Определение № 2382 от 24.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1287/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 288 ГПК и чл. 280, ал. 1 ГПК. Подадена е касационна частна жалба от Я. Г. К. - чрез адв. Д. Д. от РАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 50/03.02.2025 г., постановено по ч. т. д. № 587/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, ІІ състав, в частта, в която е потвърдено определение № 75/14.08.2024 г., постановено по т. д. № 12/2024 г. по описа ОС-Разград, с което след отмяна на определението за допускане привличането на К. П. И. като трето лице-помагач на ответника Я. Г. К. е прекратено съдебното производство по обратния иск, предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от Я. Г. К. срещу първоначално конституираното третото лице-помагач К. П. И. (частният касатор е уточнил с приподписаната от адв. Д. Д. от РАК частна касационна жалба, че обжалва въззивното определение само в тази част). Частният касатор твърди, че е незаконосъобразно правното съждение на въззивния съд, че привличането на третото лице-помагач на ответника не е било допустимо, тъй като той е живял в чужбина (процесуална пречка по чл. 219, ал. 2, предл. 2 ГПК). Поддържа, че това лице е имало пълномощник в Република България. От друга страна, дори и да не са били породени процесуалните предпоставки за допускане привличането на трето лице-помагач на ответника, счита, че след като съдът е отменил определението за конституиране на К. П. И. като помагач на ответника Я. Г. К. и на това основание е прекратил производството по предявения от главната срещу подпомагащата страна обратен иск (за разглеждането на който е заплатена дължимата държавна такса), е следвало съдебната преписка по този иск да бъде отделена и изпратена на родово и местно компетентния съд. Ответникът по частната касационна жалба „Роуд Дизайн“ АД е подал писмен отговор в законоустановения срок, в който развива правни доводи за нейното недопускане до касационно обжалване, като поддържа становище за неоснователността ѝ. Частната касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея частно касационно производство да бъде прекратено. Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 9а от ТР № № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, при отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице-помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. И в двете хипотези конституирането на трето лице-помагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението ( чл. 223, ал. 2 ГПК ). При недопускане на трето лице-помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице-помагач, вкл. и когато е отменено на основание чл. 253 ГПК определение, с което е допуснато привличане на подпомагаща страна, какъвто е настоящият случай, не е и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие, поради което то не подлежи на касационно обжалване. С обратния иск, предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от главната страна към третото лице-неин помагач, се достига да последващо обективно съединяване на исковете под евентуалност, като обратният иск се разглежда, когато възникне съответното процесуално условие – да бъде уважен предявеният главен иск. Следователно, допустимостта на обратния иск се обуславя от обстоятелството дали в исковия процес е конституирано трето лице-помагач на главната страна, която го е привлекла като подпомагаща страна. Спорът относно законосъобразността на определението, с което е отменено определението за привличане на третото лице-помагач, е преюдициален относно въпроса за правилността на определението, с което съдебното производство е прекратено по отношение на приетия за съвместно разглеждане обратен иск срещу първоначално конституираното трето лице-помагач. В този смисъл, щом определението, с което не е допуснато привличане на трето лице-помагач, респ. с което е отменено определението за допускането на това привличане, какъвто е настоящият случай, не подлежи на касационен контрол, недопустима се явява частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на съдебното производство по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск срещу първоначално конституираното трето лице-помагач на привлеклата го главна страна. Поради тези правни съображения частната касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното частно касационно производство прекратено. Воден от горното, съдът