Определение № 491 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2398/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕНЕРГОСТРОЙМОНТАЖ – ПС – Б ЕАД, [населено място], приподписана от процесуален пълномощник, против решение № 157 от 27.06.2019 г. по в. т. д. № 59/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С него е потвърдено решение № 1110 от 31.12.2018 г. по т. д. № 193/2018 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в обжалваните пред въззивния съд части, а именно – за уважаване на предявените срещу касатора искови претенции от ЕТ ВЕЛИН МАРИНОВ – РОВЕЛ, [населено място], с правно основание 422 ГПК, за да се признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземане общо в размер на 31 684 лв., представляващо стойността на извършена услуга със земекопна и транспортна техника за изпълнение на СМР по 5 бр. фактури, подробно описани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 879/2017 г. по описа на Районен съд – Левски – 28.12.2017 г., до окончателното погасяване на задължението. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, в следния смисъл: Апелативният съд изобщо не е обсъдил единственото изрично оплакване на касатора за недопустимост на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, поради това, че вземането, предмет на заповедта, съобразно размера си е било родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. Твърди се противоречие с т.2.а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – че когато вземането е по-голямо от 25 000 лв., по реда на заповедното производство може да се търси само част от него, до посочения размер. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, като в първата хипотеза е формулирал следният въпрос: Когато не е налице предпоставката на чл.410 ал.1 т.1 ГПК претендираното притезание да е в приложното поле на заповедното производство – искът за вземане за парична сума да е подсъден на районния съд, може ли съдът да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.411 ГПК, ако вземането е в размер над 25 000 лв. /в случая – 31 694 лв./. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - определение № 472 от 17.06.2010 г. по ч.т.д.№ 311/2010 г. на І т.о. на ВКС, определение № 595 от 29.06.2011 г. по т.д.№ 508/2011 г. на ІІ т.о., както и цитираното по-горе ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Извън горното се поддържа, че обжалваното решение е вероятно недопустимо – самостоятелно основание за достъп до касация. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил е писмен отговор от ЕТ ВЕЛИН МАРИНОВ – РОВЕЛ, чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва основателността на касационната жалба, както и на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: За да счете първоинстанционното решение за допустимо, съставът на въззивния съд е разгледал направеното от настоящия касатор възражение, като въз основа на данните по делото е приел, че се касае не за едно общо, а за пет отделни вземания по описаните и приложени към заявлението 5 бр. данъчни фактури. Изложил е съображения, че между страните липсва сключен договор, определящ общо съдържанието на конкретно договорно правоотношение с продължаващо във времето изпълнение, следователно не може да се приеме, че осъществените услуги са в изпълнение на един договор. Налице са отделни договори, обективирани в съответните фактури, посочени и в заявлението по чл.410 ГПК, и в исковата молба. Въз основа на горното е изведен изводът, че предмет на заповедта за изпълнение са отделни вземания за парични суми по отделни договори за услуги при условията на обективно съединяване, а не сбор от вземания, произтичащи от общ правопораждащ факт. Исковете за вземанията по всяка от фактурите са с цена под 25 000 лв. и са подсъдни на районния съд като първа инстанция, поради което изискването на чл.410 ал.1 т.1 ГПК е спазено. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че липсват основания за селектиране на касационната жалба до разглеждане по същество. На първо място, конкретно формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос не удовлетворява общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК - да е обусловил решаващата правна воля на съда и следователно да има значение за изхода по делото, доколкото въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.410 ал.1 т.1 ГПК за издаването на заповед за изпълнение в случая са налице. На следващо място касаторът не установява процесуалноправният въпрос, свързан с допустимостта на производството по чл.422 ГПК, да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. С посочените определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК, не е било допуснато касационно обжалване и съответно ВКС не се е произнасял по съществото на въпроса. По тази причина същите не попадат в обхвата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /вж. т.1 т ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/; отделно от това са били постановени преди ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е дадено тълкуване за липса на основание за осъществяване на касационен контрол върху отказа за издаване на заповед за изпълнение. Не е налице противоречие и с указанията на т.2а от същото тълкувателно решение, доколкото те са по друг противоречиво разрешаван въпрос – дали отговаря на изискванията по чл.410 ал.1 т.1 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение на частично вземане за парична сума, чийто общ размер е над 25 000 лв. Съдът намира и че обжалваното въззивно решение не е вероятно недопустимо по смисъла на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, т.к. споделя изцяло посочените по-горе съображения на въззивната инстанция. С оглед изхода от спора и направеното от ответника по касационната жалба искане по чл.78 ГПК, в негова полза следва да се присъдят сторените за защитата му разноски, в размер на 1 680 лв., представляващи надлежно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение