Определение № 274 от 29.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1714/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. В. И., чрез адв.В.О. срещу решение №11565 от 16.07.2020г. по в.гр.д. №6196/2019г. на Апелативен съд- София в частта, с която след частична отмяна на решение от 05.08.2019г., постановено по гр.д.№7208/2018г. на СГС, е отхвърлен предявения от С. В. И. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 29.12.2017г. за разликата над 7 000 лева до 10 000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи иска за още 3 000 лева- разликата от 7 000 лева до 10 000 лева. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловил изхода на спора, като поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Въззивният съд приема за безспорно настъпването на 29.12.2017г. на процесното ПТП, вкл. механизмът на произшествието, противоправното поведение на застрахования в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил М. К., както и причинната връзка с телесните увреждания на ищцата С. И. /мозъчно сътресение без загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на главата с оток и кръвонасядане, кръвонасядания на дясна слепоочна област, дясна мишница и предмишница и на дясно бедро, охлузване на дясна подбедрица/. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 7000 лева до присъдените 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд намира, че предвид броя и вида на травматичните увреждания, липсата на болничен престой, относително краткия период на възстановяване, липсата на усложнения, краткия срок, през който са търпени болки и дискомфорт от наложения режим на покой /общо две седмици/, настъпилото пълно възстановяване без трайни последици с изключение на белег в окосмената част на главата, който не е видим и загрозяващ, справедливият размер на обезщетението е 7 000 лева. Съдът отчита и възрастта на ищцата /75 години/, както и социално-икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие /2017г./. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството и тежестта на травмите на ищцата, липсата на трайните последици от тях; интензитета и продължителността на болките и страданията; нейната възраст; икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. Доколко размерът на определеното застрахователно обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд