Определение № 326 от 26.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение №2112 от 18.12.2015г. по в.гр.д.№2924/2014г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №2540/06.05.2015г. по гр.д.№15687/2014г. на Варненския районен съд, в частта, с която е допусната делба на апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] между съсобственици Т. К. Д. и Ф. А. Д. и този иск е отхвърлен.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Процесният апартамент е закупен по време на брака им, но изцяло с лични средства на съпругата Ф. Д., поради което е налице пълна трансформация на нейно лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 СК и апартаментът е изцяло нейна собственост. Прието е, че между страните не е имало спор, че цената на закупения от тях апартамент е тази, която е посочена в нотариалния акт – 27 276,70лв. Ищецът Т. Д. не е оспорил своевременно тази цена, затова съдът няма служебното задължение да изследва дали това е действително заплатената сума. Прието е за установено, че няколко дни преди придобивната сделка, ответницата Ф. Д. е продала свой собствен апартамент в [населено място] за сумата от 14 500щ.д., равняваща се на 28 109,41 лв., които е вложила изцяло за закупуване на процесното жилище в [населено място]. Прието е, че ищецът не е установил по категоричен начин твърденията си, че при закупуване на процесното жилище е вложена сумата от 15 000 долара, която е била подарена от неговия баща. Свидетелските показания на сестрата и бащата на ищеца са игнорирани по съображение, че те не са безпристрастни и обективни – чл.127 ГПК, а и трябва да бъдат разглеждани във връзка с други писмени доказателства, които също разколебават достоверността им. Тези доказателства са обясненията на ищеца Т. Д., дадени по преписка №2611/2004г. вх.№4148/2004г. на Р., в които той признава за влошените отношения с баща си към момента на придобиване на процесното жилище и че то е закупено „със средства от продажба на жилището в [населено място] и със спестявания от задгранични командировки”. Направен е и анализ на данните от представени по делото три нотариални акта, от които се установява, че преди закупуване на процесното жилище бащата на ищеца К. Д. е продал свой имот /аптека/ за сумата от 60 000лв., но по същото време е закупил два други имота, съответно за 48 700лв. и за 66 025лв. Направен е извод, че най-вероятно сумата, която К. Д. е получил от продажбата на аптеката, е вложил при закупуване на двата имота, които се водят на негово име, а не на процесното жилище.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Т. Д..

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които довели до неправилно установена фактическа обстановка, а оттам – до нарушаване на материалния закон. Неправилен бил изводът, че между страните не съществувал спор за действителната цена, на която е придобит процесният апартамент; доказателствата по делото не били обсъдени в тяхната съвкупност; неправилно били игнорирани показанията на свидетелите на жалбоподателя, а същевременно съдът не обърнал никакво внимание на очевидните несъответствия в показанията на свидетелката на ответницата; решението почивало на предположение за това по какъв начин са изхарчени парите от продажбата на аптеката, собственост на бащата на жалбоподателя.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Приложим ли е в настоящия случай чл.23, ал.1 /евентуално ал.2/ СК и налице ли е пълна трансформация на лично имущество на ответницата, както е прието с решението на В., че е настъпила и на която база е допусната делбата, при пълно и всестранно кредитиране на събраните по делото доказателства.

2. Допустимо ли е съдът да основава своето решение на вероятности. В тази връзка може ли в мотивите, обусловили решаващата му воля, да се позовава на доказателства, неотносими към конкретния спор, засягащи имуществени права и интереси на трети за спора лица и такива, събрани в друго / в случая наказателно/ производство, приключило с прекратително постановление.

3. Допустимо ли е след приемането за окончателен на проекто-доклада на първоинстанционния съд, с който е уточнен предметът на иска, като и преди приемането му са направени съответните уточнения и възражения от страните по делото, въззивният съд да възприема за меродавни допълнителни изявления на една от страните /в случая ищеца/, направени във връзка с отговора на ответника и да основе решението си именно на тези допълнителни изявления.

4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна и всестранна преценка на всички събрани по делото доказателства, в частност – допустимо ли е същият да приеме за необективни и пристрастни показанията на една група свидетели, респ. да не даде никаква вяра на тези показания, само и единствено поради факта, че тези свидетели са роднини на страната, която ги е ангажирала, още повече, когато тези свидетели са очевидци на фактите, за които свидетелстват.

По тези въпроси жалбоподателят се позовава на решение №347 от 15.10.12г. по гр.д.№1071/11г. на ВКС, ІV ГО; решение №89 от 21.04.2015г. по гр.д.№3641/13г. на ВКС, ІV ГО; решение №2 от 07.03.2014г. по гр.д.№5048/2013г. на ВКС, ІІ ГО; решение №71 от 26.03.2010г. по гр.д.№796/09г. на ВКС, ІІ ГО, определение №159 от 15.02.2010г. по гр.д.№966/09г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №62 от 01.04.2011г. по гр.д.№1680/09г. на ВКС, ІV ГО.

Ответникът в производството Ф. А. Д. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Обуславящи за изхода на спора по настоящото дело са въпросите, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото, както и за правилата, които следва да спази при обсъждане на свидетелските показания. По тези въпроси възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,