Определение № 1604 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. В., със съдебен адрес [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. Р. Д., срещу решение № 286/28.06.2023 г. по в. гр. дело № 409/2022 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 374/14.07.2022 г. по гр. дело № 1671/2021 г. на Ямболския районен съд, с което по реда на чл. 59, ал. 9 СК е определен нов режим на лични контакти на бащата Й. Д. Д. с малолетното дете Д. Й. Д. в два варианта – до навършване на детето на 7-годишна възраст и след навършване на тази възраст. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част за определения режим на лични контакти между бащата и сина след навършване на детето на 7-годишна възраст е неправилно като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано. Ответникът по касационната жалба бащата Й. Д. Д. не взима становище. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 9 СК. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че след постигнатото между страните – бивши съпрузи споразумение по чл. 51 СК по гр. дело № 2322/2020 г. по описа на Ямболския районен съд, утвърдено с решение № 21/05.03.2021 г. по същото дело, е налице съществено изменение на обстоятелствата, поради което следва да бъде изменен режимът на лични контакти на бащата с детето. Установено е, че особено силно са влошени отношенията между страните – бивши съпрузи по повод изпълнението на режима на контакти на бащата с детето, когато бащата не може да вземе детето, поради работата си на смени, и контактът с детето следва да се осъществи след предварителна уговорка с майката. Констатирано е, че двамата родители не могат да се разберат и постигнат съгласие как да се изпълняват тези части на постигнатото между тях споразумение по бракоразводното дело. От свидетелските показания на сестрата на ответника е установено, че постоянните неразбирателства и силното недоверие между родителите се отразяват негативно на психо-емоционалното състояние на детето. Съдът се е позовал на заключението на тройната съдебно-психологичната експертиза, където е посочено, че личните контакти с бащата би било добре да бъдат регламентирани така, че да се нуждаят от минимални допълнителни договорки между родителите с цел да се избягват недоразумения и конфликти, които рефлектират върху детето. Направен е извод, че режимът на лични отношения на бащата с детето следва да бъде изменен по такъв начин, който не се нуждае от значими допълнителни уговорки между родителите. При определянето на режима е взета предвид възрастта на детето и привързаността му към майката. Посочено е, че при разногласие между родителите същите следва да се стараят да постигнат диалог помежду си и с детето, както и че за да не се накърняват чувствата на детето и отношението му бащата. Съдът е подчертал, че последният следва да търси съдействието на полицията като изключително крайна мярка, а не при всяко разногласие с майката относно вземането на детето. Без уважение е оставено искането на майката до навършване на 10-годишна възраст на детето личните му контакти с бащата да бъдат осъществявани в нейно присъствие и това на социален работник. Съдът е приел, че в случая не е налице родителско отчуждение на детето към неговия баща, което да налага присъствието на социален работник на срещите им, като според експертизата липсват негативни нагласи на детето към бащата, който е от кръга на значимите за детето възрастни. Посочено е, че противното би било объркващо и притеснително за детето. В заключение е прието, че с оглед най-добрия интерес на детето определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти между детето и бащата съвпада с изводите на въззивната инстанция, поради което решението е потвърдено като правилно. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси: 1/ Позитивен или негативен за детето е ограничен режим на лични отношения с бащата в присъствието на социален работник при доказано по делото насилие върху детето от страна на бащата и крайно влошени отношения между родителите? 2/ Объркващо или притеснително би било посланието към детето в случай, че личните контакти с бащата са в присъствие на социален работник или позитивни за детето при обективни данни за съществено насилие спрямо него от бащата и висящо производство от детето срещу бащата по реда на чл. 45 ЗЗД? 3/ В интерес на детето ли е то да бъде възпитавано посредством упражняване на насилие, лишаване от храна и насаждане на страхове в него? 4/ В интерес на детето ли е разширен режим на лични контакти (с преспиване) не на отглеждащия родител, в случай че същият упражнява психически и емоционален тормоз спрямо детето и отглеждащия родител? Във връзка с наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че е налице противоречива съдебна практика между разрешенията, дадени с обжалваното решение, и решение № 1018/10.07.2023 г. по в. гр. дело № 1466/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив. Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалвана част, с която е потвърден определения от първоинстанционния съд режим на свиждане на бащата с малолетното му дете след навършване на детето на 7-годишна възраст. По поставените въпроси: Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. И четирите въпроса съдържат твърдения за упражнено насилие от страна на бащата, които не са били повдигани до момента в производството, поради което не са разглеждани от въззивната инстанция и не са обусловили решаващите ѝ изводи. Въпросите не почиват на фактическите констатации на съда по конкретното дело, а изразяват несъгласието на касаторката с правните изводи на състава и оспорват правилността на решението, която обаче не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че не е налице и твърдяното противоречие в практиката, тъй като посоченото решение на Окръжен съд – Пловдив не представлява задължителна практика, а също така нито то, нито обжалваното решение са и окончателни актове. Също така обстоятелствата в посоченото решение са различни, поради което няма как да е съотносимо с настоящия случай. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква освен формулирането на относим към решаващите изводи на съда въпрос, и допълнителна аргументация защо същият е от значение за точното правилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторката не е посочила непълна или неясна правна норма, а по приложението на чл. 59, ал. 9 СК има многобройна непротиворечива практика, която няма необходимост от промяна, изоставяне или осъвременяване. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност: За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. При постановяване на обжалваното решение не се установява наличието на такъв порок, поради което не е налице твърдяната от касаторката очевидна неправилност. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение