Определение № 371 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3441/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Т.”,[жк], [жилищен адрес] офис сграда до вход „А”, представлявано от управителя Б. В. Б., срещу въззивно решение № 3 453 от 16.05.2014 г. по гр. д. № 16078/2012 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № І-48-8 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 57401/2009 г. на Софийски районен съд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от С. П. Н. и С. Г. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 195, ал. 1, предложение трето ЗЗД, чл. 195, ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответната страна не представя отговор. Становището на настоящия съдебен състав, че касационната жалба е недопустима, произтича от следното: Предявени са обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от търговска сделка. Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър за актуално състояние на [фирма] предметът на дейност на дружеството е в областта на строителството, което налага изводът, че се касае се за сделка, която е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. В случая ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10 000 лв. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвид на горното, ВКС - Търговска колегия, състав на ІІ т.о.