Определение № 637 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2728/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 8644 от 14.VІІ.2014 г. на [фирма]-гр. Бургас, подадена против решение № 1016 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 28.V.2014 г., постановено по т. д. № 1688/2014 г., с което - като неоснователни - са били отхвърлени обективно кумулативно съедините два осъдителни иска на този търговец срещу ответното [фирма]-София с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро във вр. чл. 82 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, за присъждането на сума в размер на 74 649.60 лв., като обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на сключен помежду им на 1.ІХ.2010 г. договор № 287 за въоръжена охрана и съставляващи равностойността на констатираната на 11.ІІ.2011 г. липса на 77.760 тона слънчоглед в магазия # 22 на порт Бургас, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото /21.ІІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху същата главница в размер на сумата 8 478.47 лв. за периода от 23.ІІ.2011 г. и до предявяването на исковете. Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двете искови претенции на този търговец срещу ответното [фирма]-София да бъдат уважени в предявените по делото техни размери и ведно с присъждането на всички направени от касатора по делото разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос, по който САС да се е произнесъл и същият да е от значение за изхода на делото, се поддържа, че „в обжалваното решение, въззивният съд, без да се е произнесъл изрично, е процедирал по няколко процесуалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС”. Това били „въпросите”: 1./ „Задължена ли е страната да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, и по-конкретно, длъжен ли е ответникът да докаже обстоятелствата, на които основава своите възражения или е достатъчно само да ги твърди – чл. 154, алинея 1 ГПК?”; 2./ „Коя страна следва да установи обстоятелството, че липсата на товара е настъпила в резултат на нередовност на документите по отчетността на товара?” 3./ „За дължимата грижа на изпълнителя по търговска сделка по смисъла на чл. 302 от ТЗ?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК „не се съдържат общите и допълнителните основания за допускане до касационен контрол” на решението на САС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. Бургас ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този правен въпрос, докато Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат релевираните допълнителни основания за това – в случая по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай погрешното отъждествяване от касатора [фирма] на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. В заключение, не се констатира САС да се произнасял и по несполучливо /неясно и неточно/ формулирания от търговеца касатор материалноправен въпрос досежно приложението на чл. 302 ТЗ. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение