Определение № 4338 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. М. срещу въззивно решение № 216 /02.12.2025 г. по в.гр.д. № 455 /2025 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 524 /12.05.2025 г. по гр.д. № 2101 /2024 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен искът на Т. Т. Ж. против жалбоподателя А. И. М. с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 12 000 лева и като е отменено същото решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 12 000 лева до 15 000 лева, искът е уважен и за тази разлика – общо за 15 000 лева.

Ответникът по касационната жалба Т. Т. Ж. не е подал отговор.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в предвидения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Въззивният съд е приел следните мотиви, които имат значение за наведените доводи за неправилност и за поставените правни въпроси:

Във връзка с неимуществените вреди:

Съгласно заключението на СМЕ от 24.02.2025г. на в.л. Д.Д., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 13.03.2025г., на 29.05.2022г., в резултат от нанесен побой, ищецът е получил следните увреждания: кръвонасядания в областта пред ъгъла на дясното рамо на долната челюст, травматични отоци в двете лицеви половини, счупване на долна челюст в областта на дясно рамо, пред ъгъла с вертикално направление на фрактурната ивица и разместване на фрагментите, счупване на ляво рамо на долната челюст, пред ъгъла, без разместване на фрагментите. Постъпил е за лечение в Клиника по Лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.Марина”ЕАД, където е проведено оперативно лечение - фиксация на долна челюст. Преценени в своята съвкупност описаните травматични увреждания отговарят да са получени при удари с юмруци, вкл. и такива с поставен бокс, реализирани в областта на лицето. Счупването на долната челюст, включително и след извършване на оперативното лечение и поставяне на метални шини с ластична фиксация, обуславя затруднение във функцията на дъвченето и във функцията на говора, които отзвучават за период от около 2 месеца/един месец за говора до отстраняване на фиксацията и още един месец до възстановяване на счупването, включително дъвчене и говор /. Останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Понастоящем няма данни за възникнали усложнения. При прегледа от в.л. на 18.02.2025г. съобщава за изтръпване в областта на брадата.

Съгласно заключението на СПЕ от 05.03.2025г. на в.л. А.Ц., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, към момента на проведеното от в.л. подробно психологично изследване у ищеца не се установяват клинични проблеми в тесния смисъл на думата. По време на интервюто се наблюдава тревожност, предизвикана от вторичната виктимизация /връщане към травматичен спомен/. Процесният инцидент е довел до променен стереотип на функциониране в ежедневието за известен период от време като по-съществената промяна е, че по данни на ищеца, той вече не посещава футболни мачове. Понастоящем не се установява психична травма в тесния смисъл на думата. Функционирането му е в рамките на нормалните психологически реакции при преживян стресов инцидент, възвърнал е своето функциониране в ежедневието съобразно периода преди инцидента, като има известни промени - продължаващо чувство за страх, безпомощност, отчужденост, избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата.

Съгласно показанията на св. П. П. /майка на ищеца/, в деня на инцидента, след като й се обадили и й съобщили, отишла и видяла сина си пред спешен кабинет, не можел да говори, имал увреждания по челюстта си, направили снимки. На следващия ден постъпил в болница. Поставили му шини, не можел да говори, не можел да се храни. Докато бил с шини, за период от около 1 месец, се хранил със сламка, с течни храни. После още около месец, два, не можел да дъвче твърда храна, и сега го боли челюстта. Не е престанал да комуникира с връстниците си, излизал на двора. След инцидента не ходил на училище, после започнал да ходи. В началото бил притеснен, стресиран, тревожен, уплашен. Тъй като не можел да говори, си пишели. След инцидента не е ходил по заведения и на мачове, понастоящем ходи на мачове.

Съгласно показанията на св. Д. М., същият познава ищеца от 10 години, приятели са. Инцидентът станал на стадион, близо до „Аспарухов мост“. След инцидента, ищецът не можел да говори, защото челюстта му била увиснала, посетили спешен кабинет. После му направили операция. Посетил го в дома му около седмица след това, не можел да говори, само си отварял устатата и мънкал, не можел да се храни, боляло го. Затрудненията в говора продължили около месец и половина, а тези при хранене около два месеца. После пак изпитвал болки, но по-млко, казвал, че има дискомфорт в областта на челюстта, когато дъвче. Първите две-три седмици го било страх да излиза от тях, не се чувствал комфортно навън, това продължило месец, месец и половина.

