Определение № 392 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 234/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Н. Н. Г. -Д., действаща като майка и законен представител на Е. Н. К. и двете от [населено място] срещу определение от 11.01.2011 год. по ч. гр. д. № 14349/2010 год. на СГС, ТО, 6-и състав, с което е потвърдено разпореждане от 12.08.2010 год. по гр. д. № 230/ 2004 год., на СРС, III ГО, 90-ти състав, с което е отхвърлена молбата й за издаване на изпълнителен лист срещу Н. К. К. относно задължението му да осъществява определения с Решение № 305/20.12.2004 год. по гр.д. №230/ 2004 год. на СРС - 90- ти състав, режим на лични отношения и контакти с детето Е. Н. К. / в частната жалба погрешно е посочено разпореждане от 29.01.2010 год. по гр.д. по гр. д. № 230/ 2004 год., на СРС, III ГО, 90-ти състав, което е било отменено/. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което молбата за издаване на изпълнителен лист за осъществяване на правата на личен контакт на детето Е. К. с нейния баща - Н. К. К., съобразно определеното с влязло в сила съдебно решение, да бъде уважена. Изразява се становище, че правото на личен контакт на детето с неговия родител, кореспондиращо с неговото задължение за това, подлежат на принудително изпълнение. Ответникът по касационната частна жалба Н. К. К. чрез Адв. П. Г. М., оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Счита, че определението не следва да бъда допуснато до касационно обжалване, доколкото с представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, не е посочен правен въпрос по см. начл. 280,ал.1,т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче изискванията на чл. 280 ГПК, обуславящи допустимост на касационното обжалване на определенията съгл. разп. на чл.274,ал.З ГПК. В представеното с касационната частна жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване не е формулиран правен въпрос по см.на чл. 280,ал.1 ГПК. Същевременно искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното определение при хипотезата на чл. 280,ал.1,т.З ГПК, доколкото липсва съдебна практика на съдилищата по молби за принудително осъществяване на правото на всяко дете на личен контакт с родителя. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Без формулиране на правен въпрос не може да се преценява наличието и на посочените допълнителни критерии / основания/ за допускане до касационно обжалване, доколкото тяхното обсъждане може да се извърши в контекста на посочения правен въпрос. Липсата на съдебна практика за издаване на изпълнителен лист на детето за принудително осъществяване на постановения режим на лични отношения от страна на родителя е резултат на възприетото трайно тълкуване на закона, че задължението на родителя да осъществява тези лични отношения, с оглед специфичния им характер, съдържащ в значителна степен нравствен елемент, не подлежи на принудително изпълнение. Това тълкуване е правилно и не се налага неговото преодоляване В този смисъл е и постановеното от въззивния съд определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,