Определение № 905 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6628/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Я. Б. Б. срещу определение № 449/13.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3536/2014 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно Върховният касационен съд е отказал да разгледа частната му жалба срещу определение от 26.02.2014 г. по гр. д. № 3283/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.Счита,че цената на предявения от него иск е 5 305 лв.,поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване, а с това и определението на въвзивния съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на първоинстанционното и въззивното решение. Ответниците по частната жалба Н. “П.” и С. о. не изразяват становище по нея. ВКС, състав на ІІІ г.о. ,констатира по делото следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение. Жалбоподателят е предявил искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД, с цена 305 лв. за имуществени вреди и 5000 лв. за неимуществени вреди.Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, който е уважил иска за имуществени вреди изцяло, а иска за неимуществени вреди- до размер на сумата 1000 лв. и е присъдил разноски на страните съобразно уважената и отхвърлената част от тях. Присъдени са и разноски за въззивното производство. С определение от 26.02.2014 г. по гр. д. № 3283/2013 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на първоинстанционното и въззивното решения. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната му жалба срещу това определение като недопустима по аргумент от чл. 248 ал.3 изр.2 ГПК, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че обжалваното определение е правилно. Според предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански спорове. Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, в зависимост от цената на иска. Предявените искове от жалбоподателя са съответно с цена под 5000 лв., за имуществени вреди и цена 5 000 лв. за неимуществени вреди, определена съгласно правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Двата иска са обективно съединени и всеки има отделна цена. Не може да се сподели твърдяното,че е предявен иск с обща цена 5 305 лв.Определеният праг за допустимост на касационното обжалване е в корелация с цената на всеки отделен иск, а не със сбора на цените на предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно изводът, че поради необжалваемостта на въззивното решение, необжалваемо е и определението постановено по молба за изменение на решението в частта за разноските е правилен. По тази причина следва обжалваното определение да бъде потвърдено. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,