Определение № 898 от 27.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3751/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] /К. О. з. З./, Г., подадена от пълномощника му – адв. А. Д. против решение №16198 от 11.08.2014 г. по гр.д. №14722/2013 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 15.08.2013 г. по гр.д. 34834 /12г. на СРС. Ответникът по касация – З. Е.” АД – [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. С решението, в частта предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против „И.” З. – [населено място] / заменил в производството З. Е.” АД – [населено място]/иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за сумата над 9616.83лв. до пълният предявен размер от 20429.46лв.- застрахователно обезщетение за причинени от ПТП вреди.За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че са налице основанията по чл.213 КЗ – за суброгиране в правата на П. С.- пострадал, застрахован при ищеца по застраховка „Пълно каско” срещу ответника – като застраховател на деликвента по застраховка „ гражданска отговорност”, ищецът е доказал, че е заплатил дължимото обезщетение в размер на 10398 евро по процесната щета и е представил акт за установяване на административно нарушение от 07.08.2009г. / неоспорен от ответника/. Решаващият състав е мотивирал извод за приложимо право / на РБ/ по отношение на процесното правоотношение с оглед чл.4, ал.1 от Регламент № 864/07, тъй като застрахованото при ищеца имущество е увредено при ПТП, настъпило в Република България. Съдът е приел, че разходите за поправяне на вредите, направени в автосервиз в Г. са ирелевантни по отношение, определяне на приложимия закон, именно с оглед тази уредба, сочеща като критерий настъпването на преки спрямо увреждащия акт вреди, докато разходите за отстраняване щетите по автомобила, не са такива, съобразно съображение № 17 от преамбюла на цитирания Регламент. Прилагайки българското законодателство съдът е приел, че съобразно чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди- пряка и непосредствена последица от деликта. Така е направен извода, че повредата на лекия автомобил при ПТП, съставлява такава непосредствена вреда. Съдът подробно е мотивирал съгласно уредбата в КЗ – чл.257, ал.1 КЗ, че задължението на ответника към ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие се урежда от българското застрахователно право в това число и по отношение на предвидените в него методи за определяне на застрахователното обезщетение. Така е приложена методика, определена с Наредба №24/06г. и е извършена преценката за стойностният адекват на щетата, а съобразно изслушаната експертиза е определен размера – 11512.61лв. Към тази сума е прибавен разход за регистрация на щетата-59.61лв.Прието е, че след като обезщетението обхваща реални вреди, а не пропуснати ползи, то следва да се изключат разходите за експертиза в Г. – 614.99евро, разноски 25 евро, ползване на автомобила- 833 евро и обезценка на автомобила - 300евро.Или според състава, обезщетението включва стойността на ремонта по цени в България, намалени с 1000евро самоучастие, прието за уговорено в приложение 004 на комбинирана застрахователна полица № 40732539687395/18.11.2008г. Така е мотивирано уважаване на иска за сумата 9616.83лв., като в отхвърлителната част до пълният предявен размер е подадена и настоящата касационна жалба. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. е поставил като материалноправен въпрос - „Кое е приложимото право при суброгация на застраховател със седалище и адрес на управление в друга държава- членка в правата на чуждестранно лице за причинените му имуществени щети вследствие на ПТП на територията на Р България, причинено от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност”… при застраховател, със седалище и адрес на управление в България „. Така поставен въпросът е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Страната, обаче, го е обосновала в контекста на оплакванията си за неправилност на акта, с оглед разбирането си за приложимостта на Регламент /ЕО/№864/07г ., като е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание не е налице, с оглед приетата със задължителна практика дефинитивност на основанието – т.4 ТРОСГТК №1 /09г., съобразно която страната не е сочила релевантни съображения, водещи до извод за необходимост от тълкуване на ясна правна норма – чл. 4, ал.3 на Регламент /ЕО/№ 864/07г. Изложените твърдения за наличие на основанието са обосновани единствено с оплакване за неправилност на изводите на съда. Липсва и твърдение за неправилно формирана съдебна практика, поради което страната не обосновава довод за наличие на соченото основание. Поставеният втори правен въпрос-„ По какви цени- в България или в чужбина се определя размера на дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина” е релевантен, и е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото по такъв въпрос с посоченото от касатора решение№1/02.02.2011г. по т.д. №263/10 на ВКС, ІІ т.о. В сравняваните съдебни актове е разгледан именно правният въпрос, третиращ определяне размера на обезщетението при ПТП осъществено на българска територия, при което един от участниците е физическо лице, пребиваващо в друга държава, чието МПС е регистрирано в друга държава, застраховано е в тази държава и съответно чуждестранния застраховател е заплатил сумите по ремонта на МПС, съобразно стойностите по отстраняването на щетите в сервиз на тази държава. ВКС е разгледал именно случай, в който вредите са били отстранени в чужбина, като е приел, че обезщетението следва да бъде съобразено с действително заплатената сума, с оглед задължението за пълното им обезщетяване, поради което и стойността на възстановителния ремонт се съобразява с цените на държавата, в която е била отстранена щетата. Следователно, разгледаната задължителна практика, съдържа разрешение по поставения въпрос и след като въззивният съд се е отклонил от него са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната от касатора част. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 216.25 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение