Определение № 60597 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 363/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „ДАД ИНВЕСТ 2016" АД против решение № 1132 от 16.10.2020 г. по в. гр. д. № 2111/2020 г. на Окръжен съд–Варна, с което, след отмяна на решение № 133/17.06.2020 г. по гр.д. № 270/2019 г. на Районен съд-Провадия, е обявена на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК. за относителна недействителна по отношение на Държавата извършена непарична вноска (апорт) от „Девня автотранс“ АД /н/ в капитала на „ДАД Инвест 2016“ АД на правото на собственост върху ПИ, съставляващ УПИ III - 3 в кв. 7 по плана на [населено място], общ. Дългопол, обл. Варна, одобрен със заповед № 2783/26.07.1979г., с площ по скица 6300 кв.м., а по предходен документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка с площ от 8500 кв.м., при граници: от двете страни път, УПИ № V, № IV, № ХV-З, № II, заедно с реално построените в същия имот сгради, а именно А/ Двуетажна масивна жилищна сграда - сграда за краткотраен отдих, без посочена площ по предходен документ за собственост, а съобразно удостоверение за данъчна оценка с полезна площ от 198 кв.м.; Б/ Построените в дворното място други нежилищни обекти – 13 броя бунгала, с обща застроена площ от 156 кв.м., съобразно удостоверение за данъчна оценка, по предявени от ТД на НАП - Варна против „Девня автотранс“ АД /н/ и „ДАД Инвест 2016“ АД. Касаторът твърди, че въззивния съд не е съобразил обстоятелството, че от представените по делото доказателства не се установява наличие на увреждане на кредитора, като предпоставка за уважаване на иска. Поддържа, че наличните неимуществени активи - ценни книжа на стойност 900 000 лева, които „ДЕВНЯ АВТОТРАНС" АД е придобило в резултат на апортирането на двата недвижи имота в новоучреденото капиталово дружество - „ДАД ИНВЕСТ 2016" АД, са актив на длъжника, поради което с действията по осъществяването на апорта не се създава пречка за удовлетворяване на кредитора. Сочи, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С170003-022-0054381/28.09.2017г. публичният изпълнител на ТД на НАП-гр. Варна, е наложил запор на притежаваните от „ДЕВНЯ АВТОТРАНС" АД, 90 000 броя поименни акции с номинал 10.00 лева, на обща стойност от 900 000 лева, като запорът е наложен преди образуване на настоящото производство и гарантира на 100% удовлетворяване на кредитора. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Национална агенция за приходите чрез ТД-Варна, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира сторените разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, „Девня автотранс“ АД /н/, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът е взел предвид, че спрямо „Девня автотранс“ АД е открито производство по несъстоятелност по чл.632, ал.1 ТЗ с решение № 396/25.06.2020 г. по т.д. № 219/2020г. на Окръжен съд-Варна. Счел е, че по отношение на завареното производство по конститутивния иск не са налице предпоставките по чл.637, ал.1 ТЗ за спирането му, тъй като държавата упражнява свое потестативно право /не се касае за имуществен спор срещу длъжника/ и с предявения иск не се засяга масата на несъстоятелността на длъжника, а кредиторът цели да „привлече“ имущество на трето лице, което да послужи за удовлетворяването му. Същевременно е отчетена възможността да се реализира изпълнение при открито производство по несъстоятелност в срока и по реда на чл. 193 ал. 4 ДОПК. Прието е от решаващият състав за установено от фактическа страна, че „Девня автотранс“ АД /н/ има публични задължения към държавата за косвени данъци, вноски по ДОО и за здравно осигуряване, по подадени лично от длъжника декларации образец 6. Към момента на образуване на изпълнителното производство № 5755/2014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна и изпращане на съобщението за доброволно изпълнение размерът на задължението е 9264, 43 лева и начислени лихви, което след присъединяване на различни публични взискатели (за публични вземания, за които са подадени декларации от дружеството) нараства към 13.04.2016г. на 51 300, 64 лева и около 10 000 лева лихви. Установено е и, че на проведеното на 03.02.2016 г. учредително събрание е взето решение за учредяване на „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД, като капиталът на дружеството се формира от апортна вноска в размер на 900 000 лева, съставляваща стойността на недвижими имоти, собственост на един от учредителите, а именно „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД /н/. Според оценителната експертиза, назначена по реда на чл.72, ал.2 ТЗ, пазарната стойност на един от имотите, а именно на процесния: ПИ, съставляващ УПИ Ш-З в кв. 7, по плана на [населено място], обл. Варна, с площ от 6300 кв.м., ведно с построените в него масивни сгради и други нежилищни обекти, е в размер на 198 700 лева. За да уважи предявените конститутивни искове, въззивният състав е счел, че е осъществен фактическият състав на иска по чл.216, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ДОПК, вр. чл.135 от ЗЗД. На първо място, съдът е изложил съображения, че в случая не е необходимо нито да е почнала данъчна ревизия за установяване на публични задължения, нито данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски да са установени с ревизионен акт, тъй като е налице предварително установяване по чл.105 ДОПК с подадените от задълженото лице декларации, което не е наложило установяване на вземанията по смисъла на чл.108 ДОПК. На второ място, е прието, че длъжникът “ДЕВНЯ АВТОТРАНС” АД /н/ се е разпоредил с недвижимо имущество чрез апорт, като правото върху непаричната вноската за “ДАД ИНВЕСТ 2016” АД е възникнало от момента на учредяване на дружеството, след възникване на публичните задължения към държавата. Счел е, че длъжникът, като учредител на “ДАД ИНВЕСТ” АД и вносител на апорта и съответно третото лице са наясно с увреждащия характер на сделката. Окръжният съд е отчел и факта, че проучването от страна на кредитора-ищец на имущественото състояние на праводателя е приключило с извод за отсъствие на имущество, достатъчно за удовлетворяването му, поради което и “ДЕВНЯ АВТОТРАНС” АД е обявено в несъстоятелност и спряно на производството по несъстоятелност по реда та чл.632, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е намерил за неоснователни и възраженията, че наличните имуществени активи, които е придобил “Девня автотранс” АД /н/ - ценни книжа на стойност 900 000 лева, не създават пречка за удовлетворяване на кредитора, защото от вписванията по партидата на “ДАД ИНВЕСТ 2016” АД, водена в търговския регистър, е констатирал, че като действителен собственик е вписана Г. И. И., притежаваща 99.99 % от капитала на дружеството. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд е дал отговор на следния правен въпрос: „Съгласно чл.216, ал.3, вр. с ал.1, т.3 ДОПК, вр. с чл.135 ЗЗД, законът е предоставил право на иск за обявяване на относителна недействителност на сделките, с които данъчно задълженото лице цели да увреди публичните взискатели, ако същите са извършени след възникване на публичното задължение при презумпция за знание на третото лице, с което договаря, когато е свързано с длъжника?“. Поддържа се наличие на предпоставката чл.281, ал.1, т.3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Излагат се съображения, че публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се установяват само с ревизионен акт по чл.108, ал.1 ДОПК, а не чрез данъчна декларация по чл.105 ДОПК Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, единственият формулирания в изложението въпрос представлява по същество възпроизвеждане на фактическия състав на иска, като отговор на въпроса дали този фактически състав е осъществен или не, може да бъде даден само при допуснато касационно обжалване, но не е основание за допускането му. Касаторът не е посочил и допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, нито е доказал проявлението му. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. С оглед изхода на спора, на Национална агенция за приходите, ТД-Варна, следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал.8, вр. ал.1 ГПК, вр. чл.25 НЗПП, разноски за настоящото производство в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд