налице ли е била грешка в пресмятането при отделните доставки. Обуславящите крайното разрешение по спора изводи САС е направил след обсъждане на заключението на вещото лице, което е било кредитирано, поради основаването му на проверка в архивите на системата за търгове; липсата на техническа възможност за последваща промяна на информацията; съответствие между данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства и в изпратените от касатора до другата страна имейли, както и в архива на извършените търгове; неопровергаване на констатациите на вещото лице от ангажираните от касатора доказателства. С оглед на изложеното въззивният съд е заключил, че „Манти Ко”ООД е участвало в проведен от „Загорка”АД търг с оферти с цени за доставка, на които се позовава ищецът, които оферти не са били оттеглени, поради което и го обвързват. САС е изложил съображения, че от свидетелските показания се установява уведомяване от ищеца на представител на касатора, че последното дружество е спечелило проведения търг за продажба и доставка на суровини, освен това предвид трайните търговски отношения между страните щом ищецът не е отхвърлил направените от касатора предложения веднага, то първият се е съгласил с тях на осн.чл.292, ал.1 ТЗ. Наличието на писмен рамков договор е без значение за спора. Апелативният съд е приел, че в отделните заявки за доставки след сключване на рамковите договори са допуснати технически грешки, които се установяват въз основа на свидетелски показания, на констатация за липса на предложение от страна на касатора на цени от 365 лв. за тон натриева основа и 3600 лв. за тон азотна киселина, като последната е 10 пъти по-висока от реално направеното предложение, а и никой друг участник в предходен или следващ период не е отправял такава оферта до ищеца. Съдът е обсъдил и изявленията на служители на страните във връзка с констатираната грешка в разменената между тях електронна кореспонденция, предхождаща съдебния процес, както и процедурата по автоматично генериране на заявки при веднъж въведени в системата на „Загорка”АД цени и съществуващата търговска практика за тримесечно договаряне на цени за доставка на суровини, което обяснява и мултиплицирането на грешката при излъчване на заявки за процесните тримесечия. САС е посочил, че касаторът не е представил доказателства да е отправял до ищеца предложения за цени, които са генерирани в процесните заявки, нито твърди да е правил такива. Защитата му се е основавала единствено на отричане на твърденията на ищеца. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда множество материалноправни и процесуалноправни въпроси при позоваване на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Касаторът поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по иск за унищожаване на договор поради грешка и поради измама, който не е бил предявен и не е бил разгледан от първоинстанционния съд. Съставът на ВКС намира, че не е налице основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради евентуална недопустимост на въззивното решение. Видно от диспозитива на съдебния акт решаващият състав е разгледал по същество иск за връщане на суми, получени без основание и за заплащане на законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба. Конкретните факти за липсата на основание за плащането в повече от договореното са били въведени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, респ. разгледани от САС преюдициално в мотивите на решението, като изрично е посочено твърдението на „Загорка”АД в тази насока, че рамковите договори за доставка са сключени на едни цени, а конкретните заявки са били направени при техническа грешка във въвеждането в автоматизираната система за генериране на заявки при други, различни от договорените цени. Произнасяне в диспозитива на въззивното решение по иск за унищожаване на договор не е налице. Втори и трети въпрос относно материалноправната рамка при избор на доставчик чрез т.нар. „онлайн аукцион” са формулирани хипотетично, основават се на довод за неясен момент на сключване на договора с избрания доставчик, спечелил търга, при липса на уведомяването му за резултата и не попадат в приложното поле на общото основание за достъп по касация по чл.280, ал.1 ГПК. САС изрично е приел за неоснователно възражението на касатора, че не е бил уведомен, че е спечелил проведения електронен търг за доставка на суровини. Въззивният съд е обсъдил въз основа на кои доказателства счита, че отправените оферти на определени продажни цени за доставка на определени суровини са били приети, т.е. между страните са били сключени процесните договори. Въпроси от четвърти до десети нямат характеристиката на общо основание за допускане на касационно обжаване. Всеки един от тях насочва към конкретно оплакване за неправилност на въззивното решение, поради твърдяно съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на изводи на въззивния съд, т.е касае се до касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, а не до правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на четвърти въпрос относно това, каква е правната стойност на около 20 броя заявки, предполага проверка на тези доказателства, която дейност е изключена във фазата по чл.288 ГПК. По отношение на пети въпрос САС въобще не е обсъждал хипотеза на изпълнение по нищожна поради липса на форма сделка на осн.чл.293, ал.3 ТЗ, а на изпълнение в отклонение от договореното. Сключването на рамковите договори с конкретна цена на тон от съответната суровина е било установено въз основа на писмени доказателства и заключение на вещото лице. Шести въпрос поставя проблем, който не е бил разгледан от САС – за сключване на договор при изтекла оферта. Липсва констатация във въззивното решение, че отправените от касатора оферти са с определен срок и той е изтекъл преди да бъдат приети от ищеца. Проверка на фактически изводи е недопустима да се извършва от касационната инстанция на етапа по селекция на касационната жалба. Също така САС не е разгледал и приложението на чл.107 ЗЗД, за да се явява обуславящ за крайния правен резултат седми въпрос относно твърдяната от касатора хипотеза на обективна новация. А и последната предполага изрична воля и на двете страни за новиране, която също не може за пръв път да се установи от касационната инстанция при липса на възражение в преклузивните за това срокове и при липса на произнасяне по същото от въззивния съд. Въпроси от осми до десети включително са поставени в контекста на доводи за недоказаност на твърденията по исковата молба. Дали са сключени претендираните от ищеца рамкови договори или само отделни договори по всяка заявка, каквото е възражението на касатора; достатъчни ли са събраните по делото доказателства и налице ли е процесуално нарушение при отказа на въззивния съд да назначи СТЕ /обосновано в решението с аргумент, че касае възражение, което е направено едва във въззивната жалба, т.е. е било преклудирано/, са проблеми на произнасянето по същество на касационната жалба, тъй като същите предполагат обсъждане на конкретни доказателства и доводи на страните. Както вече беше посочено касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение не са тъждествени на правните въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по които се е произнесъл въззивният съд и които са обусловили крайните му правни изводи по спора. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция и не е ангажирал доказателства за извършени такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,