Съгласно показанията на св. О. Т., същият се запознал с ищеца през м.11.2022 г. Тогава Т. тренирал, излизал със сестра му/тогава били двойка/ по заведения.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението - ППВС № 4/23.12.1968 г. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, начинът и условията, при които са настъпили, съдебна практика по сходни дела. Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждането, които от своя страна се влияят от множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 710 лв./, инфлационни процеси /15, 3% за 2022 г./, нарастване на цените и др.

На първо място въззивният съд е съобразил броя и вида на травматичните увреждания. Приел е, че в настоящия случай те се изразяват в кръвонасядания в областта пред ъгъла на дясното рамо на долната челюст, травматични отоци в двете лицеви половини, счупване на долна челюст в областта на дясно рамо, пред ъгъла с вертикално направление на фрактурната ивица и разместване на фрагментите, счупване в областта на ляво рамо на долната челюст, пред ъгъла, без разместване на фрагментите. Проведено е оперативно лечение, при което са поставени фиксиращи метални шини, които ищецът е носил за срок от един месец, през който се е хранил чрез сламка с течна храна, като е търпял обичайните за това състояние значителни по обем неудобства. Двустранното счупване/от лявата и от дясната страна, предвид нанесените от всяка страна удари/ на долната челюст е обусловило затруднения във функцията на дъвченето и във функцията на говора, които са отзвучавали за период от около 2 месеца, който е обичайният възстановителен период за подобни увреждания. Болките и страданията /извън вече изпитаните силни болки и страдания в момента на получаване на уврежданията/ при счупени кости са били особено интензивни, но във времето със зарастването им са намалявали. Понастоящем функциите на засегнатата от травмата костна структура са възстановени, макар и при наличие на кратковременни изтръпвания. Съобразява се възрастта на ищеца - на 18 години/млада възраст/ при настъпване на уврежданията, в добро физическо състояние. Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите физически травми, които са му причинени умишлено от деликвента, вкл. предвид възрастта на пострадалия, към 2022г. и ученик, и съответните й емоции и нагласи, се е отразило на психичното му състояние - тревожен, стресиран, продължаващ да изпитва чувство на безпомощност, избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, вкл. това как е протекло физическо възстановяване и продължителността на изживените чисто физически страдания, както и обществено-икономическите условия в страната и съдебна практика по сходни случаи при отчитане, че всеки случай има свои специфики (позовал се е на съдебни решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК). Така въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 15 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и предвид обстоятелството, че е налице възстановяване от счупванията в рамките на обичайния възстановителен период за подобен род травми при тази възраст, без траен остатъчен физически дефицит.

По възражението за съпричиняване:

Принципното становище в установената практика на ВС и ВКС, на която въззивният съд се е позовал (ППВС №17/1963г. и посочени решения на ВКС, посатновени в производства по чл.290 ГПК), е че при въведено от ответника в срок възражение за наличие на съпричиняване той следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, конкретния обективен принос. Приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.

Преценил е доказателствата за обстоятелствата, при които ответникът е нанесъл на ищеца побой и телесно увреждане: Предизвикателно поведение на ищеца спрямо ответника при спор между фенове след футболен мач, които се изразявали в псувни и обиди, при което имало опит за удар от страна на ищеца върху ответника. Ответникът се предпазил, след което ударил ищеца, после дошли полицаи и присъстващите побягнали. В хода на досъдебното производство ответникът не е сочил, че се е защитавал или, че е бил провокиран, вкл. с обиди и насилие, от ищеца, съответно не е бил разследван и по-леко наказуемият състав на чл.132 от НК. Ответникът в свои обяснения казал, че ищецът се запътил със свити лакти към него и казвал „ти кого ще биеш, ей сега ще видиш“, което ответникът възприел като заплашително, ищецът посегнало, но ответникът го изпреварил и ударил първи.

След установените факти въззивният съд е изложил следните правни изводи относно наличието или липсата на съпричиняване:

За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. Само по себе си нарушаването на общоприети правила за поведение от страна на пострадалия, не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. За да се приеме правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и каузално да го е обусловил. От така ангажираните доказателства подобна каузална обусловеност не се установява. В случая единствено поведението на ответника /нанесените от него удари в лицето на ищеца/ е причинило процесното непозволено увреждане. Предшестващото поведение на увредения, дори да се приеме за „предизвикващо“ реакцията на физическа агресия у увреждащия, не съставлява обективен съпричиняващ деликта фактор, тъй като последвалата умишлена с форма на вина пряк умисъл физическа разправа не е типична, закономерна негова последица. Предвид горното и възражението за съпричиняване следва да се приеме за неоснователно.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационният жалбоподателя навежда доводи за неправилно определен прекомерен размер на обезщетението за неимуществени вреди - че е необосновано завишено и че неправилно въззивният съд е отказал да съобрази съпричиняването на увреждането от страна на пострадалото лице съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател поставя въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност, като изложи ясни, конкретни и логически последователни мотиви относно релевантните за спора факти, включително относно характера на телесните увреждания, периода на възстановяване, липсата на трайни последици и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 63 /28.06.2019 г. по гр.д. № 2296 /2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 104 /09.10.2019 г. по гр.д. № 625 /2019 г. на ВКС, II г.о.; решение № 18 /11.06.2021 г. по гр.д. № 1446 /2020 г. на ВКС, I г.о.; решение № 122 /28.01.2021 г. по т.д. № 1605 /2019 г. на ВКС, I т.о.; решение № 77 /06.08.2019 г. по гр. д. № 2151 /2018 г. на ВКС, I г. о.;

2. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази всички конкретни факти и обстоятелства, релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, и допустимо ли е присъждане на обезщетение в явно несъразмерен и прекомерен размер при липса на трайни последици от увреждането? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 93 /23.06.2011 г. по т.д. № 566 /2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 158 /28.12.2011 г. по т.д. № 157 /2011 г. на ВКС, І т.о.; решение № 88 /09.07.2012 г. по т.д. № 1015 /2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 215 /03.02.2017 г. по т.д. № 2908 /2015 г. на ВКС, II т.о..

Въпросите са свързани с доводи, че съдът не е съобразил кратката продължителност на лечебния и възстановителен период – до 2 месеца, липсата на трайни увреждания, липсата на влошаване на социалния живот, установеното от показанията на свидетелите, че след получаването на увреждането ищецът е продължил да спортува и води същия начин на живот и липсата на психическа травма. Не е съобразена и съдебната практика в сходни случаи, при които за по-тежки случаи са присъждани обезщетения в по-малки размери.

Въпросите са обуславящи, но не са разрешени както се твърди.

Видно от изложеното за мотивите му въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства, включително за тези, посочени в касационната жалба: заключения на СМЕ и СПЕ, изготвени въз основа на събраните по делото медицински документи и след преглед на ищеца и събраните по делото свидетелски показания.

След като е установил обстоятелствата, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд ги е преценил в съвкупност, за което е изложил самостоятелни мотиви, съгласно приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г., на което се е позовал и последващата практика на ВС и ВКС, които изискват съдът да определи справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД след като да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението и които са посочени по вид в установената практика на ВС и ВКС.

Въззивният съд е съобразил конкретните обстоятелства, които съгласно установената практика имат значение за спора, с който е сезиран, включително това как е протекло физическо възстановяване и продължителността на изживените от ищеца чисто физически страдания, както и обществено-икономическите условия в страната и съдебна практика по сходни случаи, които е посочил, като е съобразил, че всеки отделен случай има свои специфики.

Така въззивният съд е изложил както фактически изводи относно релевантните за спора факти, така и правни изводи по съществото на спора (конкретно относно размера на дължимото обезщетение).

Именно поради това, че различните случаи имат сходства, но и специфики и че фактите, които имат значение за размера на обезщетенията по чл.52 ЗЗД не са напълно идентични и са определяни в различни времеви моменти за вреди, които са търпени в различни предходни периоди от време, не може да се обоснове извод, че въззивният съд е определил обезщетение в завишен размер.

Поради това настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд не е разрешил поставените въпроси в противоречие с установената практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. И тъй като по тези въпроси им установена практика, на която жалбоподателят се позовава без да обосновава необходимостта от промяната и, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК

Касационният жалбоподател се позовава се и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидната неправилност на изводите на въззивния съд за липса на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и поради това, че въззивният съд е отказал да съобрази приноса на пострадалия въпреки събраните по делото доказателства за неговото агресивно, обидно и заплашително поведение.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Изводът на въззивния съд, че предшестващото предизвикателно поведение на увредения ищец спрямо ответника при спор между фенове след футболен мач, които се изразявали в псувни и обиди, при което имало опит за удар от страна на ищеца върху ответника, дори да се приеме за „предизвикващо“ реакцията на физическа агресия у увреждащия, не съставлява обективен съпричиняващ деликта фактор, тъй като последвалата умишлена с форма на вина пряк умисъл физическа разправа не е типична, закономерна негова последица, не е очевидно неправилен.

Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

оради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски. Ответникът в касационното производство не претендира разноски и не е представил списък на разноски и доказателства за извършени разноски, поради което и на него разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът