Определение № 1902 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3613/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. против решение №2535/18.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 5262/2022 г. от ІІ“а“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявените обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗД за неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че само обстоятелството, че в постановеното решение по преписка № 107/2018г. на КЗД, съставът е формирал становище, че поведението на ищеца представлява “упражняване на тормоз”, т.е. взето е становище по въпрос, който е извън предмета на производството, каквито мотиви не се установяват в представените решения по други преписки, инициирани от други жалбоподатели, не води до обосновано предположение по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр, че е налице дискриминация. Съдът е посочил, че е необходимо да бъде установено още, че по отношение на ищеца е налице някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, който да може да обоснове поставянето му в по-неблагоприятно положение вследствие на нарушаване на правилото за равенство на гражданите. В конкретния случай съществуването на такъв признак не е установено. Обстоятелството, че ищецът е образувал множество дела в КЗД срещу държавни служители /твърдения, изложени в исковата молба/, съдът е приел, че не е основание да бъде прието, че е налице такъв критерий. За неоснователно е прието и позоваването на твърдение за пристрастие и липса на обективност на член на състава на КЗД – конкретно на С. Сапундживеа, тъй като същата е предявила иск по чл. 71 от ЗЗДискр. срещу ищеца след постановяване на решението от 01.11.2018г. по преписка № 107/2018г. на КЗД. Прието е, че ищецът не е доказал как са третирани други лица при "сравними сходни обстоятелства", а доказателствената тежест е негова. Ищецът е твърдял, че е “завеждал множество дела в КЗД”, поради което за да се установи сходство в положението на сравняваните субекти, за да могат да служат като лица сравнители и да отговарят на изискването за сравними сходни белези, e необходимо да се представят решения на КЗД, постановени по жалби на лица, които са инициирали повече от едно производство пред Комисията. Такива доказателства обаче ищецът не е ангажирал. От представените четири броя решения на КЗД съдът е приел, че не може да се направи извод, че жалбоподателите по тях са лица, които са подавали повече от една жалба с твърдения за нарушения на ЗЗДискр. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи правен въпрос, относим към основанията по чл.280 ГПК и който да доведе до допустимостта на обжалването. Твърди се, че въпросът за върховенството на закона е останал нерешен от СГС, че случаят е изключително сериозен и че законът не се прилага еднакво към всички и други подобни твърдения, които не представляват правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК. На това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС