Определение № 50897 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение01.12.2022 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1850 от 09.12.2021г г. по в гр.д. № 2028 /2021 г на Варненски окръжен съд. Касаторът да внесе сумата от 195,6о лв държавна такса по сметката на ВКС в едноседмичен срок, като представи доказателство за това, в противен случай производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. М., чрез адв. Е. и адв .Г. от АК Варна срещу решение № 1850 от 09.12.2021г г. по в гр.д. № 2028 /2021 г на Варненски окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 103 от 16.06.2021 г. по гр. д. No 1331 / 2020 на Районен съд - Провадия, с което съгласно чл. 422 ГПК между страните е прието за установено съществуването на парично вземане в размер на 5000 евро в левовата равностойност от 9779.15 лева, за която е издадена Заповед от 10.01.2018 г. за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК и за което съдът е приел,че представлява просрочена главница по нотариално заверен договор заем от 14.06.2010 г. Договорът между Н. Н. М. и ответницата Д. А. П. ,който служи и за разписка че сумата е получена, е сключен след като по договор от заем, сключен на 18.11.2009г между Н. Н. М. и неговата майка В. Д. М. ,първият е получил в безлихвен заем сумата 10 000 лв в брой ,със срок за издължаване 120 месеца на равни месечни вноски ,по посочена разплащателна сметка на В. Д. М.. По същата сметка последната се е задължила като кредитополучател към Банка ДСК, да изплаща на равни месечни вноски по погасителен план отпуснатия й кредит в размер на 5000 евро. Погасителният план и ГПР към този договор е посочен при уговорените в процесния договор условия и срок,като съгласно чл.1.2 от договора заемателят Д. А. П. ще погаси задължението си към ищеца ,като превежда по същата сметка в Банка ДСК с титуляр В. Д. М. оставащите 113 ежемесечни вноски,всяка от които в размер на 74,51 евро. До датата на падежа 28.09.2019г, съгласно чл.3 от договора и съгласно погасителния план по кредита отпуснат на В. Д. М., заемателят е следвало да погаси цялата сума Ищецът е посочил в исковата молба ,че същата му е била предоставена от кредитополучателката ,негова майка ,затова уговорката между страните е била заемателя да плаща дължими по кредита вноски ,но ответницата не изпълнявала точно задълженията си ,не извършвала погашения дикерктно по кредита и нейни плащания чрез трети лица са покривали само лихвите по него до м. юни-юли на 2013г. С оглед обещанията на ответницата ,че като се върне от чужбина ще плати наведнъж цялата сума, ищецът посочва ,че не е пристъпвал към съдебно производство,докато не изгубил връзка с нея.В исковата молба е посочено още ,че съгласно уговорките между страните целият заем в размер на 5000 евро е станал предсрочно изискуем към датата на подаване заявлението в съда (05.12.2017г) и се претендира само главница.Ответницата,която понастощем трайно се е установила в Държавата Катар, е подала възражение в заповедното производство, а исковата молба е оспорила като недопустима поради липса на правен интерес за ищеца и поради симулативност на договора от 18.11.2009г между ищеца и неговата майка. Пари не са й били предавани, подписаният от нея договор за заем с ищеца е обезпечение.Затова и поради нищожност на целия договор, не е извършвала никакви вноски по него ,те са извършвани от майката на ищеца. Твърди се, че с подписването на процесния договор от ответницата е налице делегация за плащане ,възникнал е нов дълг и това следва от твърденията на самия ищец. Евентуално счита всички вноски за погасени по давност, евентуално - част от тях. След като по силата на чл.6 от договора при неплащане на две вноски целият заем става предсрочно изискуем, а първите две вноски не са били заплатени,считано от падежа на втората вноска ,или от датата 23.11.2009г, кредитът е предсрочно изискуем и до завеждането на исковата молба давността е изтекла. Въззивният съд е приел ,че заемно правоотношение между страните е възникнало,както и че не е нищожна като противоречаща на закона клауза,в която страните уговарят заемът да се погасява чрез плащане по сметка на трето лице, или за погасяване на негово задължение към банкова институция.Без значение за действителността на договора са и отношенията на заемодателя с третото лице и Банката.Изтъкната е и недоказаност на твърдяната от ответницата симулация.За основателно е прието възражението ,че цялото претендирано вземане е погасено по давност ,което възражение според въззивния съд се преценява за всяка анюитетна вноска по отделно, освен ако заемът не е станал предсрочно изискуем,без да се съобразява какво се е случило по договора за кредит с Банка ДСК .В договора за заем е уговорена клауза за предсрочна изискуемост при непогасяване на две вноски, която не е нищожна .В тежест на заемополучателя е да докаже ,че са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост ,т.е неплащането на две поредни месечни вноски .Тъй като никоя от страните не е поддържала твърдение за погасителни вноски по заема след м. август на 2013г до 29.09.2019г ,според уговореното в договора за заем предсрочна изискуемост е настъпила за остатъка от неплатения размер на задължението ,считано от 23.10.2013г. Тогава е възникнало правото на заемодателя да претендира целия размер на дадената в заем сума ,след приспадане на вноските платени до м. юли 2013г ,тъй като противната уговорка е нищожна,без да влече нищожност на целия договор.Като предявен на 29.12.2020г, искът е отхвърлен като погасен по давност .Подаването на заявление в заповедното производство не прекъсва давността при наличие на възражение от длъжника. С жалбата се иска отмяна на съдебното решение като неправилно.В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се формулират въпроси (1)Необходимо ли е кредиторът по договор за заем между физически лица с включена в него клауза за предсрочна изискуемост на целия заем при настъпване на обективни предпоставки ,да отправи изрично волезаявление до заемателя и то да достигне до последния, или е достатъчно неплащане на договорен брой вноски ,за да стане целия заем предсрочно изискуем;

Приложими ли са постановките на т.18 от ТР №4/2013г ОСГТК при договор за заем между физически лица по повод предсрочната изискуемост;

Наведено твърдение от заемодателя в исковата молба за момента на последното плащане на вноска представлява ли изрично едностранно изявление,достигнало до длъжника ,с което се упражнява преобразуващо право.По първите два въпроса се изтъква противоречие с разясненията в т.18 от ТР №4/2013г ОСГТК и установената след постановяването му практика на ВКС в реш. №200/2019г по т.д №665/2018г Първо т.о и др. По третия въпрос се поддържа,че изводите на въззивния съд са очевидно неправилни ,поради явна необоснованост на решението при извода на съда за настъпила предсрочна изискуемост на посочената в решението дата. Формулират се процесуалноправни въпроси,уточнени с оглед правомощията на ВКС в производството по селекция на касационните жалби като въпроси за съобразяване от съда на нови обстоятелства в производството по чл. 422 ,вр чл. 417 ГПК (т.5),за недопустимостта от разглеждане на невъведени твърдения (т.6) както и решението да не се основава на факт или възражение ,което ответникът не е навел своевременно (т.7) Сочи се осонование по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК и противоречие е с ТР №1/2013г ОСГТК Формулират се два въпроса, свързани с погасителната давност .При договор за заем ,по който връщането на главницата е разсрочено на месечни вноски ,тече ли давност за всяка отделна вноска, или давност започва да тече от крайния падеж (т.4) и прекъсва ли се давността с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (т.8), По първия въпрос се изтъква противоречие с реш. № 38/2019г по т.д №1157/2018г на Второ т.о, а по втория -с т.9 от ТР №4/2013г на ОСГТК Ответната страна с писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, посочвайки че съдът е достигнал до неблагоприятен за заемателя извод за настъпила предсрочна изискуемост на 23.10.2013г, но по признание на самия ищец, направено в исковата молба, че още от подписването на договора отвеницата е изпаднала в забава Искът е отхвърлен по направено в срок възражнение на ответицата ,че всички вноски са погасени по давност .Не е спорен отговора по т.18 от ТР №4/2014г на ОСГТК ,както и прилагането му при договори за заем ,но въззивният съд е изследвал именно дали кредиторът е обявил предсрочна изискуемост и кога е настъпило това. Ищецът е направил признание за настъпила предсрочна изискуемост, след което се е опитал да промени твърденията си за вече сторено изявление, което може да му бъде противопоставено. Формулираният в тази връзка трети въпрос е некоректно поставен, останалите изведени въпроси не са обуславящи.Няма противоречие в мотивите на решението. Страната поддържа и възраженията си за нищожност на договора. като оспорва и основателността на жалбата.Предсрочна изискуемост е настъпила на дата, по-ранна от приетата в обжалваното решение Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., като съобрази данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съобразно чл. 280, ал.2, т.1. ГПК въззивен съдебен акт. Предпоставките за допускане на въззивното съдебно решение до касациионно обжалване са налице по въпросите, формулирани в т.1 и т.2 от изложението, касателно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, изяснени в т.18 от ТР №4/2013г. Въпросите са произнесени в решаваща насока от въззивната инстанция ,с оглед значението им в съдебния спор по реда на чл.422 ГПК при възражение на длъжника за изтекла погасителна давност за цялото вземане по договор за заем, при положение е погасяването на задължението е било договорено на месечни вноски с клуза ,че при неплащане на две месечни вноски целия заем става предсрочно изискуем ,като заплатените суми не се приспадат. Давността е приета за изтекла с оглед момента на настъпила по силата на уговореното предсрочна изискуемост на целия дълг при неплащане на две последователни вноски ,съотнесен към датата на предявяване на иска за вземането по чл. 422 ГПК.Въззивният съд е изтъкнал,че в този случай е от значение дали заемодателят „желае да се ползва от клаузата за предсрочна изискуемост”, който неясен мотив на съда и двете страни тълкуват в защитните си тези. Второто обстоятелство, което въззивният съд е изтъкнал като значимо, е дали клаузата е действителна .След като е приел изследваната клауза на чл.6 от договора за заем с дата 14.06.2010г за действителна по отношение настъпването на предсрочна изискуемост,но за недействителна в частта за неприспадане на дадените суми (което не влече нищожност на целия договор),съдът е мотивирал извод за настъпила предсрочна изискуемост според уговореното- т.е с изтичането на два месеца от последното плащане на вноска (до м. юли 2013г). Плащане до този размер признавал ищецът при предявяване на иска (като неизгодин факт), доказателствата и становището на ответницата не го опровергавали ,макар ответницата да твърди, че не е плащала изобщо вноски по главницата по уговорения начин ,тъй като действителните отношения са други. С тези мотиви въззивният ОС Варна е приел за установено задължението за остатъка, но е приел същото за погасено по давност.Според обжалваното решение ,общата петгодишна давност е изтекла до предявяването на иска по чл. 422 ГПК на 29.12.2020г ,тъй като давността с начален момент настъпилата предсрочна изискуемост на 23.10.2013г, не е прекъсвана със заявлението по чл. 417 ГПК и образуваното изпълнително дело ,след като е налице постъпило възражение. Даденото правно разрешение е в отклонение от указаното в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г по т.д № 4/2013г на ОСГТК, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й .За двете изведени по тълкувателен път предпоставки съдът следи и при договори с идентично съдържание по чл. 240 ЗЗД, обявени за предсрочно изискуеми ,както се приема в практиката на ВКС, част от която цитирана в изложението (решение по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, I т. о) .Според изтъкнатата практика на ВКС от значение за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг ,по отношение на непадежираните вноски е волеизявлението на кредитора и достигането му до длъжника. С обжалваното решение въззивния съд приема за настъпила предсрочна изискуемост при договор за заем с уговорено издължаване на равни месечни вноски, поради нейното автоматично настъпване с неплащане на две от вноските съгласно клауза в договора, към което добавя желанието на заемодателя – кредитор да се ползва от уговорката. Поради това поставените в първия раздел на изложението два въпроса обуславят допускане на въззивното решение до касационно обжалаване, при основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Съображенията на касатора за очевидна неправилност на решението, свързани с негова обоснованост ,в случая не сочат предпоставките на чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК като самостоятелно основание за допускане на решението до касационно обжалване. Обосноваността на въззивното решение ще бъде подложено на проверка при разглеждане на касационната жалба по същество. Същото следва да се изтъкне и по формулираните процесуалноправни въпроси,при които противорече с указанията в ТР №1 от 09.12.2013г на ОСГТК и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се обосновава.Ищецът и касатор извежда противоречие с правила, ограничаващи въззивната инстанция при обсъждането на преклудирани възражения и непосочени факти,като собствено тълкува възражения на насрешната страна и свързаните с тях факти в рамки, които не са въприети от съда. Не са обуславящи за изводите на съда в обжалваното решение и не са решаващо произнесени при постановяването му въпросите, поставени в т.4 и т.5 и т.8 от изложението. Според приетото в решението в кой момент и в резултат на кой факт е настъпила предсрочна изискуемост, изложените виждания на въззивната инстанция по въпроса дали при така уговорено връщане на заема, давност тече за всяка отделна месечна вноска, не се отразяват на крайния извод .Настъпването на падежа на последната вноска по погасителен план също е без значение за крайните изводи в решението, основани на настъпила предсрочна изискуемост преди завеждане на исковата молба и бездействие на кредитора след м.октомври 2013г, довело до погасяване на вземането по давност. Въпросът за прекъсване на давността и значението на заявлението по чл. 417 ГПК в тази връзка ,евентуално ще подлежи на обсъждане при разглеждане на касационната жалба по същество.По този въпрос касаторът не е обосновал изтъкваното основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III -то г.о.,

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби