Определение № 107 от 15.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 380/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, А. Д. и К. М., срещу определение № 3045/17.11.2021г. по ч. т. д. № 3263/21г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 263956/27.01.2021г. по т.д. № 663/2020г. на Софийски градски съд за прекратяване на основание чл.130 ГПК на производството по делото, като недопустимо. В частната жалба се излагат съображения за нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно е прекратено производството по делото на основание обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН, тъй като въпросът касае основателността на иска. Поддържа се, че съдът следва да прецени сочените от ищеца факти, които са основание на иска и евентуално да признае правото на синдика да иска връщане на имуществото, претендирано с иска. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди прекратяването на производството по иска, въззивният съд е приел следното: Обявената противоконституционност на разпоредбата на чл.60а ЗБН обуславя недопустимост, а не неоснователност на иска по чл.60а ЗБН, предмет на делото. С оглед разясненията в решение № 3/ 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на КС на РБ, за ищеца не съществува правен интерес да предяви иск на правно основание, обявено за противоконституционно т.е. за несъществуващо /което не се прилага/. Изложени са допълнителни съображения, че искът по чл.60а, ал.1 ЗБН е недопустим и с оглед процесуална преклузия, настъпила с пропускането на 2-годишния преклузивен срок по чл.62, ал.1 ЗБН, в редакцията му в ДВ, бр.22 от 24.03.2015г., считано от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на банката – 22.04.2015г., който е изтекъл на 22.04.2017г. Посочено е, че предвид обявената с решение № 8/27.05.2021г. на КС на РБ противоконституционност на пар.7 от ПЗР на ЗИДЗБН, който предвижда ретроактивно действие за закона и за откритите до датата на влизане в сила производства по несъстоятелност, разпоредбата на чл.62, ал.1, ЗБН, приета с пар.3 от същия закон, в която е установен 5-годишен срок за предявяване на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, е неприложима за производствата, открити преди влизането му в сила. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускането на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на делото и са обусловили изхода му: „1/ Доколкото спорът все още не е квалифициран от съда като такъв по чл. 60а ЗБН, предвид липсата на доклад по делото, допустимо ли е прекратяване на същото и връщане на исковата молба заради отменен закон?; 2/ Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск?; 3/ Обявяването на противоконституцинонността на чл.60а, ал.1ЗБН, води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки?; 4/ Какъв е характера на нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН – процесуален или материален?; 5/ По какъв начин следва да се направи преценка за спазване на преклузивния срок, предвиден в чл.62, ал.1 ЗБН – в редакцията към момента на предявяване на иска или с оглед решението на КС, с което чл.60а ЗБН е бил отменен?“ Поддържа се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на постановеното определение. Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол, предвид следното: Въпроси № 1 и 2 не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на тях няма произнасяне в обжалвания акт. В последния не са изложени мотиви, дали преценката за допустимостта на иска и неговата квалификация може да се извърши преди доклада на съда по делото, съответно - за съществуване на право на иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Въпрос № 3 е разрешен от въззивния съд, който е приел, че обявената противоконституционност на разпоредбата на чл.60а ЗБН обуславя недопустимост, а не неоснователност на иска по чл.60а ЗБН, предмет на делото. Независимо от проявлението на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационният контрол не може да бъде допуснат по този въпрос, тъй като не е налице наведеният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса дали обявяването на противоконституционността на правна норма /в частност на нормите на чл.60а и чл.60б от ЗБН/ рефлектира върху правото на иск или е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора, е формирана споделяна от настоящия състав практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК разяснения /решение №60167 от 22.12.2021 г. по т.д. №1284/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 60131 от 15.12.2021 г. по т.д. №2676/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 60158 от 03.12.2021 г. по т.д. №763/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, ТК/, предвид обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл.60а и чл.60б от ЗБН /с които се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици/, исковите производства по тези текстове са недопустими. С разпоредбата на чл. 151, ал.2, изр.3 от КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение № 22/1995г. по конст. д. №25/1995г. на КС е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 от 28.04.2020г. по конст.д. №5/2019г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага - този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да й противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно в течение на цялото производство/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. С оглед наличието на практика на ВКС, в съответствие с която е постановен обжалвания акт, и липсата на промяна на законодателството или на обществените условия, обуславящи необходимост от даване на ново тълкуване, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на четвърти въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касация, тъй като водещият извод на съда, обусловил изхода на спора, не е вида на нормата на чл.60а ЗБН, а отпадането на правото на иск, с оглед обявената противоконституционност на същата. Отговорът на пети въпрос, независимо, че е разгледан от съда, сам по себе си не може да обуслови промяна на изхода на спора, тъй като недопустимостта на производството е изведена от съда на друго самостоятелно основание, различно от неспазването на преклузивния срок на иска, поради което липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, обжалваният акт не може да бъде допуснат до касационен контрол Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение