Определение № 2559 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1806/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, чрез управител А. Х., срещу Разпореждане № 148 от 04.06.2026г. по в.ч.т. д. № 95/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е върната подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба с вх.№ 3573/04.06.2026г. срещу постановеното по същото дело Определение № 123/ 02. 06.2026г. Сочи се, че неправилно съдията докладчик се е произнесъл еднолично. Изразено е несъгласие с извода, че постановеното по делото определение е необжалваемо като непопадащо в обхвата на т.3 на ТР № 5/2015 от 12 юли 2018г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са и подробни съображения за неправилност на въззивното определение, обжалвано с върнатата с процесното разпореждане частна касационна жалба. С частната жалба е направено искане за спиране на основание чл.277, изр.2 ГПК на изпълнението на Определение № 123/ 02.06. 2026г. по в.ч.т.д. № 95/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново. Ответникът по частната жалба – [община], не депозира писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба, съдията-докладчик, администриращ същата, е приел, че последната е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт - определение на въззивния съд, постановено по реда на чл.407, ал.1 ГПК по въззивна частна жалба на [община] срещу разпореждане на ОС-Плевен за издаване на изпълнителен лист в полза на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД. Позовавайки се на дадените с т.3 на ТР № 5 от 12.07.2018г. по тълк.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС разяснения, въззивният съд е приел, че не е предвидена процесуална възможност за обжалване на разпореждания, постановени въз основа на изпълнителни основания по чл.404, т.1 ГПК, включително местни арбитражни решения, а в чл.407, ал.3 ГПК е направено препращане към общия ред за обжалване на разпорежданията на съда за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл.404,т.2 и т.3 ГПК, какъвто не е настоящият случай. Съставът на ВКС намира за правилен извода на въззивния съд, че частната касационна жалба подлежи на връщане като недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Въззивното определение е постановено в производството по чл.274, ал.1 ГПК и е по повод на разпореждане на първоинстанционен съд по чл.407 вр. чл.404, т.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения на ТР № 5 от 12.07.2018г. по тълк.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист / чл.407, ал.1 ГПК/, каквото по същество е и обжалваното с частната касационна жалба определение на въззивния съд, не подлежи на касационно обжалване. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че при реализиране на предвидената в чл.407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановеното разпореждане не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Разпоредбата на чл.407, ал.1 ГПК не предвижда касационен контрол за разпореждания, постановени по чл.406, ал.1 ГПК въз основа на местни изпълнителни основания. Законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 ГПК – въз основа на актове по чл.404, т.2 и т.3 ГПК. Изричната разпоредба на чл.407, ал.3 ГПК препраща към общия ред за обжалване на съответното разпореждане на съда, от което по аргумент за противното е направен извод за окончателност на реализираната въззивна проверка, осъществена по реда на чл.407, ал.1 ГПК. При произтичаща от закона необжалваемост на въззивно определение, няма пречка администриращият съдия-докладчик да върне частната касационна жалба срещу неподлежащия на касационно обжалване съдебен акт по аргумент от чл.286 ал.1 т.3 ГПК вр. чл.280 ал.3 ГПК, които с оглед препращатата норма на чл.278, ал.4 ГПК са приложими при дължимата от въззивния съд проверка за редовност и допустимост на постъпилите чрез него частни касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 и ал.4 ГПК. Останалите изложени в настоящата частна жалба оплаквания касаят допустимостта и правилността на определението, срещу което е била подадена върнатата частна касационна жалба, поради което са извън предмета на преценка в настоящото производство. Молбата по чл.277, изр.2 ГПК е обусловена от произнасянето по частната жалба, поради което се налага извод за оставянето й без уважение. Освен това, искането за спиране на изпълнението е по отношение на акт, различен от обжалваемия, който пък не е сред подлежащите на изпълнение по смисъла на чл.277 ГПК актове, което също е аргумент за неоснователност на искането. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение