Определение № 3136 от 10.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1347/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците – Т. С. А. и М. М. А. срещу решение № 271/11.03.2025 г. по в.гр.д. № 2693/2024 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 3751/24.06.2024 г. по гр.д. № 1390/2024 г. на Софийски градски съд, І-21 състав, са отхвърлени предявените против Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените от по 100 000 лева до претендираните от по 200 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им М. Т. А., настъпила вследствие на ПТП на 16.11.2020 г. на автомагистрала “Т.”, ведно със законната лихва върху главниците от 27.06.2023 г. до окончателното им изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 281, т. 3, предл.1, 2 и 3 ГПК поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира се, че апелативният съд не е приложил правилно принципа на справедливост по смисъла на горецитираната разпоредба, което е довело до занижаване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Развива се тезата, че въпреки формалното отчитане на релевантните за определяне на обезвредата факти и обстоятелства, съобразно всички събрани по делото доказателства, въззивният състав не е преценил надлежно тежестта и значението на всеки един от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания на всеки от ищците, в причинност с деликта. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и присъждане на допълнително обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от по 100 000 лева - разликата между присъдените от по 100 000 лева и претендираните от по 200 000 лева, както и разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставените следните въпроси:

1. “Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и кои са критериите които следва да бъдат съобразени и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”.

2. “Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии за прилагане принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?”.

3. “Длъжен ли е съдът да обсъди, съобрази и отчете всички правнорелевантните общи и специфични за конкретния спор факти и обстоятелства при определяне действителното съдържание на съществувалите житейски отношения между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди; Длъжен ли е съдът да обсъди, съобрази и отчете всички правнорелевантните общи и специфични за конкретния спор факти и обстоятелства при определяне дълбочината и продължителността на търпените от близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди морални страдания и други; Длъжен ли е съдът да обсъди, съобрази и отчете всички правнорелевантннте общи и специфични за конкретния спор факти и обстоятелства при определяне степента и интензитета на търпените от близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди болки, страдания и емоционални преживявания?”.

4. “Длъжен ли е съдът да извърши конкретна преценка и задълбочено изследване на общите и на специфичните критерии за конкретния спор, формиращи съдържанието на понятието “справедливост” и гарантиращи постигане целта на чл. 52 ЗЗД, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане?”.

5. “Длъжен ли е въззивният съд да извърши конкретна преценка и задълбочено изследване на общите и на специфичните критерии за конкретния спор, формиращи съдържанието на понятието “справедливост” и гарантиращи постигане целта на чл. 52 ЗЗД и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?”.

6. “За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните указания, въведени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни факти и обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всеки от фактите и обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите и обстоятелствата?”.

7. “Длъжен ли е съдът да посочи какви са предпоставките, въз основа на които приема за неоснователни исковете до предявения размер, при наличие на обичайна съдебна практика за компенсиране на тези вреди в този и в по-висок от предявения размер?”.

8. “Релевантна ли е за критериите по чл. 52 ЗЗД икономическата обстановка в страната към датата на непозволеното увреждане - 16.11.2020 г., известна индиция за която са както нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и нормативно определената и публично оповестена минимална работна заплата, ноторния инфлационен индекс и пр., и икономическата обстановка в страната към датата на непозволеното увреждане - 16.11.2020 г. налага ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани години преди това и след това?”.

По тези питания се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и с постоянната такава, обективирана в решение № 169/14.11.2023 г. по гр.д. № 4809/2022г. на ВКС, I г.о., решение № 66/29.05.2017 г. по т.д. № 1464/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 78/07.05.2013 г. по т.д. № 490/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 215/03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 1/05.02.2019 г. по т.д. № 1002/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 141/30.11.2017 г. по гр.д. № 60360/2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 60/08.08.2022 г. по т.д. № 616/2021 г. на ВКС, II т.о., решение № 172/03.11.2017 г. по т.д. № 608/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 26/11.04.2017 г. по т.д. № 60048/2016 г. на ВКС, IV г.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД не е депозиран отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Съвместната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, за да потвърди и отмени частично решението на първата инстанция, е приел, че по делото не се спори, че ищците са родители на загиналия при инцидент техен син, на 23 г. Няма разногласие по въпроса, че водачът, чиято наказателна отговорност е установена с присъда, е бил застраховал гражданската си отговорност при ответника, както и че последният е изплатил доброволно обезщетение на всеки от ищците. Спорът пред въззивната инстанция се свежда до размера на обезвредата.

Решаващият състав на САС е обсъдил приетата във въззивното производство КСПсПЕ, според която е налице рязка промяна в психичното и емоционалното състояние на двамата ищци в негативен план, която се изразява във високо ниво на стрес, тревожност, безсилие, отчаяние, непоносима скръб и неприемане на загубата на обичаното им дете, неспособност да продължат живота си по обичайния начин. Във времето се очаква афекта да намалее, но мъката ще остане трайна. При ищцата след тежката психотравма са диагностицирани заболявания, които психиатърът в СМЕ сочи като психосоматични – артериална хипертония, нетоксична дифузна гуша и тиреоидит на Х. – хипотереоидно състояние, алопеция ареата (автоимунна загуба на коса), дислипидемия (нарушения във връзка с холестерола и триглицеридите), чернодробна стеаноза. При ищеца също е констатирана артериална хипертония. И при двамата родители е установено неотреагирано психотравмено преживяване с активна тревожно-депресивна симптоматика, която при ищцата е по-тежко изразена. Взети са предвид и показанията на свидетелите П. А.–Б., дъщеря на ищците, и Л. А., относно търпените болки и страдания от трагичната загуба на техния син.

При така изяснената фактическа обстановка по спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение, въззивният състав е отбелязал, че при определянето му по справедливост се отчитат факторите, приети от съдебната практика, като възрастта на загиналия и родителите му, степента на близост, съвместното съжителство, наличието на други деца или родственици, подкрепящи родителите, личността на загиналия, последиците за здравето и ежедневието на ищците, икономическите показатели към датата на ПТП, лимитите по застраховките, решения по сходни казуси, и пр. В случая е приел, че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на по 180 000 лева за всеки родител. Инцидентът е настъпил през 2020 г. и тази сума е равностойна на почти 300 минимални работни заплати, или възнаграждението за почти 25 години. Съобразил е, че се касае до загуба на дете, в много млада възраст и в началото на жизнения му път, с което родителите са живеели заедно и са били в отлични отношения. Като отличаващ белег е отчел тежкия психологически и психиатричен статус и на двамата родители (изявен отчетливо при майката), който е намерен за кореспондиращ с гласните доказателства, в които се описват изключително задълбочените емоционални болки и страдания на ищците от трагичната загуба на младия им син. Това е мотивирало въззивната инстанция да присъди обезщетение, завишено с оглед типичните и обичайни размери на обезвреди, присъждани от съдилищата в сходни случаи и за ПТП, настъпили през 2020 г. (напр. определение № 1364/27.05.2024 г. по т.д. № 2120/2023 г. на ВКС, ІІ т.о. – обезщетение от 150 000 лева за единствено дете, определение № 2699/17.10.2024 г. по т.д. № 1034/2024 г. на ВКС, І т.о. – 120 000 лева за загуба на син в напреднала възраст и др.). Апелативният съд е отчел, че при всички случаи невъзвратимата загуба е белязала трагично и завинаги живота на двамата ищци, както и обстоятелството, че никаква парична сума не била могла да облекчи техните страдания, но спазвайки посочените по-горе критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС, е определил обезщетенията в размер от по 180 000 лева.

По тези съображения е отменил първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени на ищците сумите над 100 000 лева до 120 000 лева (при отчитане на платените извънсъдебно по 80 000 лева), и е потвърдил съдебния акт в останалата обжалвана част, с която са уважени исковете над 40 000 лева до по 100 000 лева и са отхвърлени същите за сумите над 120 000 лева до претендираните по 200 000 лева.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и удовлетворяващ някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от обжалващите въпроси №№ 1-7 могат да се обобщят като материалноправно питане за приложението на чл. 52 ЗЗД. Същите са обуславящи за решаващата воля на въззивния състав и за изхода на спора, поради което покриват общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за осъществяване на касационен контрол. Относно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е формирана задължителна практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, доразвита в постоянна такава, обективирана в цитираните от касаторите решения и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 78/30.06.2016 г. по т.д. № 1284/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 50042/10.05.2023 г. по т.д. № 342/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 79/04.08.2022 г. по т.д. № 967/2021 г. на ВКС, I т.о., и др.). Приема се, че при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД следва да се извърши цялостна преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на същите. Съобразяват се възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък. Следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на настъпване на увреждането, намерило отражение и в установените лимити на отговорност на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. На обследване подлежат общите и специфични за конкретния спор правнорелевантни факти. В решение от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, II т.о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр.д. № 3462/2023 г. на ВКС, III г.о., е прието, че справедливостта изисква още сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

В мотивите на обжалваното решение при определяне адекватния размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция не се е отклонила от задължителната и константна практика на касацията, като е взела предвид възприетите критерии и ги е преценила с оглед събраните по делото доказателства и конкретните факти. При анализа на релевантните критерии въззивният състав е отчел установените от експертното заключение и свидетелските показания обстоятелства, че се касае до загуба на дете, в много млада възраст и в началото на жизнения му път, с което родителите са живеели заедно и са били в отлични отношения. Съобразил е тежкия психологически и психиатричен статус и на двамата родители (особено изявен при майката) и събраните в тази насока гласните доказателства, които описват задълбочените емоционални болки и страдания на ищците от трагичната загуба на младия им син. Като е взел предвид конкретните факти и обстоятелства по делото, въззивният състав е формирал извод за присъждане на обезщетение, което е приел за завишено с оглед типичните и обичайни размери на обезвреди, присъждани от съдилищата в сходни случаи и за произшествия, настъпили през 2020 г. Изтъкнати са и икономическите условия в страната, като определеният размер на обезщетението от по 180 000 лева за всеки от ищците е съотнесен към почти 300 минимални работни заплати, или възнаграждението за почти 25 години. Оплакванията на касаторите относно така извършената преценка за определяне размера на обезвредата при спазване на принципа за справедливост касаят правилността на съдебното решение, поради което не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. При това положение по първите седем питания, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, не се обосновава наличие на въведения от касаторите допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

Поставеният от обжалващите осми въпрос е фактологичен, тъй като изисква преценка на конкретните факти по делото и на икономическата обстановка в страната към датата на инцидента – 16.11.2020 г., както и на законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Това излиза извън предметния обхват на производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо осмото питане няма правен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което изключва необходимостта от обсъждане на релевираната от страната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за достъп до касация.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на решението на Апелативен съд – София в обжалваната част.

По разноските:

Ответникът по касация, който поради недопускане на касационно обжалване има право на разноски, не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред ВКС, поради което и не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,